Малина Крумова: Който не си плаща водата, може да бъде изключван от мрежата

Нов воден фонд за инвестиции в сектора ще привлече до 600 - 700 млн. лв., казва зам.-министърът на регионалното развитие през Mediapool

Малина Крумова: Който не си плаща водата, може да бъде изключван от мрежата

Амбицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е Законът за ВиК (работно заглавие) да бъде готов до два месеца. Той ще урежда всички обществени отношения в сектора. Целта е да се гарантира качество на услугите, планиране и финансиране на отрасъла. Законът предвижда цената на водата да се формира по изцяло нов начин. Тези, които не си плащат, ще може да бъдат изключвани от мрежата. Възможно е дори цели квартали да бъдат изключени от ВиК и да ползват обществена чешма. За около 500 000 социално слаби е предвидено безплатно да ползват 1.5 кубика вода месечно. Това ще струва на бюджета около 40 млн. лв. по сегашните цени. Финансирането на сектора ще става чрез специален фонд, който ще привлече около 600 – 700 млн. лв. Той ще се финансира чрез новата такса "солидарност", от която годишно ще постъпват около 60 млн. лв. Това каза зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумово в интервю за Mediapool.

Как ще се формира цената на водата след приемането на Закона за ВиК?

Законът ще обедини разпокъсаната нормативна уредба, която сега регулира отрасъла. Ще бъдат заложени механизми, които да гарантират устойчивото планиране и ефективността на услугите. Обществото ще има по-голямо участие при взимане на инвестиционните решения.

Има идея със закона за ВиК Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да предложи промяна в структурата на цената на водата. В момента цената на питейната вода включва трите компонента – водоснабдяване, отвеждане и пречистване. Всеки един компонент има отделни цени на базата на разходите, които се правят за тях на цялата обособена територия.

Обмисляме да се отдели фиксирана компонента в цената на водата. Тя няма да бъде зависима от изразходваното количество вода. Ще зависи от това дали потребителят ползва ВиК системата или не. Причината да предложим тази мярка е, че има населени места с голяма амплитуда на натоварване, която зависи от сезона. Например курортните селища, които са натоварени през определен сезон от годината. Или пък къщите на село, които остават необитаеми през по-голямата част от годината, а собствениците им ги посещават само през почивните дни. Те обаче очакват, когато отидат на село да имат качествено водоснабдяване.

За да може да се поддържа една система при липса на потребление и да се осигурява адекватната ѝ поддръжка, е необходимо въвеждането на фиксирана компонента, която да не зависи от потребеното количество вода.

Обсъждат се различни варианти как тя да се определя. Може да се плаща фиксирана компонента само когато няма потребление. Може и да е твърда ставка, независима от потребеното количество вода. Решението предстои да се вземе.

Елемент на тази фиксирана компонента е такса "солидарност". Тази такса няма да остава при оператора, а ще се събира на централно ниво, за да позволи да бъдат коригирани диспропорциите в отделните региони.

Ще расте ли цената на водата?

Предложението на МРРБ е всички уязвими потребители да имат право на безплатна вода от 50 литра дневно, което е 1.5 кубика месечно. Ако потребителят използва повече от това количество на месец, тогава ще плаща за изразходваната вода над 1.5 кубика по цената на водния оператор.

Механизмът, който разработихме заедно с Министерството на труда и социалната политика за подпомагане на уязвимите групи, предвижда те да не получават средства. Парите ще се превеждат директно от държавния бюджет през Агенцията за социално подпомагане на водните оператори. Това опростява администрирането на подхода, защото няма да има нужда да се раздават средства, а те ще отиват директно при оператора.

Броят на социално уязвими потребители е динамична величина, но по принцип говорим за не повече от 500 000 души. Изчисленията показват, че използваната от тях по 1.5 кубик вода месечно ще струват на бюджета около 40 млн. лв. годишно.

Не са правени изчисления колко ще струва администрирането, но този вариант е най-евтин, защото формално няма администриране. Има определяне на едни групи, има комуникация на АСП и нейните подразделения с ВиК оператора. След това обратно подаване на информация от страна на ВиК към АСП за използваното количество вода и плащане.

Как ще се отрази това на останалите потребители, които ще си плащат?

Подпомагането на уязвимите потребители няма да се отрази на останалите, защото се предлага да бъде през механизмите на социалното подпомагане със средства от бюджета. Не очаквам новата структура да има веднага ефект, още по-малко сериозен ефект върху цената водата. Защото промяната е в структурния начин, по който се разпределят разходите спрямо цената и спрямо потребителите.

Икономическата логика не се променя, тя остава разходно ориентирана. В закона няма да пише, че такса "солидарност" ще бъде еди колко си. Първоначалната идея в стратегията беше да бъде фиксирана компонента примерно от 10 ст./кубик. Сега обаче обсъждаме да е част от фиксираната компонента, което е различна концепция.

Освен това дори да е определена като част на кубик вода, това пак не означава, че трябва да бъде посочена примерно 10 ст., защото зависи от икономическите условия в страната. Лично аз смятам, че в закона следва да залегне кои са компонентите и как се регулират и да има методика за нейното изчисляване.

