"Маркет линкс": ГЕРБ води с 4 на сто на БСП

В навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз се отчита ерозия в общественото доверие към политическия елит на страната.Това показва проучване на социологическата  агенция "Маркет линкс" за обществено-политическите нагласи в България проведено в началото на октомври.

Според него ако парламентарните избори бяха сега само ГЕРБ и БСП биха прескочили четири процентовата бариера за влизане в парламента. Разликата между двете политически сили е малка, като управляващите от ГЕРБ имат 4 на сто преднина пред социалистите. Партньорът в управляващата коалиция "Обединени патриоти" е на кантар, но има потенциал да влезе.

Останалите парламентарно представени сили  ДПС и "Воля" на Веселин Марешки събират едва 3% подкрепа.

Висок е делът на гражданите, които не се чувстват представени от нито един от настоящите политически субекти. Общо 43% декларират, че не биха гласували или не са решили кого да подкрепят, ако днес се провеждат парламентарни избори.

Близо две трети от българите са песимисти за развитието на страната. Традиционно най-високо е одобрението на държавния глава (56%), а най-ниско е доверието в парламента (12%). Премиерът Бойко Борисов запазва значително висок личен рейтинг (29%), показва още проучването.

Междуинституционалното напрежение, както и зачестилите през последните месеци скандали, свързани главно със злоупотреби с власт по места (разкритията около роднинските назначения на Делян Добрев в Хасково, случаят "Суджукгейт" и т.н.), осезаемо влошават политическия климат. Преобладава негативно отношение не само към всички политически субекти, но и към публичните институции – изпълнителната, законодателната и съдебната власт, посочват от "Маркет линкс".

Настоящият дефицит на доверие към политическия елит се обуславя както от демонстрираното повърхностно отношение от страна на парламентарно представените партии към ключови социални политики, така и от липсата на дългосрочна визия за развитие на държавата.

Актуалният въпрос за председателството ни на Съвета на ЕС не е онзи крайъгълен камък, около който би следвало да бъде структуриран политическият дебат към момента. Като цяло, тази тема се изчерпва с представянето на приоритетите, т.нар. "Трите К"- консенсус, конкурентоспособност и кохезия, както и със скандалите около финансирането за ремонта на НДК.

Представянето на България по време на председателството ни в ЕС би могло и да не предреши съдбата на кабинета "Борисов 3", но със сигурност ще бъде от решаващо значение за мястото и ролята на България в ЕС. Предизвикателството е голямо, особено в контекста на очакваното присъединяване на страната ни в еврозоната и кандидатстването ни за членство в шенгенското пространство и пречупено през призмата на "Европа на различни скорости" и на засилващи се протекционистки и националистически настроения в рамките на европейската общност.

Най-високо е доверието към президентската институция

Към момента на провеждане на настоящото проучване е видно, че президентската институция се ползва с най-високо обществено доверие. На този етап острата конфронтация между президента и ГЕРБ все още не оказва съществено негативно влияние върху публичния имидж на държавния глава, смятат от "Маркет линкс".

Президентът е с най-устойчива подкрепа и най-висок положителен баланс между позитивните и негативните оценки (съотношение 56:18), следван от традиционно одобряваните институции на българската армия (40:27) и българската православна църква (38:30).

Народното събрание (12% положителни, 61% отрицателни оценки) е с най-ниска степен на обществено доверие и открояващ се отрицателен баланс между позитивни и негативни оценки.

Над една пета от българите (21%) споделят доверие в дейността на правителството. На противоположния полюс са близо 54% от хората. Те декларират, че нямат доверие в кабинета "Борисов ІІІ".

Към настоящия момент обаче кабинетът демонстрира политическа стабилност, а предвид предстоящото европредседателство на страната, през идните шест месеца не се очертават условия за предсрочен вот, посочват от "Маркет линкс".  

Премиерът е със значително по-висок личен рейтинг в сравнение с оглавяваното от него коалиционно правителство между ГЕРБ и“Обединени патриоти“. 29% имат положително отношение към Бойко Борисов, дължащо се не само на личната му политическа харизма, но и на сравнително успешната му дейност в международен аспект –срещи с Меркел, Макрон и Ердоган, както и подписване на договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Македония, смятат от "Маркет линкс".

Критични възгледи относноработата на премиерасподелят около половината от българите.

Недоверие към всички политически сили

Всички политически сили са с подчертано отрицателен баланс между позитивните и негативните оценки, показва проучването на "Маркет линкс".

Преднината на ГЕРБ пред втората политическа сила БСП е около 4%. Към настоящия момент ГЕРБ може да разчита на 21% от гласоподавателите, но електоралнияттаван на партията е значително по-висок, тъй като около една трета (33%) декларират, че имат положително отношение към управляващата политическа сила.

Въпреки вътрешните проблеми в БСП, социалистическата партия запазва устойчива позиция - 27% от хората имат положително отношение към БСП, а 17% са готови да я подкрепят с вота си.

Въпреки че електоралната тежест на "Обединени патриоти" е около 4%, регистрираното доверие към тях е 21%, дължащо се на успешно изградената колаборация между тях и ГЕРБ.

Към настоящиямомент останалите политически сили са с ниски стойности на електорална подкрепа. Прави впечатление, че ако десните формации намерят помежду си общ език, биха разполагали с електорален потенциал да се превърнат в трета или четвърта политическа сила върху политическата карта.

Национално-представително проучване на "Маркет линкс" е проведено в периода от 6 до 16 октомври сред 1017 души на възраст над 18 години и е финансирано от социологическата агенция.