"Маловажни" кражби на метали за милиони пропадат в прокуратурата

Не толкова законите, колкото тълкуването и прилагането им се оказват основните проблеми за продължаващите от години огромни кражби на метали от електрическа, съобщителна, пътна и жп инфраструктура у нас, чиито щети се оценяват на около 16 млн. лв. годишно, а всъщност са за много повече и в материално изражение за възстановяване на пораженията, но най-вече като евентуални последици за живота на хората. Така често в редките случаи, в които крадците са хванати, прокурорите отказват да им повдигнат обвинение, тъй като стойността на задигнатото се оценява по цени за скрап и престъплението се оказва "маловажно". Когато пък щетата е по-голяма, наказанието обикновено е условна присъда или 5-6 месеца затвор.

Около това становище се обединиха представители на министерствата на транспорта, на вътрешните работи, на правосъдието и на околната среда, както и шефове в Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), "Холдинг БДЖ" и рециклиращи организации по време на дискусия на тема "Терор на релси", организирана във вторник от вестник "24 часа". Поводът е дерайлиралата на 17 януари влакова композиция на БДЖ между гарите Яна и Мусачево заради кражба на скрепителни елементи от 170 метра релсов път. По чудо инцидентът не доведе до взрив или разлив, а двамата машинисти се отърваха само с уплаха, тъй като обърналите се цистерни с гориво са били предварително разтоварени.

Мерки на вятъра

Директорът на НКЖИ Милчо Ламбрев призна, че всекидневните огледи на релсовия път явно се оказват недостатъчна мярка срещу крадците на елементи от жп мрежата и разказа, че в деня на инцидента, който е станал в 22.40 часа, кантонер е проверил участъка в 17 часа. За по-малко от шест часа крадците, снабдени със специални ключове, успяват да отмъкнат металните подложки, свързващи релсите и траверсите, без това да личи на пръв поглед. Затова той призова за по-засилен контрол върху пунктовете за изкупуване на метали и прецизиране на наказанията за различните видове кражби на елементи от инфраструктурите. Трябва текстовете да са приложими спрямо конкретното извършено престъпление, а не в Наказателния кодекс да има общ текст за много видове кражби с голяма разлика между долната и горната граница на наказание, каза Ламбрев.

"Досега текстовете на Наказателния кодекс не работеха заради това, че стойността на откраднатото е малка, докато щетата от самото посегателство може да е много по-голяма", коментира заместник-министърът на транспорта Антон Гинев.

От НКЖИ допълниха, че прокурорите оценяват откраднатото по цени за скрап и не се образуват преписки, а "бандите продължават да си работят безнаказано". Даден бе пример как в Солун български циганин е получил затвор от 12 години за откраднат 30 метра кабел от железницата и поискаха по-тежки наказания за кражби на метали.

Александър Стефанов от Министерството на правосъдието обаче посочи, че не всичко зависи от текстовете в Наказателния кодекс, чийто проект за подмяна предстои да се дебатира в парламента, а от прилагането му. "Само тежестта на наказанието не намалява престъпността", посочи той.

Ромска изобретателност

Всички участници в дискусията се съгласиха с това, че като цяло законите, особено този, регламентиращ търговията са скрап, са строги, но това не пречи на ромски банди да правят буквално засади на товарни композиции. От НКЖИ разказаха случай, в който специализиран локомотив за ремонт на контактна мрежа, отивайки да поправя повреда, е бил нападнат от 30 цигани. Под обстрела на камъните машинистите избягали, а локомотивът бил опоскан. Случаят се повторил и при връщането с друга машина и в присъствието на двама полицаи, които също не успели да предотвратят атаката. Как да стреляш срещу тях, попитаха от компанията.

Оказва се, че засади се правят и на товарни композиции на БДЖ, превозващи... скрап. Заместник-директорът на "Холдинг БДЖ" Чавдар Трендафилов разказа, че за нуждите на металургичната индустрия държавната железница вози годишно около 630 хил. тона отпадъци от цветни и черни метали, което представлява над 30 процента от товарите ѝ. Такива композиции, въпреки предпазните мрежи и маркировки, често са обект на набези от крадци. Разиграват се постановки с жена или с препятствия на железния път, заради които влакът спира, крадците режат въздухопровода и композицията не може да тръгне, а докато се решат техническите проблеми задигат каквото смогнат от натоварения скрап, обясни Трендафилов.

По данни на МВР през 2013 г. са регистрирани 890 кражби на рискови елементи от жп инфраструктурата, докато година по-рано те са били 943, изнесе статистика главният секретар на силовото ведомство Светлозар Лазаров. Според него, за да се предотвратят този вид кражби, трябва по-координирана работа по поддръжката на релсовия път и действията за разкриване на престъпленията.

Тези виновници скрападжиите

Особено внимание бе обърнато на затягането на контрола върху пунктовете за изкупуване на цветни и черни метали. Председателят на Българската асоциация за рециклиране (БАР) Борислав Малинов обаче посочи, че проблемът е във функциониращите над 500 незаконни площадки за скрап, които са влезли в черния бизнес заради прекалено тежките изисквания към работата ми, наложена с поправките в Закона за управление на отпадъците, влезли в сила миналата пролет. Той припомни, че вече от рециклиращия бизнес се искат банкови гаранции от 30 хил. лв. и по 5 хил. лв. за всяка площадка, а санкция от 30 до 100 хил. лв. и затваряне на бизнеса заплашват всеки пункт, който приема от физически лица небитови отпадъци.

Специфичните елементи като електрически и съобщителни кабели, капаци от шахти, пътни знаци и табели, мантинели и специфични жп или електро елементи се купуват само от юридически лица със сертификат за техния произход, припомни Малинов. Това по думите е довело да закриването на около 1600 площадки за метални отпадъци, от които поне 500 обаче продължават за работят нелегално и да изкупуват крадени метали, които после предават за претопяване в малки леярни.

Малинов каза, че неговата организация е внесла в МВР сигнали за 18 незаконни площадки за изкупуване на черни и цветни метали и две леярни, където постъпват крадени елементи, но няма информация какво се случва с тях. По думите му често при проверки се откриват незаконни пунктове, които се глобяват, но те продължават да работят, защото няма последващ контрол върху тях. Председателят на БАР също така препоръча на МВР този тип проверки да се правят на кръстосан принцип от полицаи от други региони, тъй като често незаконните пунктове били на "абонамент" в местното полицейско управление. Отделно автоморги и пунктове за изкупуване на пластмаса и хартия, които не се нуждаят от разрешителни, видеонаблюдение и банкови гаранции, са част от бизнеса с цветни и черни метали, където също минават канали с крадени суровини.

Пунктовете край жп линиите трябва да се следят особено внимателно от МВР, препоръча Малинов и призна, че дори и на законните площадки, където има и видеонаблюдение, се промъкват около 20 процента от крадените цветни и черни метали. Според него проверките трябва да са системни и да се въртят и по площадките, чиито собственици уж са се отказали от бизнеса си. Шефът на БАР заяви, че в Наказателния кодекс трябва да се предвиди затвор от 1 до 5 години и за лицето, което е изкупило откраднати проводници или метали.

Заключението от дискусията е, че са нужни комплексен подход и координирани мерки за предотвратяване и наказване на кражбите на метали, които често реално застрашават живота на хората. Дано не остане обаче поредното заключение след поредната дискусия след поредния инцидент до следващото завъртане на колелото на инцидентите.