Марио Нава, ЕК: Влизането в еврозоната не е състезание, в него няма медали

Европейската комисия е готова да подпомага с техническа помощ и консултации държавните институции в България, за да направят необходимите реформи. От 2017 г. насам Брюксел и София са работили по над 45 проекта, посочва в интервю за Mediapool.bg генералният директор на ГД "Реформи" в ЕК Марио Нава. Дирекцията му е готова да съдейства на страната и с подготовката за влизането в еврозоната.

ЕК подпомага България по няколко важни проекта за структурни реформи. На какъв етап са проектите за управлението на държавните предприятия, за киберсигурността на НАП и за моделирането и прогнозите в областта на климата и енергетиката?

Както знаете, инструментът за техническа помощ е интегрална част от многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021 – 2027 г. Затова той може да се счита за много важна част от европейския план за възстановяване. Имаме една генерална цел – да подкрепим икономическото, социалното и териториално сближаване и да подкрепяме държавите членки да въвеждат реформи. Тоест, ние не раздаваме пари на държавите членки, а им предоставяме висококачествена експертиза, консултантски услуги, за да изградим капацитет в държавите членки.

Генерална дирекция "Реформи" си сътрудничи с България от 2017 г. и оттогава насам сме работили по повече от 45 проекта. По отношение на трите проекта, за които питате, мога да кажа, че например проектът за управление на държавните предприятия е фокусиран върху навременното и ефективно прилагане на приетия в края на 2019 г. закон за публичните предприятия и подпомага Агенцията за публичните предприятия и контрол да влезе в правомощията си.

Смятате ли, че този нов закон е добър?

Моята работа не е да съдя, а да подкрепям. Подкрепата винаги започва от това какво държавата членка иска да постигне. Фактът, че България прие този закон, е силно положителен според нас. Така че, нашата дирекция може да подкрепи България да модернизира публичните си предприятия. Законът си е закон, а не някакви абстрактни намерения. В този смисъл работим с Министерството на финансите и с Агенцията за публичните предприятия и контрол, като изпълняваме този проект съвместно с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). А тя е една от водещите организации в света по отношение на корпоративното управление на държавните предприятия.

А какво става с проекта за киберзащита на Националната агенция за приходите, която премина през тежка кибератака през 2019 г.?

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че киберсигурността е тема от първостепенна важност. Имаме нужда от европейска политика по киберзащита, имаме и законодателство за единни стандарти по силата на т. нар. европейски акт за киберустойчивост. Проектът ни в България цели да засилим мрежата за информационна сигурност на НАП, защото те работят с много чувствителна информация, както и да подсилим капацитета на агенцията. Тези мерки за подкрепа включват също разработването на нова рамка за киберсигурност, което включва и сериозна актуализация на информационните политики. Проектът тъкмо започна през юли тази година и ще продължи около 16 месеца.

А на какъв етап е проектът за моделиране и прогнози в енергетиката и климата?

Този проект е много важен, но вече приключи в началото на 2021 г. Основното му постижение е българският Интегриран план в областта на енергетиката и климата за 2021 – 2030 г. Мисля, че допринесохме по един важен начин за изработването на този документ.

Как точно подпомагате българските власти и съдействащи ли са те?

Ние подпомагаме не само България, а и всички останали държави членки. Помощта може да стартира само след заявка от съответната държава. Впоследствие тази заявка трябва да се пригоди към нуждите на държавата. Заедно решаваме кой би могъл да бъде най-добрият партньор сред съответните институции, например по отношение на държавните предприятия това е ОИСР. Целта ни е да имаме ясен и конкретен резултат от проекта – нов закон, нов план или нещо друго. Всичките ни проекти целят трансфер на административен капацитет към държавите членки и те не могат да бъдат успешни, ако държавата членка не чувства, че е създател на съответния резултат.

Какво препоръчвате за управлението на държавните предприятия? В България имаше няколко сериозни скандала през лятото за лошо управление на държавни фирми.

