Мъртъв ли е "Бургас-Александруполис"?

Седемнадесет години след зараждането на идеята за строеж на петролопровода "Бургас-Александруполис" и над четири години от подписването на тристранното споразумение между Русия, България и Гърция за изграждането му, София най-сетне взе политическото решение да се откаже от участието си в този проект. Така правителството на ГЕРБ направи нещо, което не посмяха три кабинета преди това, въпреки пределната яснота, че страната ни няма икономическа изгода от проекта, носещ ѝ едва 30 млн. долара транзитни такси годишно.

Изключително коментираният екологичен риск е същият като на всички подобни петролопроводи и на сочения за конкурентен американски проект "Бургас-Вльора" (АМБО), който обаче тихомълком бе спрян приблизително по времето, по което в Атина се подписваше гръмко споразумението за "Бургас-Александруполис". АМБО "умря" заради невъзможността да осигури количества за запълване на тръбата. Същото важи и за "Бургас-Александруполис" и дори самите руски компании участнички признаха във вътрешна кореспонденция преди повече от година, че имат подобен проблем. Трансбалканският петролопровод обаче не бе обявен за мъртъв, а бе оставен във фризера.

Сега решението на българското правителство дава шанс за достойното му погребение, макар и позволявайки на руснаците за пореден път да обвиняват София, че е провалила проекта, скривайки удобно истината, че компаниите на Москва трудно могат да осигурят необходимия петрол.

Друг е въпросът защо сегашният кабинет не спря проекта още в началото на мандата си през 2009 г., при положение, че руският премиер Владимир Путин даде знак, че Москва може да прежали петролопровода за сметка на АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток". Вместо това страната ни продължи да трупа дългове по участието си в проектната компания, които достигнаха 6.7 млн. евро, без да е ясно дали зад това протакане се играе друга игра.

"Бургас-Александруполис" обаче ще продължи да е "актуална" тема още време. Руските държавни компании, участнички в проекта, няма да се примирят просто ей така. Причината е, че проектът имаше не толкова икономическа, колкото геополитическа цел, свързана с интересите на Москва.

Руските участнички в него - "Роснефт", "Транснефт" и "Газпромнефт" - надали ще се съгласят с българското предложение за разтрогване на споразумението от Атина, плащане на дълга на София в компанията "Трансболкан пайплайн" и раздяла на принципа "пито-платено". Това означава проточване още 12 месеца и вероятни финансови претенции към българската страна за пропуснати ползи.

Дори и финансовият министър Симеон Дянков да е прав и страната ни да не претърпи никакви санкции, както твърдят юрисконсултите му, нищо не пречи на руската, а и на гръцката страна, чийто флот има голям интерес от реализацията на проекта, да предявят искове за компенсации за проваления проект и така сагата "Бургас-Александруполис" да продължи из съдебните коридори.

Проектът обаче може да претърпи и друга метаморфоза и да се направи опит да бъде реанимиран. Коз за това му дава одобрената само преди месец от Министерството на околната среда и водите оценка за въздействие на петролопровода върху околната среда. Защото на практика обявеното от Дянков решение на България да излезе от проектната компания "Трансболкан Пайплайн" не бе съпроводено от намерение да се спре въобще преминаването на тръбата през българска територия. Така е напълно възможно другите акционери или трети лица да проявят интерес към изкупуване на дела на София, след като тя не иска да участва, и да пожелаят да се продължи процедурата по обсъждане на екооценката с общините, през които ще минава маршрутът на тръбата.

За такъв възможен вариант подсказва изявлението на представителя на "Транснефт" Игор Демин. Той каза, че "ако София се откаже от проекта не само като акционер, но се обяви и против преминаването на нефтопровода през нейната територия, ще ѝ се наложи да приведе убедителни доводи, тъй като вече одобри оценката за въздействие върху околната среда". "Българите могат да излязат само при съгласуване с другите акционери, въпросът за условията за оттеглянето им ще се решава в хода на обсъждането", заяви Демин, цитиран от Газета.ру.

"Комерсант" пък цитира източник, близък до руските акционери, според който те няма да склонят за излизане на България от проекта. Ако пък българските власти го сторят без тяхно разрешение, "ще трябва да платят колосални многомилионни обезщетения, включително за подронване на реномето". Решението на София е "политическо и в угода на Запада", смята източникът на руското издание. Според друг негов събеседник "естествено ще разгледаме възможността да сезираме международни съдилища".

Решението на София за петролопровода поставя на дневен ред изказаното от руската страна намерение да има трансбалкански тръбопровод, дори и той да не минава през българска територия. Заради явното протакане на проекта от правителството на ГЕРБ "Роснефт" и Транснефт" резервираха участие в сочения за алтернативен петролопровод "Самсун-Джейхан", макар и да смятат, че той не е твърде рентабилен. Причината е, че турската страна иска високи тарифи за преноса на суровината, за разлика от договорените с България транзитни такси от едва един долар на тон.

Така на дневен ред според руските издания излиза търсенето на нови варианти за пренос на руски суров нефт по заобиколен на черноморските проливи маршрут.

По-рано вицепрезидентът на "Транснефт" Михаил Барков споменаваше за близо 15 алтернативни проекта, заобикалящи Босфор и Дарданелите. Руската компания може да участва например в Транстракийския петролоповод между черноморското и средиземноморското крайбрежие на Турция, чийто маршрут е със 100 километра по-къс от трасето "Бургас-Александруполис", отбелязва "Газета".

В момента маршрутът на "Бургас-Александруполис" няма реална алтернатива, смята обаче ръководителят на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов. Турция контролира проливите, "за да разполага с лост за натиск - на първо място върху Русия". Затова проблемът с Босфора и Дарданелите е политически и не може да бъде решаван чрез изграждане на тръбопроводи през турска територия, обяснява той пред "Газета".

Напълно е възможно да се прокарат тръби, заобикалящи и България, и Турция, но това означава "да започнем пак всичко от нулата", допълва Симонов.

"Нерешителната позиция на България (за Бургас-Александруполис, б. ред.) може да е свързана с общата енергийна политика на Русия", предполага руски икономист пред електронния в. "Взгляд". Според него България "може би се опитва да подпомогне някак Европейската комисия, с която Русия има спорни въпроси" или пък "да се спазари за нещо около газовите договори".

Отказът на България от проекта обаче едва ли ще повлияе сериозно на износа на руски петрол за Европа, смята източник на РБК Дейли. Русия ще пренасочи доставките към БТС-2 - втория етап от Балтийската тръбопроводна система, който ще влезе в експлоатация догодина, обяснява експертът.