Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Мариан Залцман: Коронавирусът направи и бизнеса по-емоционален

Променя се възприятието за лукс – здравето, работата и човешките отношения стават по-важни, смята старши вицепрезидентът по комуникации на ФМИ

1 коментар
Мариан Залцман

Пандемията на коронавирус променя не само хората, не само интернет пространството и общуването. Тя промени понятията за лидерство, за правене на бизнес, за печалбите, за това какво е лукс и за стойността на марките. Изолацията не само не ни разделя с хората, на които държим, а дори ни сближава благодарение на интернет, за който се смяташе, че ни отчуждава. Вече сме свидетели на повече състрадание и по-добра оценка на работата на другите, на по-малко фанатизъм и по-малко необуздана омраза, но и на по-голяма нетърпимост към пропастта между богатите и бедните. 

Това коментира Мариан Залцман, старши вицепрезидент глобални комуникации във "Филип Морис Интернешънъл" (ФМИ), по време на уебинар "Странни дни за комуникаторите и света" с български журналисти. Тя е световно признат експерт по комуникации и една от най-награждаваните жени експерти по връзки с обществеността в света. Залцман е и колумнист в американското онлайн издание на сп. "Форбс" и други специализирани медии. От 2018 г. работи за ФМИ, преди това е била директор на Северна Америка на една от най-големите в света комуникационни агенции- "Хавас".

Хората са по-важни от бързата печалба

"Сега повече от всякога действията са по-важни от думите. Хората са по-важни от краткосрочната печалба, и може би най-важното е да поставим общата визия пред личния интерес, защото всички останали действия са свързани с това", сподели тя от дома си в САЩ своите чувства и мисли за ситуацията с Covid-19.

Според нея сега е подходящият момент компаниите да имат нова визия за това какъв ще бъде света след кризата и как да бъдат важна и жизнеспособна част от този свят. Как ще задържим хората си на работа, как ще ги убедим да продължават да правят каквото трябва и да държат на правилните неща, са сред другите въпроси, които Залцман смята, че трябва да намерят отговори.

Брандовете – по-емоционални, не само функционални

Тя споделя виждането, че марките трябва да имат емоционален живот, а не да се стремят само към функционални ползи. "Смятам, че днес е по-важно от всякога какво послание излъчва марката. Става дума за група хора, които са се обединили, за да произведат, разпространят или продадат нещо. И мисля, че ние ще изискваме това от марките. Не можем да се върнем към старото - "моят продукт е по-добър от твоя", заявява експертът по комуникации. 

Залцман е убедена, че потребителите ще запомнят кои компании са дали приноса си в битката с вируса чрез пренастройване на част от производствата си за дезинфектанти, защитни средства, медикаменти и апарати за дишане и ще са по-сурови към останалите.

Кои са добрите лидери?

Тя смята, че доброто лидерство се проявява през човешкото отношение, емпатията, почтеността, прозрачността и разговорите с хората спокойно и без гняв.

"Ние всички трябва да сме ядосани на този вирус, да го мразим. Но сега не е време за омраза. Сега е време да се сме заедно във виртуалното пространство и виртуално да подадем ръка на някого. И мисля, че ние се отнасяме много по-положително към лидерите, които успяха да направят това", коментира Залцман.

Тя определи като положителен пример и човечен лидер за подражание премиера на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, която успява да намери време да приспи децата си, преди да се появи онлайн със своите послания. Посочи като истинско вдъхновение благотворителната дейност на Бил Гейтс и съпругата му Мелинда за битката срещу коронавирус. Не отговори обаче на въпроса как американския президент Доналд Тръмп се справя със ситуацията със заразата.

"Жените доказаха, че са силни, гъвкави и равностойни с мъжете в това изпитание и мисля, че трябва да отдадем дължимото на работещите майки, които не са световни лидери, но сега те ръководят своите домакинства и се справят с домашното образование и какво ли още не, докато изпълняват и професионалните си роли", посочи още експертката по комуникации.

Според нея интернет, обвиняван за отчуждението в обществата в последно време, е изиграл огромна роля за близостта между разделените физически хора и благодарение на връзките онлайн те са зачестили да се информират един друг как са в това изпитание.

Четирите С

"Това е възходът на споделената икономика от човек на човек, вече виждаме и по-малко свръх фанатизъм, макар и не точно в моята държава, поне в сравнение с други държави. Виждаме все по-малко необуздана омраза и повече толерантност; виждаме също така и силно намалена търпимост към богатите и към пропастта между бедни и богати; виждаме как се увеличава подкрепата за това работниците да получават достатъчно, защото сега разбрахме колко са важни те в целия свят", отбеляза Залцман и припомни подкрепата, която ФМИ оказва на своите служители, работници и местните общности

"Свидетели сме и на по-смислено публично поведение от страна на брандовете, по-малко стремеж към продажби и повече послания, че всички сме заедно в това. И най-важното, което аз наблюдавам, бих казала, е, че навлизаме в епоха на рестартиране и този процес се върти около "четири C-та". Това са (compassion) съчувствие, (comradery) другарство, (civility) вежливост или учтивост и (community) общност. Всички сме заедно в този процес на рестартиране и тези четири характеристики - "четирите C-та", според мен ще определят кой е добър човек, кой е добър лидер и кой ще допринесе за общността", каза тя по време не уебинара.

