Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Мартин Димитров: Доходите у нас изостават със 150% спрямо Гърция и с 30% спрямо Румъния

Защо е така и какво да се прави

34 коментара
Мартин Димитров

Доходите в България драматично изостават спрямо тези в сравними по икономическо развитие държави – Гърция, Румъния, Чехия, Естония. Не е нормално работещ човек без деца в България да изкарва годишно 6386 евро (нетен доход) по данни на Евростат, а в Гърция, която преживя тежка криза – 15 763 евро.

Това твърди икономистът Мартин Димитров, кандидат-депутат от "Демократична България".

Според него изоставането в доходите на работещите хора в България спрямо нивата в ЕС е шокиращо. Двама работещи с две деца в Гърция получават 34 408 евро, в Чехия – 25 526 евро, в Естония – 29 905, в Румъния – 17 734, а в България взимат едва 12 813 евро на година.

Димитров смята, че въпросът с доходите на работещите семейства е неотложен за следващото управление, което ще е под засилен натиск да постигне висок растеж на икономиката, защото само това е начинът за по-високи заплати.


Източник: Мартин Димитров

Защо България е последна по доходи в ЕС?

Според икономиста водещата причина за ниските доходи е политическият и олигархичен контрол върху икономиката. По-конкретно, той описва проблемите така:

  • свръхконцентрация (монополизъм) и селективно толериране на малък брой близки до властта фирми;

  • 1 млрд. заеми за 8 фирми от държавна банка;

  • 3.4 млрд. от обществени поръчки за 7 фирми;

  • малките дружества ги глобяват за 2 лева недеклариран оборот, а на други се опрощават 10 млрд. неплатени данъци за три години;

  • не са гарантирани правата на собственост - ако реши, някой идва и ти взима фирмата (справка – скандала "8-те джуджета");

  • земеделските евро субсидии са концентрирани в малко на брой големи;

  • целенасочено се отказва международно разследване за КТБ, тъй като много нелицеприятни факти могат да се разкрият.

Какъв е резултатът?

Според Мартин Димитров случващото се е катастрофално за икономиката – и съответно за доходите на хората:

  • инвеститори избягват такива дестинации, защото осъзнават, че не могат да се конкурират с фирми, близки до властта;

  • целта въобще не е да се привлекат инвеститори (в някои отрасли), защото това би довело до конкуренция за фирми, близки до властта;

  • близките до властта фирми смачкват останалите, които им се изпречат на пътя (пример - приетият закон срещу малките бензиностанции);

  • много хора се отказват да кандидатстват по обществени поръчки, защото предварително е ясно кой печели;

  • контролните органи се занимават с тормоз върху малките фирми, защото за част от големите има други правила;

  • малки и средни фирми избягват да правят бизнес в сфери, в които доминират близки до властта компании, за да не подразнят силните на деня.

Първата стъпка – съдебна реформа и затваряне на пробойните в бюджета

"В крайна сметка в олигархично-монополната икономика целта не е повишаване доходите на населението, защото това би повишило разходите за труд, а това е лошо за "нашите" бизнеси. Всъщност целта им е правилните хора да запазят контрола си върху даден сектор", обобщава икономистът, а не доходите на хората да се увеличат.

Именно затова според Димитров без реформа на правораздаването, за която се бори "Демократична България", няма как да има просперираща икономика, тъй като всички чисто икономически мерки ще са недостатъчни. "Съдебната реформа задължително трябва да е първата стъпка", коментира Димитров.

Не може държавна фирма ("Автомагистрали", б. р.) да получава 4 млрд. основно за in house поръчки и след това да превъзлага без ясни критерии и правила. Не може след многомилионни ремонти на язовири, те да приличат на локви. Не може да няма отговорност за милиарди в КТБ, а малкият бизнес да плаща огромни глоби за недекларирани 2 лева.

След изборите ще има натиск за вдигане на данъци

"В България само чакат да минат изборите и веднага ще предложат да вдигат данъци, но "Демократична България" ще защитава ниските данъци", посочва Димитров. Той очаква да има тежък сблъсък по темата. Натискът вероятно ще дойде от БСП, но и от други партии, особено когато стане ясно колко голям ще е бюджетният дефицит тази година. Всяко увеличение на данъците ще спре икономическото възстановяване и би било сериозна грешка.

Мартин Димитров смята, че ако продължи пандемията за малкия бизнес ще бъде по-благоприятно държавата да поеме 1/3 от осигуровките за определен период от време, за да могат тези малки фирми да оцелеят.

Предлагаме лустрация за доказано участие в корупция

"Както сме предлагали да има лустрация на бивши кадри на "Държавна сигурност", имаме идея да има нещо като лустрационни текстове за фирми и граждани, които са участвали в корупционни практики", предлага Мартин Димитров.

