Манолова атакува пред Конституционния съд текстове от Изборния кодекс

Манолова атакува пред Конституционния съд текстове от Изборния кодекс

Омбудсманът Мая Манолова е пратила на Конституционния съд (КС) текстове от последните промени в Изборния кодекс (ИК), които станаха повод и за спорове между управляващи и опозиция. Става дума за седем разпоредби, като една от тях отмени възможността всички актове на Централната избирателна комисия (ЦИК) да подлежат на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).

Първоначално управляващите възнамеряваха да ограничат още повече възможността за обжалване. Текстовете бяха внесени от Анна Александрова от ГЕРБ месеци преди тя да стане председател на правната комисия в парламента, но после бяха припознати от тогавашния шеф на комисията Данаил Кирилов, който вече е правосъден министър. Мотивът за поправките - съдът имал много работа, а някои от решенията не били от негова компетенция.

След сериозни критики идеята бе допълнена и бе дадена възможност да се жалят всички важни решения, включително и жалбите за нарушения в изборния ден, което според първоначалните текстове, внесени от Александрова, не беше предвидено.

„В случая с въвеждане на необжалваемост на важни актове на ЦИК законодателят, в противоречие с Конституцията, поставя преграда за съдебна защита на избирателното право в нарушение на основните конституционни принципи за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване като създава опасност за свободното и демократично провеждане на изборите. Така извън възможността за съдебно обжалване ще останат актовете на ЦИК, с които се осигурява възможност на всеки избирател да прави справка в регистъра със своя единен граждански номер, с които се издават методически указания за работата на избирателните комисии по прилагането на кодекса и с които се публикуват резултатите от изборите, включително от машинното гласуване, по избирателни секции“, пише в жалбата си до КС омбудсманът.

Според нея с възможността някои решения на ЦИК да не подлежат на обжалване се допуска превратно тълкуване и прилагане на Изборния кодекс през методическите указания на комисията, без актовете ѝ да бъдат обжалвани за законосъобразност пред съдебен орган.

"Ако, например, ЦИК в своите методически указания посочи, че генерираните от машините за гласуване контролни разписки не се броят от секционните комисии преди попълването на секционните протоколи с цел контролна проверка на резултатите от машинното гласуване, то при съмнение за манипулиране на програмите на машините за гласуване, никой избирател или политическа сила, участваща в изборите, няма да има възможност да атакува пред съд методическите указания на ЦИК“, твърди Манолова.

Според нея при подобна ситуация съществените пороци в методическите указания биха рефлектирали върху изборния резултат, а той ще може да бъде оспорван едва след изборите пред Конституционния съд.

Тя атакува и текстовете, предвиждащи решенията на районните или общинските избирателни комисии, които са оспорени, а след това потвърдени от ЦИК, да се обжалват в местните съдилища. Преди последните промени в ИК те се обжалваха пред ВАС.

"Предоставянето на този контрол на административните съдилища би довело до противоречива практика по еднакви казуси и би могло да се отрази негативно върху свободното и демократично провеждане на изборите. Върховният административен съд в този случай не би могъл да упражни конституционното си правомощие да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване", пише в жалбата си омбудсманът.

Манолова дава на КС и отстъплението от изискването избирателните комисии да се произнасят с квалифицирано мнозинство, което осигурява принципа на политическия плурализъм. "Именно политическата неутралност на изборната администрация е гаранция за принципа на политическия плурализъм при провеждането на свободни и демократични избори“, посочва Мая Манолова. 

Още по темата
Още от България