Мандатът на президента – демократичен или централноазиатски стандарт

Мандатът на президента – демократичен или централноазиатски стандарт

На референдум в Таджикистан 95 % от избирателите гласуваха опция за пожизнен президентски мандат. С перспектива да стане и наследствено. Референдумът бил проведен в условията на всенародно тържество, с песни и танци, свидетелстват медиите. Сегашният президент Емомали Рахмон управлява вече 24 години, а занапред той ще може да бъде избиран неограничен брой пъти. Освен ако не бъде избран синът му.


Три дни по-късно, на 25 май, у нас президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) обяви, че имал право и на трети мандат. Веднага след това негови аватари започнаха да дават изявления по всякакви медии, с една основна теза – граматическото тълкуване на конституцията (и само то) показвало, че действащият президент има право на два последователни мандата, но като си починел пет години, можел отново да бъде избран. За един, а защо не и за два мандата. И така на почивки един човек (Георги Първанов) може да изкара и доживот, ако е рекъл Господ.


Ден след това, на 26 май, Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ ща каже кандидата си за президент през август-септември. Седмица по-рано настоящият държавен глава Росен Плевнелиев обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат.


Въпросът за правото на трети президентски мандат в българската конституция вероятно ще стигне до Конституционния съд (КС), но междувременно някои коментатори дълбоко пресякоха всякакви граници на заиграване с конюнктурата.


Според чл. 95, ал. 1 от Конституцията: Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.


От средата на миналата седмица, Димитър Гочев, бивш конституционен съдия и бивш съдия в Съда в Страсбург, неколкократно коментира: "Моето лично мнение е, че текстът за ограничаване на преизбирането един път само, а не два пъти, се отнася само за действащия президент и действащия вицепрезидент. Това личи по две неща. Първо, употребата на думата "преизбиране", което означава, че се отнася за човек, който заема тази длъжност и също така изрично е казано на тази длъжност, на длъжността президент. Разширяването на това ограничение и по отношение на трето лице вече, което не е президент нито вицепрезидент е според мен едно разширително тълкуване, което едва ли е допустимо да се направи."

Подобно изявление г-н Гочев даде пред много медии, а бе цитиран в несравнимо повече. В същото време, бивши депутати от Великото народно събрание, които са участвали в работата и приемането на чл. 95 от Конституцията, категорично твърдят, че ясната воля на конституционния законодател е била президентските мандати да бъдат ограничени до два, независимо с прекъсване или не. На това Димитър Гочев заявява: намерение може и да е имало, но текстът говори друго. "Те очевидно са имали чувството, че това приемат, имали са желание да бъде така, но са го изразили не според желанието си", заяви Гочев в петък в предаването "Още от деня" по БНТ. С други думи, според него е напълно нормално с едно спорно езиково тълкуване да се преодолее и ясната воля на законодателя и систематичното тълкуване на конституцията, щото, видите ли, знаем какво са искали да кажат депутатите от ВНС, ама да са го казали по-добре.


Езиковото тълкуване на един нормативен текст (граматично, синтактично, морфологично) е само един от начините за изясняване на смисъла на закона при неговото прилагане, с който само се започва. Следва логично тълкуване, систематично, историческо, а целта е да се изясни точният смисъл на дадена разпоредба, който съответства най-добре на други текстове, на целта на закона, на волята на законодателя и на основните принципи на правото. Да, езиковото тълкуване предшества другите видове тълкуване (логично, систематично, историческо), но не ги изключва. Господин Гочев обаче спира само дотам.

Всеки, който навремето е следил дебатите за Конституцията, сигурно си спомня, че ясният стремеж при всички обсъждания бе ограничаването на възможността за продължителна и безконтролна власт. Особено след 35-годишното царуване на Тодор Живков, заедно с Политбюро и несменяемата партийна номенклатура. И това е много ясно различимо в Конституцията, не само от конкретния текст на чл. 95 за мандатите на президента, но и при систематичния преглед на уредбата на всички конституционни органи с мандати – ВСС, тримата големи в съдебната власт, КС.


