Малко критики срещу мексиканския президент за репресивните мерки срещу мигрантите

Андрес Мануел Лопес Обрадор

Мексиканската полиция, войници и националната гвардия извършват обиски в хотели, автобуси и влакове, които завършват с покъртителни сцени на разплакани майки от Централна Америка, натъпкани в полицейски камионетки заедно с техните деца, на препълнени центрове за задържане при ужасяващи условия.

Подобни сцени предизвикват възмущение в САЩ, но в Мексико почти няма критики срещу правителството на президента Андрес Мануел Лопес Обрадор, въпреки че тази страна традиционно се е отличавала с дълбока симпатия към несгодите на мигрантите.

Тази симпатия бе ерозирана от керваните от мигранти, проточили се от края на 2018 и началото на 2019 г., които оставиха лош привкус у мексиканците и предизвикаха дълбоки разпри сред групировките, симпатизиращи на мигрантите. Репутацията на Лопес Обрадор като популярен левичар също приглуши критиките срещу репресиите (над мигрантите). Към това следва да се прибавят хаосът, предизвикан от мигрантите в мексиканските крайгранични градове, и заплахите от затваряне на границите или за налагане на мита, отправяни от президента на САЩ Доналд Тръмп. Всичко това накара много мексиканци да видят проблем в мигрантската вълна.

Социологическите сондажи сочат стабилен рейтинг на Лопес Обрадор между 66 и 72 процента, въпреки репресивните мерки и съобщенията за ужасни условия в огромния мигрантски център Сигло XXI на южната граница на Мексико и в други подобни центрове.

След топлото посрещане на първия керван през октомври, мексиканците се оказаха почти поравно разделени по въпроса дали Мексико трябва да спре или не влизането на мигранти от други страни без изрядни документи, сочи проучване на агенция "Ел Универсал", при което са анкетирани 1000 души в периода 3-7 юни при допустима грешка от 3,5 процента.

Осем месеца по-късно 61,5 процента подкрепяха спирането на мигрантите срещу само 33 на сто за пропускането им. Още по-драматичен бе обратът относно даването на убежище на мигранти в Мексико. През октомври 48 на сто имаха благосклонно отношение по въпроса, а 38 на сто - отрицателно. През юни т.г. 57 на сто са против и само 37 процента подкрепят даване на убежище.

Дори за онези мексиканци, които не мислят, че пришълците от Централна Америка им отнемат работни места или повишават престъпността - често срещани обвинения, особено в Южно Мексико, има усещане, че прииждат твърде много мигранти.

"Истината е, че това е проблем за всички. По-добре е те да бъдат връщани в техните страни, казва Хорхе Парада Леон, пощальон в столицата Мексико. "Преминаването през Мексико така, както те го правят, е опасно, много от тях загиват. ... Те трябва да оправят проблемите, които имат в собствените си страни."

Много мексиканци също така се гневят от лансираните идеи Мексико да участва с финансов принос в помощта за развитие на Централна Америка. Лопес Обрадор "трябва да се фокусира върху (собствения) си народ, вместо да съчувства да мигрантите, идващи от други страни", казва Архелия Миранда Васкес, правителствена чиновничка. "Той трябва да подкрепя (мексиканския) народ. А другите? Нека техните правителства да се грижат за собствените си народи", подчертава тя.

Чуват се и някои критики срещу репресивните мерки. Шефът на мексиканския Национален институт по имиграция Тонатиу Гилен подаде оставка, когато започнаха репресивните мерки през юни с цел да бъде избегната заплахата на Тръмп да обложи с мита вноса от Мексико. Порфирио Муньос Ледо - парламентарният лидер на президентската партия "Морена", каза, че е "морално неприемливо, от една страна, да искаме те (САЩ) да отворят врати за нас, а от друга - да ги затваряме за централноамериканците, за да вършим мръсната работа на САЩ".

Лопес Обрадор признава, че репресивните мерки са приложени, за да се избегнат американските мита върху мексиканските стоки, с които Тръмп заплаши в края на май. "Преди няколко дни успяхме да избегнем евентуална икономическа и политическа криза чрез едно споразумение за имиграцията, което изисква от нас по-строго да прилагаме имиграционните закони, - каза той. - Ние установихме отношения на уважение и приятелство с народа и правителството на САЩ и това ни позволи да избегнем конфронтацията, която не би била от полза за никого."

Дори някои от най-отявлените защитници на мигрантите защитават репресивните мерки на Лопес Обрадор по порестата южна граница, където мигранти от цял свят преплуват или пресичат с примитивни съдове граничните реки.

Свещеник Алехандро Солалинде, който управлява приют за мигранти в Южно Мексико и яростно критикуваше предишните правителства, казва, че "някой трябваше да въведе ред по границата. ... Всеки я пресичаше без ни най-малък проблем".

Солалинде, който е близък на Лопес Обрадор, добавя: "Нека да бъдем наясно. Не това искаше (президентската) администрация; това бе, което тя можеше да направи" пред лицето на заплахите на Тръмп.

Солалинде критикува серията от четири или пет имигрантски кервана, с които пристигнаха хиляди мигранти през 2018-а и в началото на 2019 г., притиснали граничните градове, и които тушираха първоначалното топло посрещане. "Безотговорно бе довеждането на мигрантите до северната граница и излагането им на рискове по такъв брутален начин. Те (организаторите на керваните) ги погнаха като стадо към границата и предизвикаха голям международен проблем между двете страни", казва Солалинде.

Иринео Мухика, чиято организация "Пуебло син фронтерас" помогна за насочването на тези кервани, сега признава, че те бяха "използвани за политически цели" - Тръмп често споменаваше за тях по време на кампанията за междинните избори през 2018 г. - и добавя, че това не трябва да се повтаря.

Но Мухика, който бе арестуван за кратко в началото на репресивните марки на Лопес Обрадор, смята, че е имало кампания в медиите и по интернет за дискредитиране на мигрантите.

"Това бе приносът на новинарските медии. Например, когато те твърдяха, че централноамериканците насила си пробиват път, а всъщност вратата пред тях бе отворена. Твърдяха, че те палили мексиканското знаме, че оставяли боклуци след себе си, или пък ги представяха като неблагодарници", казва той.

Активистите смятат, че в дългосрочен план репресивните мерки ще принудят мигрантите да вървят по по-опасни пътища и в един момент ще се превърнат в политическо бреме за Лопес Обрадор. "Това няма да има конкретни политически последици за неговата администрация, но ще продължи да му вреди. Тази ситуация ще продължи да се влошава и това ще означава повече отвличания, повече нарушения на човешките права, повече рекет. То ще доведе до повече смъртни случаи на мигранти и определено ще бъде в ущърб на доверието, с което той се ползваше", смята Мухика.

Самият Лопес Обрадор призна, че един от най-големите му страхове е клане на мигранти като онова, при което наркокартел изби 72-ма предимно централноамерикански мигранти през 2010 г. в Сан Фернандо - град в северния крайграничен щат Тамаулипас. Повечето мексиканци обаче са склонни да игнорират грешките, допуснати от новата администрация, поела властта на 1 декември м.г.

"Президентът иска да се намери баланс между националната сигурност и човешката сигурност, т.е. човешките права", казва Солалинде. "Мисля, че ще открием път към постигането на този баланс".

По БТА

Споделяне

Още от Свят