Първоначалната идея беше да има диференцирани ставки на база потреблението и всеки да плаща. Как се взе решение да има безплатна вода за бедните?

Това е взетото в момента политическо решение. Вместо да се плаща 1 лв. за кубик и половина, да не се плаща от уязвимите групи, но те ще плащат когато потребят по-голямо количество. Средното  потребление в страната на питейна вода, по изчисленията на Изпълнителна агенция "Околна среда", е между 74 литра и 124 литра на ден в зависимост от региона. Най-високо е в София.

Водата е гарантирано човешко право и уязвимите групи имат право на вода. За повечето граждани не е проблем да си плащат цената на водата, защото тя не е голям разход, ако я сравним с другите комунални разходи – цената на тока, отоплението, телефона.

Хората са недоволни от поскъпването на водата, защото казват – ние сме копали за тръбите, ние сме ги полагали преди 50 години. Да не говорим, че има случаи, при които след подмяна мрежата става по-зле, вместо по-добре. Другият проблем, който се очаква да реши законът, е свързан с неплащането на вода. Каква част от потребителите не плащат сега?

Събираемостта е различна по области и оператори. Например в Сливен около 70 на сто от сметките за вода се плащат, но има райони и с над 90%. Повечето водни оператори отчитат събираемост от над 85% от сметките за вода.

Това обаче не означава, че около 15% от количеството фактурираната вода не се плаща, защото не цената е непосилна.

Ще се стигне ли до изключването на цели квартали от ВиК мрежата?

Има такава иновативна идея. Детайлите на това решение са от изключителна важност, защото не може да се подходи ангро. Това решение не е толкова просто. Обмислят се какви са възможните решения, когато има повсеместно, недобросъветстно, потребителско поведение.

Възможно е да се стигне до изключването на цели квартали от ВиК мрежата. Но на тях ще им бъде осигурен източник на вода чрез обществена чешма.

В момента действително има цели ромски квартали, които не плащат - например в Дупница и Сливен, но кражбите на вода не могат бъдат насочени само към обичайните заподозрени. Най-големите кражби на вода стават в курортите, където хората си пълнят басейните с нелегални байпаси и не плащат за това. Това като количество е най-голямата кражба. Трябва да се знае, че не е толкова лесно да се открие къде е направен незаконният байпас, защото е скрита инфраструктура под земята.

Тези количества вода, които не са платени от потребителя, са проблем за водните оператори. Защото те са дали средства да извлекат ресурса и да го доставят по мрежата и  загубите остават за негова сметка, а не на останалите коректни граждани. На това сега се опитваме да сложим край.

Какъв процент от подадената вода се краде?

Технически е невъзможно да бъде изчислен точният процент на кражбата. От количеството  вода, неносеща приходи, половината се дължи на загуби по мрежата, другата половина на кражби.

Освен в Хасково има ли на друго място проблем с качеството на водата?

Последните изследвания на питейната вода в Хасково са близки до нормите. От шестте проби пет са в норма. Една е леко завишена, но това може да се дължи и на неправилно взимане на пробата. За това все още Районната здравна инспекция (РЗИ) в Хасково не разрешава водата да се използва за питейни нужди, но тя може да се ползва за битови.

Всеки един ВиК оператор има задължение да извършва проверки за качеството на водата. РЗИ има задължение да следи дали ВиК операторите спазват задължението си. При установяване на отклонения от качеството на водата – завишени норми на уран, арсен, тежки метали и т.н. или от микробиологичните показатели – ешерихия коли и т.н., ВиК операторите са длъжни да информират населението и службите.

Промяната в качеството на водата може да настъпи по различни причини, включително и климатични. Но във всеки един момент операторът е задължен да достави вода от алтернативен източник – с водоноска или бутилирана минерална вода на населението, за да задоволи питейните му нужди.

Правителството отпусна близо 2 млн. лв. на община Хасково за изграждането на четири алтернативни кладенеца на вода.

До къде стигна окрупняването на водните оператори?

За 16 области консолидацията беше направена и те се обслужват от един оператор. За други 6 области процесът в момента тече. До три- четири месеца и те ще се обслужват от един оператор.

Така само шест области остават с повече от един оператор. Това са Благоевград, Кюстендил, Монтана, Ловеч, Разград и Пазарджик.

В момента има средства за финансиране на ВиК мрежа за над 10 000 жители. Как ще става финансирането на сектора за останалите населени места?

Чрез новия специализиран фонд за ВиК сектора. За това е толкова важно да се въведе такса "солидарност". От нея се очакват устойчиви и предвидими приходи, които да генерират достатъчен ресурс. Ако е 10 стотинки примерно, това означава най-малко 60 млн. лв. годишно. Те ще ни позволят да привлечем външно финансиране. Възможностите са от Европейският фонд за стратегически инвестиции, известен като плана "Юнкер", или от други източници. Така ще се акумулира ресурс от 600 – 700 млн. лв., което вече дава добра основа за финансирането на регионални обекти. На този етап идеята е да се следват принципите на регионалното планиране.

От новия фонд ще се финансират както малките населени места, така и големи обекти. Целта е да решим проблема с качеството на водата и тя да се подава денонощно.

Още по темата
Още от Интервюта

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?