Мартин Димитров: Данък "технически паспорт" би струвал 3 млрд. лв.

Изискването всяка сграда, построена преди 2007 г., да се сдобие с технически паспорт, означава на практика налагане на нов данък и би струвало на хората огромна сума – над 3 млрд. лв. Тази сума е съизмерима с постъпленията на държавата от данъка върху личните доходи през 2020 г. – 4.2 млрд. лв.

За това сигнализира пред Mediapool икономистът Мартин Димитров. "Групата за натиск", в която той участва заедно с колегите му Петър Славов и Методи Андреев, разпространи гневно открито писмо срещу налагането на изискването.

Поредното отлагане

Междувременно управляващите явно усетиха, че нямат нужда от ескалация на общественото недоволство по повод техническите паспорти и макар да твърдяха, че този път крайният срок за въвеждането им (31 декември 2022 г.) ще бъде спазен, дадоха на заден. Срокът, в който собствениците на жилища трябва да извадят документа, ще бъде удължен с поне две години, обяви ГЕРБ. "Пандемия не е точното време, в което да добавяме още една грижа към всекидневието на българите", написа в профила си във Фейсбук зам.-министърът на регионалното развитие и кандидат за депутат от ГЕРБ Николай Нанков.

Изискването за технически паспорти на сградите е от 2006 г., а сроковете досега са удължавани 4 пъти. Идеята е специализирана фирма да направи задълбочено обследване на сградите, построени преди 2007 г., което да отразява техническото състояние на конструкцията, изолацията, ВиК, електро- и отоплителните инсталации. Цената на услугата вече започна да се покачва и варира в доста широки граници – от няколкостотин лева за апартаменти до цели 10 000 лева за по-големи къщи.

Действащото законодателство предвижда сериозни глоби, ако собствениците не успеят да изкарат техническия паспорт навреме. Според правилата общината трябва да го плати, а после да си търси парите от собствениците на имотите, дори с помощта на частен съдебен изпълнител.

Нужно е преосмисляне на мярката

Мартин Димитров, Петър Славов и колегите им от "Демократична България" настояват не просто за поредното отлагане, но и за цялостното преосмисляне на мярката.

"Отлагането е добро единствено по отношение на това, че трябва време да се преосмислят нещата и мястото за това е следващият парламент. Но според нас принципно е безумно да има данък "технически паспорт". Ако всички, които имат жилища, построени преди 2007 г., трябва да платят цялата процедура по издаване на технически паспорти, това би струвало към 3 млрд. лв. Това е квазиданъчно облагане", коментира пред Mediapool Мартин Димитров.

Той и колегата му Методи Андреев, който е доцент в Университета по архитектура, строителство и геодезия, са провели задълбочени консултации с инженери. "В резултат на това предлагаме следното: тези жилища, построени преди 2007 г., които не са претърпели големи реконструкции и не са опасни, не бива да бъдат обвързвани с изискването за технически паспорт. Такъв документ следва да се изисква само за новото строителство и за сгради, които са претърпели сериозни реконструкции или са опасни", посочи Димитров.

По думите му във варианта на управляващите има огромен риск обследването да се направи формално и цялата процедура да се превърне в печеливш бизнес за определена група от консултантски фирми.

"Представете си обема на поръчките, който трябва да бъде реализиран за цялата страна. Знам, че сегашната власт обича такива работи, защото това е начин едни огромни пари да бъдат събрани от българския народ. Но аз не виждам смисъла и ползата от подобна кампания. Представете си една сграда, която не е претърпяла реконструкция, която е в добро здраве и е построена според плановете – защо за нея трябва да се прави паспорт", пита Димитров.

Според него в следващия парламент трябва да се проведе сериозен дебат по темата и да се вземе трайно решение. "Ние от "Групата за натиск" ще се борим за вариант, в който това изискване да важи само за част от сградите", посочи Мартин Димитров.

Според него друг риск, свързан с имотите на хората, е вероятността от покачване на имуществените данъци в следващия мандат. Реабилитираният като експерт на ГЕРБ бивш финансов министър Владислав Горанов твърдо се обяви за запазване на ставките на основните данъци, но през годините той многократно е защитавал идеята за покачване на данък сгради, защото "с пернишки данъци не е възможна виенска инфраструктура".

"Смятам, че партиите на статуквото само чакат да минат изборите и ще предложат увеличение на данъците в България", казва Мартин Димитров. По думите му имотите е най-лесно да бъдат обложени повече, защото при намалена бизнес активност приходите от имущество са най-сигурни, тъй като "сградите не могат да избягат".

"Увеличението на данъци би било много голяма грешка, защото България изостава от европейското възстановяване като растеж на икономиката. Аз съм против всякакви идеи за вдигане на данъците, защото това ще намали потенциала за развитие", казва още Димитров.

Изцяло нов модел на саниране и "умни мрежи" за електроснабдяване

Освен това той е против продължаването на програмата за саниране на сградите по досегашния модел, при който се похарчиха милиарди срещу незадоволителни резултати.

"Ако се прави саниране, то трябва да е истинско – със заздравяване на сградите, на инсталациите, а не просто лепене на топлоизолация и стиропор", подчерта Мартин Димитров.

Според него обаче много по-приоритетна задача по отношение на енергийната ефективност е въвеждането на т. нар. "умни мрежи" в електроснабдяването. Те позволяват много по-добро управление на цялата енергийна система, защото с по-малко мощности се постигат същите резултати. Умните мрежи включват определени уреди през нощта, разпределят по-равномерно разхода на електроенергия в бита и това е модерната тенденция в Западна Европа. "Но понеже от това не може да има толкова голямо прахосничество на пари, по-интересно за партиите на статуквото е санирането", смята Димитров.

Повече конкуренция, а не държавни бензиностанции

Икономистът е против подхода на управляващите по проблема със скъпите горива.

"Държавните бензиностанции са в началото на процеса на изграждане, но са огромна грешка. Моите изчисления показват, че на 1000 души население България има най-много бензиностанции в ЕС. Проблемът обаче не е в броя на бензиностанциите, а в конкуренцията при достъпа до пазара и е свързана с възможността за евтин внос", посочва Мартин Димитров.

По думите му продължава проблемът с ограничения достъп до данъчните складове, който излезе наяве едва преди четири години, след като Мартин Димитров и негови колеги хвърлиха доста време и усилия по казуса. Накрая, след съдебно дело за достъп до информация, монополната собственост на складовете за горива бе потвърдена. Тогава се оказа, че дружествата на петролната група "Лукойл" държат 82% от капацитетите на данъчните складове за дизела и 92% - при бензина, а останалите количества са на 35 други фирми.

Затова Мартин Димитров предлага да се подпише споразумение със съседните страни от ЕС - Гърция и Румъния, което да насърчи вноса и да свали цените на горивата в България. "Повече конкуренция, повече внос, по-ниски цени веднага. Но съм убеден, че партиите на статуквото няма да го направят. А скъпите горива спират развитието, защото това означава не просто, че ние с вас плащаме повече, като си зареждаме колата. Скъпите горива означават, че транспортът е по-скъп, което оскъпява всички свързани с транспортни разходи стоки – мляко, хляб и т. н. Тоест, високите цени на горивата водят до по-ниска конкурентоспособност на цялата икономика и до повече разходи за нас, потребителите", твърди Димитров.