Максималната субсидия на фермер – 81 250 евро след 2020 г.

ЕК предлага и намаляване на обвързаната подкрепа с 5%

Максималната субсидия на фермер – 81 250 евро след 2020 г.

Сателитни снимки очертават парцелите на фермерите. После чиновници попълват документите им за кандидатстване на евросубсидии. Фермерите ги проверяват и ако всичко е наред, подават заявленията си онлайн. Нещо повече – при наближаването на срок за подаване на пореден документ или изпълнение на даден ангажимент фермерът получава напомняне чрез апликация на смартфона си. Тази футуристична картина за получаване на евросубсидиите след 2020 г. обрисува Марио Милушев, директор на дирекция "Развитие на селските райони и пред-присъединителна помощ" в Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в Европейската комисия при представянето на новата Обща селскостопанс8ка политика (ОСП) за периода 2021 – 2027 г. на форум в София.

Дали това е възможно да се случи в България предстои да се види. Сега реалността е бумаги, които се подават три пъти в годината, а общият им обем е колкото един дебел роман. Голяма част от документите са едни и същи и не е ясно защо трябва да се прави три пъти годишно всяка година, а не само при настъпване на промени например.

Орязване на парите с 5 на сто

Предложението на ЕК за бъдещата Многогодишна финансова рамка е 1279 млрд. евро. От тях 365 млрд. евро са за Общата селскостопанска политика (ОСП), което е намаление с 5% по текущи цени спрямо настоящия програмен период. От тях 286 млрд. евро са предвидени за директните плащания (първи стълб) и 78.8 млрд. евро за развитие на селските райони (втори стълб).

За България орязването на директните плащания е минимално - с 0.79 на сто. Предложението е страната ни да получи общо над 5.6 млрд. евро за директни плащания на фермерите за седемте години. Това е  средно около 800 млн. евро годишно, колкото получаваме и в момента. По-значително е намалението на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), където предвидените за България средства са 1.97 млрд. евро при 2.3 млрд. евро за настоящия програмен период. Още 200 млн. евро се отпускат по пазарните мерки. Така общата сума за страната ни е над 7.7 млрд. евро за 2021 – 2027 г.

Най-общо предложението на ЕК по новата ОСП дава повече права на държавите да разпределят европарите така, че да постигнат заложените цели - повишаване на доходите на селските стопани, опазването на климата и екологията, привличането на млади фермери, стана ясно от обясненията на Марио Милушев.

Според критиците това е бягство от отговорност и контрол от страна на ЕК. Използват термина "ренационализирана политика", а притесненията им са за ръст на измамите с еврофондовете и концентрирането им в още по-малка група хора. От ЕК твърдят, че контролът остава същият. Признават обаче, че еврочиновниците повече няма да правят проверки на фермите в страните членки. Това става изцяло ангажимент на контролните органи в страните.

Страховете от даваната свобода на правителствата от страна на ЕК идва от малки и средни фермери, чиито интереси в страните от Източна Европа не са защитени. Там близо две трети от земята се владее от шепа едри арендатори, някои от които нямат нищо общо със земеделието.

Равносметката - малко над 1% от едрите фермери в ЕС управляват над една четвърт от земята (28%) и получават над една пета от евросубсидиите (22%). Едър фермер е, този който обработва над 250 ха, сочат изнесените данни от ЕК.

За България те са още по-стряскащи. Едва 5% от фермерите получават близо две трети от европарите (60%), съобщи Милушев. Според доклад на БАН от края на миналата година 22 стопанства у нас контролират 60% от земята.

Таванът на субсидиите всъщност ще е 81 250 евро

За да се сложи край на несправедливото разпределение на средствата ЕК предлага намаляване на тавана на плащанията от 300 000 евро сега на 100 000 евро след 2020 г. от директните плащания.

"На база хектар това означава по-високи ставки и прехвърляне на средства от големи ферми към средни и малки ферми", каза Галин Генчев от Главна дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" на ЕК.

