Малко общински болници с пари за реформа, останалите - с неясно бъдеще

Малко общински болници с пари за реформа, останалите - с неясно бъдеще
Нов актуализиран вариант на концепцията за реформа на болниците очертава няколко варианта за тяхното преструктуриране и условията, при които те биха могли да получат финансиране за това. Концепцията, която предстои да бъде одобрена от Министерския съвет, най-общо дели болниците на такива, в които ще се лекува всичко, на болници за долекуване и болници, специализирани в онколечението. От високо вдигнатата летва в изискванията към общинските болници става ясно, че малко от тях покриват критериите, за да получат еврофинансиране, а от думите на здравния министър Анна-Мария Борисова стана ясно, че за болничната реформа не е предвидено друго финансиране освен по линия на оперативните програми. Така изниква въпросът какво ще се случи с болниците, които отказват или не покриват изискванията за преструктуриране.

Концепцията предвижда болниците за долекуване да осигуряват необходимата диагностика за населението на ниво извънболнична помощ. При нужда диагностицираните ще бъдат транспортирани до болница за активно лечение. По принцип в концепцията не е предвидена възможност една и съща болница да бъде и за долекуване, и за активно лечение.

Миналия четвъртък на общинските болници бе даден едноседмичен срок да заявят дали искат да се преструктурират в заведения за долекуване без да е ясно какви са параметрите на пътеките за долекуване и как са остойностени.

Предварителните данни на министерството обаче показват, че има шест общински болници, които желаят да станат болници за долекуване и отговарят на критериите за това.

Още първоначалният вариант на концепцията за преструктуриране на болничната помощ даде сигурност за бъдещето на университетските и областните болници, за които се предвиждаше да се модернизират и част от тях да станат високотехнологични болници. Сегашният актуализиран вариант малко засяга този тип болници, но им дава опции да се специализират в диагностиката и лечението на онкозаболявания, за което биха могли да получат финансиране.

Общинските болници с еврофинансиране при 75% използване на леглата

За големите общински болници, които обслужват над 40 000 души население, екипът на здравния министър Анна-Мария Борисова обещава еврофинансиране за съвременно оборудване, както и ремонт и преустройство, ако отговарят на определени критерии. “Основанието за тази инвестиция е да се осигури достъп на населението до иновативна апаратура за диагностика и лечение без да се налага посещение в областна болница“, се посочва в концепцията.

Освен броят на населението, в концепцията е залегнало изискване общинската болница да е на разстояние над 30 км. от областна болница или достъпът до по-голямото лечебно заведение да е труден.

Изисква се освен това тя да има над 80 болнични легла с използваемост поне 75%. Това изискване обаче и в момента се покрива трудно дори от далеч по-големи болници. Само преди дни директорът на Университетската болница в Стара Загора д-р Кирил Добрев обяви, че в неговото лечебно заведение има 64% използваемост на леглата за второто тримесечие.

Здравното министерство обаче вече е набелязало кои болници отговарят на изискванията и имат потенциал. Това са болниците в Лом, Свищов, Балчик, Казанлък, Велинград , Карлово, Самоков, Гоце Делчев и Сандански.

Друго изискване към общинските болници е да имат разкрити отделения и по други медицински специалности, освен вътрешни болести, детски болести и неврология.

Шест болници със сигурност стават за долекуване

“Това са болници за активно лечение, които ще бъдат преструктурирани в болници за долекуване, продължително лечение и медицински центрове. За тях здравното министерство обещава инвестиции за ремонт и базово оборудване. Видът оборудване ще зависи от типа на най-често срещаните заболявания и такива, при които има нужда от дългосрочни грижи“, се казва в концепцията.

Според експертите на здравното министерство апаратурата ще осигури необходимата диагностика за населението на ниво извънболнична помощ и при нужда болните ще се транспортират до болница за активно лечение.

Критериите за избор кои болници да се превърнат в заведения за долекуване са необходимост от легла за долекуване и продължително лечение в областта, болниците да имат договори за поне 5 клинични пътеки с НЗОК в последните две години и заявено желание за преструктуриране в болница за долекуване.

Според здравното министерство подходящи за преструктуриране са болниците в Дряново, Елена, Генерал Тошево, Средец, Любимец, Радомир. Тепърва обаче броят на подходящите болници предстои да се прецизира.

Диагностиката и лечението на онкозаболяванията ще е на три нива

Концепцията предвижда създаване на центрове за диагностика и лечение на онкозаболявания на няколко нива.

На най-високото ниво са центровете за лечение на онкологични заболявания с национално значение. При тях ще се инвестира в иновативни технологии за ранна диагностика и лечение на онкологично болни като се купи високотехнологично медицинско оборудване в три болници. В една от болниците ще се произвежда високотехнологичен радио изотоп за ранна диагностика, който ще се използва в другите две болници. Те ще бъдат подбрани по признаците: национална значимост, транспортна осигуреност, медицински капацитет и др. Според здравното министерство потенциал да станат такива болници са Столичната болница за активно лечение по онкология (СБАЛО), университетската болница “Света Марина“ във Варна, университетската болница “Александровска“ в София и евентуално университетската болница “Царица Йоанна“.

На второто ниво са областните болници, където ще се инвестира в иновационни технологии и оборудване за ранна диагностика на онкологични заболявания, както и в строително-монтажни работи, свързани с тях. Тези мерки се предвижда да се реализират в девет болници. За Северозападния район това ще бъдат болниците в Плевен и Монтана, за Северния централен – във Велико Търново и Русе, за Югоизточния – в Бургас и Сливен, за Южния централен – в Пловдив и Кърджали и по една болница в другите два региона - Североизточен – в Търговище (като резерва) и Югозападен – в Благоевград.

На третото ниво са досегашните онкодиспансери и някои общински болници, които ще бъдат преструктурирани в комплексни онкологични центрове. За тях също ще бъде купено ново оборудване. Потенциал да попаднат в тази категория имат лечебни заведения във Враца, Велико Търново, Русе, Шумен, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Благоевград и София.

Между-областният диспансер за онкологични заболявания със стационар "Д-р Марко Марков" във Варна се обединява с университетската болница “Света Марина“.

От здравното министерство очакват тази организация да доведе до ранно откриване на онкологичните заболявания, което ще позволи подобрено лечение със съвременни технологии. “Това ще се изрази в по-висока преживяемост на онкологично болните, по-ниска степен на повторно заболяване, понижен риск от напредване на болестта, понижаване на смъртността и подобрено качество на живот на пациентите“, е залегнало в концепцията.

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?