Малта ще гласува в събота за присъединяването си към ЕС

В Малта, най-малката от десетте страни, стремящи се към членство в ЕС през 2004 г., в събота ще бъде произведен референдум за присъединяването ѝ, като по този начин ще бъде поставено началото на дългия процес, който ще потвърди разширяването на Европейския съюз. Гласуването ще има само консултативен характер. Но резултатите от него ще се наблюдават с особен интерес от останалите бъдещи членове на ЕС, в които евентуален отрицателен вот на малтийските избиратели би могъл доста да обезкуражи евроскептиците. Един референдум с отрицателен резултат в Малта би могъл да предизвика "ефекта на снежната топка" в другите страни кандидатки, признава Ив Мени, председател на Европейския университетски институт във Флоренция, Италия. "В някои от кандидатките положението не е напълно ясно. В краткосрочен аспект може да се лансира хипотезата,че вероятно страните, които ще се присъединят ефективно към ЕС на 1 май 2004 г., са само девет, осем или седем", смята г-н Мени.

Ето какво предвиждат някои малтийски противници на присъединяването на Малта към ЕС като Шарон Елюл Боници, който е против превръщането на страната му с население по-малко от 400 000 души в обикновена "провинция на ЕС": "Ако Малта каже не, вероятно Естония или Полша ще сторят същото. А и Латвия би могла да ги последва."

Един положителен вот на референдума в събота несъмнено ще е "отлично начало" на процеса, чрез който ще се утвърди разширяването на ЕС, допуска от своя страна един европейски функционер. Последните проучвания показват стабилно мнозинство от малко повече от 50% от малтийците, които се обявяват "за" присъединяване на страната им към ЕС. Между 20 и 25% от електората са против, а колебаещите се,чийто вот ще бъде решаващ, са около 25%. Правителството на министър-председателя Еди Фенех Адами призовава електората да каже "да", докато опозиционната Лейбъристка партия апелира за отрицателен отговор и препоръчва по-скоро "партньорство" с ЕС по модела на отношенията между ЕС и Швейцария.

Окончателното решение Малта ще вземе с ратификацията на договора за присъединяване от парламента, който ще бъде съставен след парламентарните избори преди лятото. Кандидатурата на Малта в ЕС вече дълго се отлага във времето. В основата е дълбокото политическо съперничество между двете главни политически формации в страната - Националистическата партия, която е на власт, и Лейбъристката партия. Ла Валета депозира своята молба за членство в ЕС през юли 1990 г., преди да бъде замразена от Лейбъристката партия, която управляваше между 1996 - 1998 г., а после - подновена от Националистическата партия след връщането ѝ на власт.

Малта успя да се спазари с ЕС за присъединяването и си издейства най-малко 77 отстъпки, като се започне от признаването на неутралитета ѝ до приемането на протокол, уточняващ,че абортите остават неин вътрешен проблем за успокоение на католиците, които преобладават в страната. Малтийците ще продължат също да ловуват мигриращите през пролетта птици, а малтийският език бе признат за официален в ЕС. Всичко това даде основание на един европейски източник да изрази своето безпокойство от факта, че вече тринайсет години, откакто е депозирала кандидатурата си, Малта продължава да се колебае дали мястото ѝ е в ЕС. "Ние имаме нужда от ясно послание от страна на избирателите. Колебливата политика тревожи мнозина в ЕС. Малта ще бъде изключително труден член, ако малтийците останат разединени. Досега не се е случвало такова нещо", допълни същият източник.

По БТА

Още от Европа

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?