Малки дипломатически победи на Тръмп за отвличане на вниманието от неуспехите

На финалната права преди президентските избори в Съединените щати на 3 ноември Доналд Тръмп се опитва на всяка цена да пожъне външнополитически успехи, които да задоволят електоралната му база, след като не успя да разплете сериозните кризи по време на първия си мандат.

Последният анонс от сряда ни напомня едно ключово обещание на президента републиканец: "да сложи край на безкрайните войни" на САЩ в Близкия изток.

Американската армия съобщи, че до края на месеца ще изтегли допълнително още 2200 войници от Ирак.

През 2016 г. "Тръмп проведе кампанията си, твърдейки, че войната в Ирак е най-тежката външнополитическа грешка в американската история", припомня Сара Крепс, преподавател в Корнелския университет.

"Сега полага усилия да си изпълни обещанието, след като даде време на военните да подготвят това изтегляне", казва тя пред АФП и подчертава, че до момента го е "спирала съпротивата на елитите, включително в Пентагона", щом е понечвал да намали контингента в тази страна, а също така в Сирия и Афганистан.

Тя вижда тук известна последователност от страна на президента, "който най-малко е прибягвал до военна сила" от края на студената война и това "може да бъде сметнато за успех" от критиците на американския интервенционизъм.

"Смела дипломация"

Остават обаче по-малко от осем седмици преди решаващата битка за втори мандат и факторът време не е за пренебрегване.

Още повече че американската администрация също се готви да обяви нови съкращения на войските в Афганистан, при все че насилието продължава, а мирният процес все не тръгва.

Белият дом гледа най-вече да не мине ден, без да изтъкне насърчаваното от него "историческо" споразумение между Израел и Обединените арабски емирства - едва третата арабска страна, признала еврейската държава.

Това "мирно споразумение", което ще бъде подписано в тържествена обстановка на 15 септември във Вашингтон, "е свидетелство за смелата дипломация и визия на президента Тръмп", заяви в сряда говорителката му, приветствала в комюнике "номинацията" му за Нобелова награда за мир - всъщност просто предложение от страна на норвежки депутат без значение за предварителния подбор, извършван от института, връчващ престижните отличия.

Нормализирането на отношенията между Израел и ОАЕ обаче е доста далеч от първоначалните амбиции на гръмогласния седемдесетгодишен политик, обещал мир между израелците и палестинците.

Защото Доналд Тръмп се раздалечи от Палестинската автономна власт и взема все повече решения в полза на Израел, съзнателно търсейки одобрението на християните евангелисти, съществена част от неговия електорат.

"Отвличане на вниманието"

Обявил миналата седмица твърде ограничено "икономическо нормализиране" между Сърбия и Косово, той изненадващо разкри, че освен това е издействал от Прищина да признае еврейската държава, а и от двете страни - да открият посолства в Ерусалим. Нищо че тази седмица Белград отново постави под съмнение собствения си ангажимент.

"Споразумението на Израел с Емирствата не стига, за да заличи сериозния спад в сигурността в целия Близък изток по време на мандата му", заяви пред АФП Брайън Катълис, изследовател в Центъра за американски прогрес - ляво ориентирана аналитична група, споменавайки конфликтите, бушуващи в Сирия, Либия и Йемен.

"Тръмп даде много обещания и изпълни малко от тях, ако говорим за националната сигурност", каза той.

Съответно далеч не са решени още основните кризи, установени с идването му на власт: Иран, въпреки "максималния натиск", с който той си навлече остри разправии с европейците, е по-близо отпреди до създаването на ядрени оръжия, както и Северна Корея, независимо от три срещи на върха и множество "великолепни" писма, разменени с ръководителя ѝ Ким Чен-ун.

В отношенията с Русия също не настъпи желаното подобрение, а Китай - стратегическият противник номер едно, - изглежда не се кани да отстъпи пред дипломатическата офанзива на САЩ.

Колкото до венецуелския президент Николас Мадуро, той все още е на власт, макар че Вашингтон направи всичко, за да го свали.
Брайън Катълис изтъква също, че "основната криза в сигурността от ерата на Тръмп", която ще остане и неговото "основно наследство", произтича от неправилното управление на пандемията - още един пример за неспособността му да се разбира със съюзниците на Америка.

Президентът и кандидат за висшия пост "изглежда се мъчи с нови дипломатически постижения да отвлече вниманието от начина, по който управлява Ковид-19", казва в същия дух Сара Крепс. "Не вярвам това да свърши работа на избори, на които преобладават вътрешнополитическите проблеми, но може и да изиграе някаква роля", прогнозира тя.

По БТА