Марионетки на червени конци

Марионетки на червени конци

Сред всички вътрешнодържавни скандали, в които германското федерално разузнаване БНД е замесено от 1970-те до днес, се нареди и такъв, с който службата заема достойно място и в международните. Гръмналата афера подхрани и широко разпространените конспиративни теории за “общите знаменатели” на западни и източни разузнавателни служби.

И ако доскоро прaктикуваното противозаконно шпиониране “за вътрешнополитически цели” на  журналисти, общественици и представители на партийни и бизнес среди бе оправдавано като “невинни младежки грехове на растежа” на службите (по думите на бившия канцлер Хелмут Кол, ХДС), то настоящият казус направо граничи с най- добрите жанрове на политическия трилър.

По времето на Шрьодер БНД помогнало на Москва с улики

По време на управлението на бившия канцлер Герхард Шроьдер (ГСДП) германското федерално разузнаване БНД активно е подпомагало Кремъл в борбата срещу Михаил Ходорковски. Осъденият за “укриване на данъци и пране на пари” бивш шеф на “Юкос” и финансовия холдинг “Менатеп” имаше неблагоразумието да критикува Кремъл и да влезе в конфликт с политиката на руския президент. Поради което понастоящем излежава присъда в трудов наказателен лагер в Сибир, вместо да споделя на спокойствие общи трапези и отпуски с висши служители на Кремъл подобно на милиардера Роман Абрамович и други по-малоформатни руски олигарси.

Разследващият немски журналист Ханс-Мартин Тилак* разкрива, че именно БНД е събирало и доставило на Москва уликите срещу олигарха със заявка да бъде  политически и икономически реформатор. Това е станало по указание на бившия канцлер Шрьодер и членове на кабинета му.

Швейцарски банкер и институт фантом

В интригите на Кремъл германският БНД е въвлечен в началото на 2003 г., близо осем месеца преди арестуването на Михаил Ходорковски и само три седмици след заявлението му, че ще участва в предстоящите тогава избори за президент на Русия. През февруари 2003 г. лично Шрьодер е предал на Владимир Путин целия набор от документи за Михаил Ходорковски и финансовото му състояние – разработени и систематизирани от т. нар. "Институт за финансови разследвания" със седалище в немския град Саарбрюкен. Институтът се оказва една от замесените и във вътрешногермански скандали фирми фантоми на БНД. Той е регистриран като частен, собственост на швейцарския банкер Андре Щребел и люксембургския му партньор Ернест Бакес. В действителност представлява тайно дружество – "шапка невидимка" за шпионска дейност на БНД, чрез което службата следяла банкови трансфери и операции на клиенти в множество европейски банки.

Банкерът Бакес не е неизвестен в европейските среди, както пише сп. "Щерн", той съучаства в аналогичен скандал с люксембургско-френската финансова фирма "Клиринг", която вършеше години наред същата дейност за няколко разузнавания, като трансферираше в няколко посоки поверителна и лична информация с данни на клиентите на европейски банки, предоставяйки ги на трети страни.

След разкриването на скандала с "Клиринг" нямаше други последици, освен оставката на шефа ѝ, който бе компенсиран "за срама" със значителна сума пари.

Официално фирмата принадлежи днес към "Клиърстрийм ФД", която пък принадлежи на немската федерална фондова борса "Дойче бьорзе АД".

Скандалът в Саарбрюкен стана интересен най-вече с това, че нощните похождения с лампички из етажите на "независимия икономически институт", които двамата БНД-шпиони правели периодично, за да копират и изнасят документи, са забелязани от граждани. Те алармирали местната полиция в малкия университески град на френската граница. Но до това комично разкриване на двамата очевидни дилетанти през 2005 г. ще минат повече от две години от началото на аферата. И още две допълнителни до делото, което започва този месец.

Предисторията

Скандалът има своята предистория още през 2001 г., когато агентите от БНД осъществяват първия контакт с банкерите Щребел и Бакес и ги вербуват, предлагайки им сътрудничество, за да получат достъп до огромната документация на двамата и техни непосветени партньори, от чиито база данни те ще източват информация. Само архивът на Ернест Бакес в случая съдържа около 3,5 тона документи и данни за над 100 млн. трансферни акции. След две години периодична работа за БНД, през 2003 г. Бакес и Щребел се срещат в мюнхенски хотел с двама служители от БНД от Пети отдел, "Организирана престъпност и международен тероризъм".