Ново възприятие за лукса

Пиар специалистката смята още, че коронавирусът и изолацията ще променят понятията за лукс и за такъв вече ще се счита здравето, времето с близки и приятели, чистият въздух, разтягането на ума и тялото, сигурността.

"Ще ценим много повече изживяванията си с други хора и много по-малко красивия си диван или хубавите си завеси… Смятам, че на първо място ще обръщаме повече внимание на дома си, на мястото, където сме в безопасност. На второ място, мисля, че ще купуваме по-малко неща и ще се фокусираме върху важните неща, без които не можем. Така че в общества, в които хората бяха полудели по изискани неща… нещата ще станат много по-прости, изчистени и естествени. Ще поглеждаме назад с носталгия. Ще се интересуваме повече от семейната си история, нашата собствена история и историята на нашата общност. Ще се обръщаме назад с носталгия, за да намерим онова, което ще ни води напред и ще ни дава емоционална утеха. Ще имаме много по-богат емоционален живот, но и ще поставим ударението върху ума си, върху способността ни да обмисляме нещата, да бъдем умни и по-разумни", продължава съжденията си Залцман.

Тя смята, че стремежът към по-добра физическа форма ще се трансформира и "за разлика от преди, когато ходехме на фитнес за това, сега ще обръщаме повече внимание на здравословния начин на живот, на разходките, упражненията, стречинга, разтягане на тялото и ума".

Новото нормално

"Мисля, че никой от нас няма да бъде същият, когато това свърши. Надявам се и почти съм сигурна, че ще сме се научили да се изслушваме повече, да отделяме време за себе си, да ценим семействата си, да ценим семействата на другите", отвръща Залцман на въпрос какви ще сме след края на епидемията. Според нея карантината и работата от вкъщи ще променят и представата на хората за стандартното часово време и часът ще е толкова, колкото ти трябва - "никой не казал кога точно трябва да лягаш да спиш и да се събуждаш".

По повод станалата модерна теза за "новото нормално", представителката на ФМИ коментира, че "ние още не знаем какво е нормално, за да знаем кое ще е новото".

"Но знаем, че вече няма да летим със самолет, както преди. Ще реагираме различно, когато някой кихне", дава пример тя и споделя, че вече със сигурност няма да прегръща хората както преди коронавируса и ще планира по-внимателно пътуванията си.

Залцман очаква повече човечност и липса на бариерата между професионалния и личния живот, които в момента за много хора са се слели, тъй като работят от вкъщи. "Същото важи и за образованието и забавлението. Според мен ние ще се стремим непрекъснато да ставаме по-умни. Защото когато си по-умен, ти можеш да се погрижиш по-добре за семейството си", дава пример тя.

"Новото нормално ще е в смесването на нещата. И вече няма да искаме да притежаваме толкова много неща. Тревожа се за модната индустрия, за дребните търговци, които продават стоки, които не са от първа необходимост. Смятам, че няма активно да търсим такива стоки, само защото ни карат да се чувстваме добре. Ще се стараем да си осигурим най-необходимото – като вода, храна, книги, от които да научим нещо. Нормалното ще е различно, но нека първо стигнем до нормалността. Блокадата не е нормална. Затворените храмове не са нормалност. Това че децата не ходят на училище, не е нормално", коментира Мариан Залцман.

По думите ѝ хората трябва да се научим да бъдем много по-издръжливи, по-независими, но и да се доверяваме. "И може би да развием по-добри инстинкти за преценка на кого можем да имаме доверие. За съжаление, ще научим по трудния начин в тази ситуация, че това означава, че трябва да имаме доверие на науката, трябва да имаме доверие на доказателствата, трябва да се учим от хората, които знаят повече от нас и имат експертизата, за нещата, които не знаем", допълва тя.

Материалът е публикуван с подкрепата на "Филип Морис Интернешънъл".

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Практик от София
    #1

    Кратко изложение за някои ценности

    За близо хиляда триста и четиридесет годишното си историческо съществуване България два пъти се озовава в сянката на азиатска деспотия.
    Веднъж подир гибелта на средновековната българска държава в края на XIV-ти век.
    Втори път след разтурянето на Третото българско царство в средата на миналия.
    По един и същ начин е нарушено естественото национално развитие: избити, прокудени и обезличени са по-издигнатите хора, пресечени са органичните връзки с Европа, наложени

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.