Мандатът на ВСС се прекратява предсрочно

Мандатът на Висшия съдебен съвет ще бъде съкратен с година и три месеца. Това реши в четвъртък парламентарната правна комисия, която обсъди останалите спорни текстове от новия Закон за съдебната власт (ЗСВ). Всички политически сили без НДСВ подкрепиха предсрочната смяна на ВСС.

Жълтите ще бъдат пряко засегнати от решението, тъй като ще изгубят хората си в съвета, които бяха избрани докато партията беше на власт в края на 2003 година. Заради противоречията по този въпрос в коалицията, НДСВ демонстративно напусна заседанието на правната комисия преди да се проведе гласуването.

Вотът бе индикация и за намаляващата тежест на партията във властта, коментираха депутати.

За НДСВ беше важно да запазят позициите си във ВСС преди избора на нов  председател на Върховния касационен съд (ВКС) през ноември, когато изтича мандатът на Иван Григоров. В преходните разпоредби на ЗСВ бе разписано, че 11-те члена на ВСС, които се избират от квотата на парламента, трябва да бъдат излъчени до 21 септември.

Съдът, прокуратурата и следствието трябва да излъчат другите 11 изборни членове на съдебния съвет до 5 септември. Това елиминира възможността в стария си състав ВСС да започне процедурата по избор на председател на ВКС.

Предсрочното прекратяване на мандата на съвета се наложи от промяна в съдебния закон, според която ВСС става постоянно действащ орган. Неговите 22-ма членове ще загубят правото си за срок от 5 години да заемат други постове в съдебната система. Членове по право, както и досега, остават  главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС.

“Важни избори

По време на дискусиите председателят на парламентарната група на НДСВ Анелия Мингова директно отнесе спора към неговата политическа част. По думите ѝ предсрочното прекратяване на мандата на настоящите членове представлява  “политическа санкция” към тях.

“Нищо не се променя в статута на членовете, освен условието да работят само в съвета. Ние подкрепихме идеята за постоянен ВСС под условие, че на този няма да се прекратява мандата. Иначе всички знаем защо това се прави толкова бързо. Предстоят важни избори в този съвет”, обясни тя. Жълтите заявиха, че в съвета ще се извърши естествен подбор – онези, които отказват да напуснат втората си работа в съдебната система, да бъдат сменени. Този техен аргумент не бе приет.

Мингова се опита да разубеди колегите като обясни, че съдебната ваканция до 1 септември ще попречи на съдилищата да проведат общи събрания и да излъчат своите 6 членове в срок. Присъстващите магистрати казаха, че това надали ще попречи.

Надка Балева (БСП) отговори, че аргументите на НДСВ също са политически поради идентични причини. “Ние приехме в пленарна зала ВСС да е постоянен орган. Освен това неговите членове се и избират. Не е въпрос на желание дали някой да остане в него”, обясни тя.

А политическата отговорност?

Има ли политическа сила, която да се подпише под състава на този ВСС, в който има хора, построили хотели от закуски и спестявания, докато други със същите заплати едва си плащат сметките, попита червеният депутат Татяна Дончев, докато жълтите все още не бяха напуснали заседанието. С това тя визираше прокурора Николай Ганчев, който стана известен с хотела си във Велинград.

Тя избори повечето отчетливи гафове на този ВСС, включително назначаването на магистрати без конкурс при наличие на изрично законово изискване за това. Христо Бисеров (ДПС) ѝ отговори с репликата: “НДСВ”, но след като бе споменато, че Ганчев бе издигнат от квотата на Доган, той призова да се побърза с гласуванията.

“Тези хора не успяха да укрепят вярата в съдебната система. Може би защото изкушението беше твърде голямо”, добави председателя на червената парламентарна група Михаил Миков.

Освен, че прекратиха мандата на настоящия ВСС, депутатите решиха да запазят структурата на следствието. Това беше другият голям въпрос за системата. Преди това прокуратурата поиска следователите да преминат на разпореждане към тях. Гласуването на второ четене в пленарна зала на промените в ЗСВ трябва да започне през следващата седмица.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?