Маркс, Енгелс и Доган

Като че ли нямаше по-възторжен човек от Ахмед Доган по време на извънредния 44 конгрес на БСП. Даже и развълнуваният млад лидер Сергей Станишев звучеше с октава по-долу от водача на ДПС. Доган се изказа като един пророк пред форума на социалистите, говорейки с много възторг и убеждение. С предчувствието за скорошното общо управление между БСП и ДПС. С усещането, че му предстои още дълъг политически живот и запазена главна роля в българската пиеса, наречена "преход".

Според едни наблюдатели, призракът на т.н. Възродителен процес е вече уловен и затворен завинаги в архивите на историята. Според други, това е привидно и добре отиграно, с цел политическо дълголетие на добре прикритите кукловоди на промяната.

Но да се вгледаме в думите, изречени в приветственото слово на Ахмед Доган до "приятелите", "победителите", делегатите-социалисти. Говорейки за двете важни събития от първата година на 21 век, ДПС лидерът посочва като първо събитие изненадващите резултати от изминалите избори и като второ - случила се промяна в технологията на политиката.

"За посветените политици априори е ясно, че се промени нещо, което е по-важно и съществено от самата политическа конфигурация като относително краен резултат от поредната политическа дейност - самата технология за произвеждане на политическа промяна, процесът на програмиране и ставането на промяната, методологията за продуциране на политически реалности", каза Доган, а недалеч от конгресната трибуна го слушаше и гледаше Димитър Иванов, бившият шеф на политическата полиция у нас.

Какво каза Доган?

Че ролята на хора като Димитър Иванов е изчерпана или че на тяхно място на сцената "преход" вече има нови "методолози с нови идеологии", или може би "нови продуценти вкарали в обръщение старите-нови пари"? Или че децата на номенклатурата вече са пораснали и са поели в свои ръце планирането в държавата или че не децата, а бащите продължават да са технолозите на промяната, но зад гърбовете на по-младите?

Да се върнем малко назад в новата история на България. В годината 1984 започва т.н. Възродителен процес и другарят Меди Доганов защитава докторска степен по философия. В доктората си днешният лидер на ДПС пише, че законът на симетрията е фундаментален. Докторантът изтъква за своя заслуга прозрението, че този закон е равен на останалите закони на диалектиката, признати и от бащите на историческия материализъм. Така философът Доганов поставя своето име след тези на Маркс и Енгелс.

Защо се връщаме към този детайл от миналото?

Защото политикът Доган е идеен последовател на философа Доганов. Защото бившият агент на ДС продължава да е убеден, че някога е "готвен за нещо голямо"(по негови думи, казани преди 3-4 години пред БНТ при отварянето на досиетата) и следователно той днес има право да говори от името на "посветените политици". Сега, това "голямо" може да бъде определено или като "незаобиколим фактор" за етническия мир в страната, или като вечният политически кантар, който накланя везните когато реши в желаната посока. Защото Доган вече от години успешно практикува симетризирането на политическото пространство.

Симетрикът Доган добре прогнозира промените в политическия климат на България и да се пласира за партньор на онзи, който така или иначе е на гребена на вълната. Логиката в симетрията е проста - за сцената са необходими най-малко двама играчи, а третият, в лицето на ДПС, задължително балансира играта. Когато се появят сигнали, че някой от големите има проблеми, Доган поставя пръст в раната и предизвиква раздробяване и разбъркване на наредения пъзел.

Днес двете големи сили са оцветени в жълто и в червено. ДПС е коалиционен партньор на жълтите в изпълнителната власт и на червените в бъдещата президентска институция. Сигналите, които НДСВ изпраща до своя по-малък партньор обаче са объркани, обезпокоителни и съвсем не оптимистични за общото управление. Ни риба-ни рак, ни-партия, ни-коалиция, НДСВ забърква все повече хаос около себе си.

Доган намекна пред 44 конгрес на БСП, че все пак той е от управляващите в момента, а делегатите-социалисти са повече в опозиция, но веднага след тази забележка, каза, че нормално би било БСП да спечели следващите местни и парламентарни избори и то като основен съсубект на бъдещото управление - ясен намек за намерението на ДПС да бъде другият съсубект, но възкачен до столетницата на държавното кормило.

"Защото социалният прочит на политическите реалности винаги ще бъде атрактивен и ценен за следващите 10-15 години", триумфално изрече Доган от червената трибуна.

Смисълът на Догановото послание до БСП по стил и изказ е еманация на неговите философски писания. Защото още на първо четене на докторския труд за симетрията става очевидно, че философстващото му слово е изпразнено от енергия и човешко измерение. Думите там са унизени и превърнати в оплетени логички конструкции, които не казват нищо. Те са наредени така, че да покажат единствено и само вярност и последователност към материалистическата диалектика. Този феномен в българската философска и като цяло хуманитарна школа може би отдавна е отминал, но духът му вирее днес в полето на политиката и духовността като цяло.

Сега жизненият стандарт стана единствената пътеводна звезда за народа, сочена от елита ни, подобно на петилетните планове на комунистическото стопанство. Безпросветното оцеляване дава тон на политическите речи на героите на обществото ни, досущ като лозунгите за "слънцето и въздуха за всяко живо същество". Популизмът днес е символ верую на държавността. Уличната лексика заля всички етажи на общия ни живот. Сега колкото по-популистко е едно обръщение или изказване, толкова повече то изпразва от съдържание казаното. Просто защото политическото жонглиране с езика на всекидневното съзнание не създава простор за обществена визия, а ражда само количеството необходим електорат.

Захаросаните думи от щедрите обещания реално не казват нищо, те просто трупат бройка наивни гласоподаватели. Заплетеният в словореда цитат от Доган обаче, само видимо наподобява сложната философска терминология. Всъщност смисълът на Догановите думи за промяната в технологията на прехода са на повърхността. Посланието говори, че хората няма къде да ходят, освен да подкрепят БСП и ДПС. Левият речник на НДСВ все повече контрастира с крайно дясното групово действие на вземащите решения

От друга страна, думите на Доган за програмирането на промяната всъщност са признание, че "технолозите на прехода" са довели нещата дотам, жертвите сами да избират палачите си. Този унизителен психологически феномен, при който претърпелият насилие избира своя насилник, е добре познат на практикуващите психиатри, но за българската политическа сцена това наистина е новина, промяна в "продукцията", наречена български преход.

От БСП отдавна са затруднени при избира си чии портрети да закачат зад трибуната на своите конгреси. След образите на бащите на историческия материализъм обаче, най-добре би било да закачат портрета на най-ревностния техен последовател, както на думи, така и на дела - този на Ахмед Доган. Защото колкото и да са с историческо образование и Първанов и Станишев, Ахмед Доган е класикът на българския преход от комунизъм към капитализъм в една отделно взета балканска страна, която с все по-очертаваща се сигурност, не е сред десетката от страни, готови за европазара.