Манолова предлага "втори шанс" за вечните длъжници

Омбудсманът Мая Манолова внесе в сряда в Народното събрание обещания преди повече от година от самата нея проект на закон за личния фалит, който се надява да бъде припознат от депутатите. Текстовете предвиждат опрощаване на поне 50% от задълженията на т. нар. "вечни длъжници", стига те да действат добросъвестно.

При представянето на проекта си Манолова отказа да отговаря на въпроси дали активността ѝ е свързана с предстоящата кампания за местните избори. Докато омбудсманът говореше пред медиите, представители на ГЕРБ пресмятаха в кулоарите колко време продължава "предизборната" ѝ реч.

Целта на законопроекта е да се даде "втори шанс" на добросъвестните длъжници, които в момента са изритани от обществото, посочи Манолова. Тя твърди, че България е единствената държава в ЕС, която няма подобно законодателство.

Според предлаганите текстове за недобросъвестно се счита лице, което умишлено е предизвикало състоянието си на свръхзадлъжнялост, укрива имущество, разпродава имоти на свързани лица и т. н.

Манолова обяви, че нейният проект отговаря и на влязла в сила преди броени дни евродиректива, според която българското законодателство трябва да предвижда подобни процедури.

Още през март 2018 г. Манолова представи концепцията си за закона, с който предлага да се въведат три вида личен фалит според възможностите на длъжника да плаща.

Първият е т.нар. производство по несъстоятелност с погасителен план. При този случай длъжникът има месечни доходи, надвишаващи несеквестируемия минимум. Процедурата включва план за погасяване на дълговете, който предвижда плащане на поне 50% от обезпечените и от необезпечените вземания за период от 3 до 5 години. Длъжникът ще може да разчита на частично опрощаване на дълговете, ако спазва договорките. Планът ще се приема от кредиторите и ще се одобрява от съда. При неизпълнение на договора се пристъпва към принудително изпълнение.

Втората процедура е обявяване на фалит с ликвидация. Тя ще се прилага за случаи, в които длъжникът няма месечни доходи, надвишаващи несеквестируемия минимум. При нея се установява наличното му имущество с изключение на несеквестируемите вещи, което впоследствие се осребрява, а полученото се разпределя между кредиторите. Предвижда се и частично опрощаване на задължения, ако след осребряването за период от 3 до 5 години той плаща месечно посочена от съда сума.

Третият вид несъстоятелност е за физически лица, които нямат доходи и имущество. При нея съдът просто обявява несъстоятелността и вписва лицето в публичен регистър. Ако в период от 3 или 5 години се открие имущество, или човекът придобие такова, както и доходи, производството продължава по един от първите два вида процедури – с погасителен план или ликвидация. След това задълженията се считат за погасени.

Според проекта на Манолова от личния фалит ще могат да се ползват всички физическите лица, включително предприемачи. Това са всички самоосигуряващи, упражняващите свободна професия или друга икономическа дейност, подлежаща на облагане и различна от качеството на търговец.

Обявяването на личния фалит ще става със съдебно решение, като съдът ще преценява всеки отделен случай според вида на задълженията, произхода им, периода на неизпълнение, поведението на длъжника и опитите му да плати.

За всички, които са подали молба за обявяване в несъстоятелност, ще се води електронен и общодостъпен регистър, който може да е надграждане на търговския.

През март 2018 г. Манолова представи и социологическо проучване, според което 82% от българите подкрепят гласуването на закон за личния фалит, но едва около 1/3 от хората и експертите са съгласни да се опрощават дългове.