Трябва да разграничим две неща. Първото е решението дали е добре да съществуват държавни предприятия в конкретния сектор. Това обаче е национално решение. Друг е въпросът, ако такива съществуват, как да бъдат управлявани. Именно в тази втора част се намесваме ние, така че държавните предприятия да предоставят качествена услуга на гражданите чрез увеличаване на ефективността и пазарната прозрачност. Но подчерватам, че двата въпроса са отделни един от друг. Това дали трябва да има държавно предприятие в даден сектор, е политическо решение на държавата членка и не е в компетенциите на ЕК.

Каква е крайната цел на проекта Ви за държавните предприятия, при положение че законът е налице?

Да гарантираме, че публичните предприятия работят за прозрачни финансови и нефинансови цели, че предоставят качествени услуги за хората, че са достатъчно отчетни. Вече завършихме един проект по темата, а сега работим по втори, чиято цел е изготвяне на политика за държавната собственост, за развитието на методология за оценката на бизнес плановете на държавните фирми. Доброто управление на държавните компании е важна част от всяка добре функционираща икономика и затова сме доволни да окажем помощ по тази тема.

Предишното правителство имаше идеи държавата да навлиза във все повече бизнес сфери (например да направи държавна компания за бензиностанции) - грешка ли бе това?

Както казах, не е моя работа да правя оценки. Това е решение на правителството.

А все пак как Ви се струва управлението на държавните предприятия в България? Обсъждахте ли с българските власти управлението на Българската банка за развитие и дружеството "Автомагистрали"?

Моята работа не е да правя оценки, а да подкрепям. В това отношение ние имаме принципи, които прилагаме. Например държавните предприятия трябва да се подчиняват на едни и същи правила с частните дружества. Те не трябва да нарушават конкуренцията. Затова е много важно да имат независими надзорни съвети. Гражданите са собствениците на държавните предприятия, те плащат за тях и затова държавните предприятия трябва да са отчетни пред хората по начина, по който са отчетни публичните компании на фондовата борса.

Предвид богатата Ви финансово-икономическа експертиза, каква е оценката Ви в лично качество за икономическото представяне на България и публичните финанси?

Важното е как Европа реагира на сегашната криза. Европа реагира чрез изготвянето на много важен план за възстановяване на стойност 750 млрд. евро, за да се гарантира, че тази инвестиция ще се върне в икономиката и то в съответствие с европейските приоритети – зеления преход, подсилване на здравния сектор и на държавната администрация. Важно е да се разбере, че пандемията е голяма трагедия за Европа, но Европа се опита да извлече максималното от ситуацията, като стане по-силна. Сега сме по-подготвени да се изправим пред бъдещи кризи, да се развиваме, пощадявайки природните ресурси.

В България има дебат около това дали страната да бърза или да не бърза с влизането в еврозоната. Според Вас бързото влизане в паричния съюз ще допринесе ли за конверегенцията с ЕС?

Еврото е много осезаемо доказателство за европейската интеграция и икономическа сила на съюза. Когато имаш евро в джоба и плащаш с него, това е нещо много реално и осезаемо. Много малко неща са толкова символични и силни като еврото. То в момента е валутата на 19 държави, 340 млн. европейци, тоест повече от американците. То е една от най-важните валути в света. Еврото прави живота на гражданите и фирмите по-лесен, защото облекчава работата, търговията, пътуванията, живота в чужбина. Договорът предвижда, че цел на всички държави членки е членството към еврозоната.

В същото време присъединяването към еврозоната не е състезание, в него няма медал, ако пристигнеш един месец по-рано или един месец по-късно. Това, което е важното, е да влезеш подготвен. Знаете какво казва договорът – държавата първо влеза в ERM II, където валутата ѝ трябва да престои поне 2 години. Но е важно, когато приеме еврото, държавата да е подготвена. В това отношение много се радвам, че нашата генерална дирекция е подкрепяла и може да продължи да подкрепя българските власти да направят необходимото за присъединяването на България към паричния съюз.