БНД предлага на двамата вариант, в който сътрудничеството им да продължи в по-стегната форма, като за целта се създаде фирма под формата на частен икономически изследователски институт. Федералното разузнаване се ангажира да поема всички разходи на Бакес, а на съдружника му Щребел да плаща месечна премия от необлагаеми 4000 евро за информация и работен ангажимент. За целта федералното германско разузнаване осигурява и началния капитал от 25000 евро, необходим за регистрирането на фирмата фантом.

Лично германският финансов министър по това време, социалдемократът Ханс Айхел, дясната ръка на канцлера Шрьодер, който се ползваше с подигравателното реноме на безличен човек, се оказва една от ключовите фигури. Той е бил особено настойчив да се осъществи достъпът до документацията за Михаил Ходорковски, според официална информация на прокуратурата, занимаваща се с делото по скандала.

И действително, основната дейност на агентите на БНД е била концентрирана върху руския милиардер.

Показателно е, че освен неговото обемисто досие, послужило за проверките на Кремъл срещу “Юкос” и “Менатеп”, канцлерството в Берлин и централата на БНД в Пулах получават от двамата разузнавачи само други незначителни или частични информации за западни политически и икономически фигури. Между постъпилите в БНД документи са и италиански доклади, един от които е за оръжеен лагер в Ирак.

Но двамата агенти, които копират и пренасят информация от "института", оставят очебийно извън внимание редица други много по-значими данни, между които и цялата документация на "Клиърстрийм АД", за която под първото ѝ име "Клиринг" банкерът Ернест Бакес е вербуван от няколко разузнавания като информатор. Все още не е известно, дали "недоглеждането" е поради непрофесионализма на двамата, който те доказват с комичността в залавянето им, или са имали за цел да се концентрират единствено върху Михаил Ходорковски и да не засягат "фондовете" с информация за други лица, които могат да се намерят в "Клиърстрийм ФД", която в крайна сметка се легализирана чрез "Дойче бьорзе АД".

"Мълчанието на парите"

Разбира се, БНД не е единственото разузнаване, което ползва услугите на фирми фантоми и вербува за целите си лица от различни сфери. В случая обаче шокира непрофесионализмът на агентите, опитали се в крайна сметка, по думите на прокуратурата, да злоупотребяват и със средствата на БНД – на квитанциите от вербуваните банкери за по 3000 евро на предадена информация, двамата шпиони надписвали от три до петкратно по-високи суми, които БНД изплащал, а агентите прибирали парите в собствения си джоб.

Това "ядосало особено много" двамата банкери. А за друго в момента те не показват емоционален дискомфорт, най-малко по отношение на реалната жертва от продажничеството им - Михаил Ходорковски. В случая Ернест Бакес има и голям опит не само как да излиза от подобна ситуация, но и как да се възползва от нея – след скандала с "Клиринг", вместо да се скрие, той излезе във Франция с книга, която стана бестселър - с ясното послание в заглавието към публиката и замесените разузнавания  - "Мълчанието на парите", взимайки назаем метафората от трилъра на Томас Харис.  

С типичното поведение, проявено и при други скандали и конфликти, бившият немски канцлер Шрьодер изчезна от полезрението и отказа коментари, оставяйки обществените води да се успокоят. Тогава по стар тертип "лалугерът", както бе наречен с презрение от стария либерал Ханс-Дитрих Геншер, негов най-голям критик, Шрьодер вероятно ще представи писмена или устна патетична защита на действията си. И с това за него казусът ще е приключил.

Едва ли федералната прокуратура ще засегне Герхард Шрьодер в обвинението си, това би било извън традициите ѝ. Поведението ѝ няма да е изключение, ако се имат предвид резултатите от скандалите с други бивши германски канцлери, най-пресният от които беше аферата около канцлера Хелмут Кол (ХДС) с недекларираните и с неидентифициран произход милионни дарения, от която той излезе чист по споразумение. 

---------------------------------------------

*Ханс-Мартин Тилак е журналистът, който разследва и изнесе на светло и случаите на служители и политици от Европарламента, замесени в корупционни сделки и връзки с мафиозни структури. Тилак, който живее в Брюксел, бе заплашван анонимно и арестуван от белгийската полиция по време на разследването си с мотива, че смущавал обществения ред (Бел. авт.).

Още от Свят