Предложението на ЕК е директните плащания до 60 000 евро да не се намаляват, а над тази сума има няколко прага до 100 000 евро. За сумите между 60 000 и 75 000 евро редукцията ще бъде с 25%. В следващия диапазон между 75 000 и 90 000 евро намалението ще бъде с 50%, а между 90 000 и 100 000 евро – със 75%.
 
"Това означава, че реалният таван не е 100 000 евро, а по-малък. Една ферма може да получи по този компонент не повече от 81 250 евро", каза Галин Генчев.

В евросубсидията ще се включват всички директни плащания – единното за площ, зелени, обвързана подкрепа за животни, плодове и зеленчуци и т.н. През настоящия програмен период влиза единствено единното плащане на площ (СЕПП).

Разходите за труд – заплати и осигуровки, не влизат в сумата от 100 000 евро.

ЕК не е въвела условия срещу изкуственото раздробяване на едно голямо стопанство. Това обаче не е пречка при желание страните членки да въведат такова изискване. България от около половин година пише наредба срещу изкуственото разделяне на стопанствата.

Основната причина за концентрацията на земите у нас са еврофондовете. Прякото плащане на единица площ без таван на субсидиите доведе до разрастване на големите стопанства и до отглеждане на ограничен брой култури на големи площи, предимно зърно. През настоящия програмен период въпреки въведения таван на плащанията от 300 000 евро само по СЕПП, през първата година 2015 бяха засегнати 7 юридически лица, а през втората – нито едно, според доклада на БАН.

Възможност за различни ставки за отделните региони

Освободеният ресурс от тавана на плащанията може да се ползва като преразпределително плащане или да се насочи към Програмата за развитие на селските райони за подпомагане по други мерки - например агроекологични.

Освен това, за да не бъде монокултурно селското стопанство в една държава, ЕК дава възможност подпомагането на фермерите да става на регионален принцип, като държавите членки определят различни ставки за отделните региони.

ЕК обаче намалява подпомагането по обвързаната подкрепа от сегашните 15% на 10%. Причината е, че в момента средното подпомагане по този показател в ЕС е 10% и на практика няма промяна, каза Милушев в отговор на недоволен фермер.

Освен това държавите може да прехвърлят 15% от директните плащания към Програмата за развитие на селските райони. Решението е политическо и към момента не е ясно, казаха от МЗХ в отговор дали ще се възползват от тази възможност.

С цел да привлече младите хора да се върнат на село помощта за младите фермери да се увеличи до 100 000 евро, предлага още ЕК. Тази сума ще се отпуска срещу защитен бизнес план обикновено за 5 години. За младите фермери предвиденият бюджет е до 2% от бюджета на ПРСР.

Тази схема се радва на голям интерес в България. Максималното финансиране в момента е 50 000 лева. Въпреки това наблюденията са, че при част от случаите, след като изминат петте години, фермерите не продължават да развиват стопанството. Милушев смята, че няма как ако си вложил средства в начинанието, да го зарежеш. В противен случай става дума за злоупотреби.

Към момента няма яснота какъв механизъм ще приложи България по линия на директните плащания – на хектар или на права за ползване, както и към кои сектори ще бъдат насочени освободените средства от таваните на плащане.

Без финансиране на инфраструктура по ПРСР

Парите за Програмата за развитие на селските райони намаляват с над 300 млн. евро – до близо 2 млрд. евро след 2020 г.

Новото тук е, че се вдига съфинансирането. За слаборазвитите райони безвъзмездната помощ ще бъде до 70%, за развитите – 43%, а за районите със специални ограничения – 65%, съобщи Елица Живкова от отдел "България, Хърватска, Полша, Словения и финансови инструменти" в ЕК.

Освен това повече няма да се финансират инфраструктурни проекти, освен по схемите "Лидер" и групите Водена от общността местно развитие.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?