Всъщност дори и езиковото тълкуване в случая е повече от некоректно. Според г-н Гочев, щом се говори за преизбиране, значи става въпрос единствено за действащ президент и вице, заемащи в момента длъжността. Ако не са действащи, нямало да се говори за преизбиране. Само че, като се зачете човек малко по-нататък в Конституцията, стига до чл. 130, ал. 4, където пише: "Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок." Или другояче казано, те могат да бъдат преизбирани за по-следващ мандат, в момент, когато вече не са действащи членове на ВСС. И възниква въпросът дали конституционният законодател не се е изразил достатъчно ясно в текста за мандатите на президента, или просто акцентът при тълкуването е "на същата длъжност". Толкова за езиковото и систематичното тълкуване.

Това, което до момента дискусията подминава, е аргументът, че навсякъде по демократичния свят, където я има фигурата на президента (в различи вариации) мандатите са ограничени - и по продължителност, и по срок. И този феномен не се обяснява с граматически аргументи, а с интересите на упражняването на властта.


Ето какво пише в своя учебник но конституционно право бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева: "Президентският мандат" е конституционно понятие (чл. 95, ал. 1 от КРБ); президентът се избира за срок от 5 години — чл. 93, ал. 1. Втори мандат се допуска само веднъж. Без значение е дали вторият мандат следва непосредствено, или е отдалечен по време от първия. Ограничаването само до два мандата е действало като неписано правило за президентския институт още от времето на първия президент на Съединените американски щати — Джордж Уошингтън. Но след като в по-късна епоха Франклин Рузвелт е президент повече от два мандата (от 1933 до 1945), през 1951 г. се приема XXII поправка на Конституцията на САЩ, според която президентът и вицепрезидентът могат да заемат длъжността само за два мандата или за един мандат плюс две години заместване (за вицепрезидента)."

Нещо повече, проф. Друмева сочи и една зависимост – според продължителността на мандата, в демократичния свят, той може да е един, най-много два: "Срокът на пълномощията на президента в САЩ е 4 години. В други страни е 5 години — Португалия, Германия, Гърция и др., 7 години — Италия, Турция. Наложило се е правилото: при кратък мандат на президента се допуска преизбирането за втори мандат, и обратното — при по-дълъг мандат не се допуска повторно избиране."

Много аргументи могат да се изтъкнат в един сериозен дебат за смисъла и ролята на президентските мандати и защо в западната демокрация те са ограничени по брой и продължителност, а в някои източни и централноазиатски диктатури те постепенно се сливат в пожизнена и наследявана длъжност.


Има обаче един емблематичен цитат на бившия конституционен съдия Румен Янков от становище по к.д. №8 /2005 г., цитиран многократно (но явно недостатъчно), който почти изчерпва темата:


"Кое е основанието Конституцията да определя период от време, след изтичането на който властта не може да бъде упражнявана?


По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това, историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време "тя става цел на естествените му егоистични импулси". В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу поменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната."

Всъщност, до момента никога не е имало съмнение в ограничението на президентските мандати до два. Съмнението се появи едновременно с амбициите на Георги Първанов.

Въпросът не е просто дали Първанов може отново да участва в избори и кое в неговите два мандата му дава самочувствието да смята, че може да е държавен глава за трети път. Въпросът не е дали ще е забавно да станем свидетели на многопосочен натиск върху КС да реши спора по определен начин, след като се чуха слухове, че всъщност истинската причина АБВ да напусне управляващото мнозинство не са принципите на управлението, а ултиматумът за всякаква логистика в полза на нов мандат на Първанов.

Абсурдният сценарий, при който се опитват да ни убедят, че било рано за обявяване на президентската кандидатура, защото има много време до стартиране на изборите, а усилията на ГЕРБ са фокусирани върху "реалното управление на страната в момента" когато му дойде времето (по Цецка Цачева), показва преди всичко, че в момента текат усилени задкулисни пазарлъци между политическите сили и опити да се предреши изборът на българския народ, като просто му се спусне предварително уговорена кандидатура.


Въпросът е в какъв тип държава се превръща България – централноазиатска или модерна демокрация. Затова публичният дебат не трябва да се ограничава с интригите на един амбициозен политик да получи още власт чрез извращаване на Конституцията, а с принципите, върху които се изгражда и функционира президентската институция.

Споделяне
Още по темата
Още от България