Според него е възможно и в България да се създадат критерии, по които на фирми или граждани в България, които са уличени в корупция, им се забранява да участват в определени финансови операции. Например, ако фирма е провалила изпълнението на обществена поръчка и това е коствало милиони на данъкоплатците, редно ли е на такава компания да се възлагат нови поръчки за нови милиони, пита Димитров.

За служебното правителство

"Служебният кабинет тръгна добре, но не трябва да има свръхочаквания към него. Няма как той да свърши работата за два месеца, но той може да започне важни промени", смята Мартин Димитров.

Страшно важно е данъчният контрол да бъде първо върху големите предприятия, където рискът за бюджета е много голям, и после - върху средните и малките фирми.

"Това е един от най-големите грехове на ГЕРБ – те не контролираха достатъчно големите фирми, а тормозеха малките", коментира Димитров. Според него действията на служебния кабинет в тази посока са правилни. Той обаче е смята, че бързо трябва да се извърши проверката на новия шеф на НАП Румен Спецов, за да няма съмнения за нередности.

По отношение на разкритията за "Българската банка за развитие" Димитров смята, че въпреки всичко банката няма нужда да бъде закривана. Достатъчно е да се въведе таван върху размера на отпусканите кредити. Служебното правителство сложи ограничение от 5 млн. лв., но според Димитров то трябва да бъде свалено до половин милион.

"Няма как да имаме гаранция, че дори да сложим прилични хора начело на ББР, те няма да се изкушат да направят това, което е правено до момента. Затова трябва да има таван върху размера на кредита и той да е достатъчно нисък", смята Димитров.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

34 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. ImBlack
    #34

    Филке, покупателна способност на българите е най-ниската в целия ЕС 61% от средната, Румъния е 79% от средната за ЕС. Колкото до %-то нараствате най-малкото число като го умножиш по малко по-голям процент, пак сме на опашката и вместо да напредваме, изоставаме!https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/ddn-20210621-1

  2. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #33
  3. JP
    #32
    Отговор на коментар #29

    Така е. Индексът на производителност на лице, като процент от средно-европейския, макар и нисък, доскоро надвишаваше съответния индекс на доходите, което създаваше здрава конкурентна среда, и добра макроикономическа рамка. Сега обаче кривите се пресякоха, и има опасност ножицата рязко да се разтвори, едно от популизъм, друго от самонадеян реваншизъм на новата власт да бърка там, където не бива. Това може да осуети влизането ни в еврозоната.

  4. анита хегерланд
    #31

    Г-н Димитров, хайде да обясните на българите със социалистическо минало, как бедните стават богати: печатат се пари, продава се все повече кисело мляко или се берат билки по Еньовден?! Малкият бизнес се прави така: купуват се няколко кокошки, чувал храна за тях и се продават яйцата на пазара. Когато се замогнете, купувате и петел. Увеличеният брой кокошки снасят толкова много яйца, че се налага да си купите малък сладкарски цех. След това започвате да изнасяте продукцията в балканските страни... Но откъде ще дойде първоначалният капитал, който да е толкова достъпен за българите, че да искат с радост да го вземат?

  5. Филка Русофилка
    #30

    НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ:
    % РАСТЕЖ НА ПОКУПАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ,
    ИЗЧИСЛЕНА С ПАРИЧНИЯ ДОХОД СРЕДНО НА ЛИЦЕ, ПРЕЗ 2020 г. СПРЯМО 2004 г.
    I. ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ:
    1. Хляб бял - кг 90,8%;
    2. Ориз - кг 54,3%;
    3. Фасул зрял - кг 48,7%;
    4. Картофи - кг 109,5%;
    5. Домати - кг 73,1%;
    6. Краставици - кг 106,1%;
    7. Пиперки - кг 68,4%;
    8. Ябълки - кг 130,3%;
    9. Грозде - кг 101,6%;
    10. Мляко прясно - л 62,5%;
    11. Мляко кисело - кг 83,2%;
    12. Сирене - кг 52,7%;
    13. Кашкавал - кг 91,5%;
    14.

  6. Филка Русофилка
    #29
    Отговор на коментар #28

    Зa изпpeвapвaщия pacтeж нa Бългapия пo-пpeдcтaвитeлни ca индикaтopитe нa пpoизвoдитeлнocттa нa 1 зaeт или нa глaвa. Мaнипулaтopитe мoшeничecки ги кpият, нe иcкaт дa гoвopят зa тяx. Paзвитиeтo нa икoнoмикaтa ни ce дължи изключитeлнo нa интeнзивни фaктopи, a нe нa eкcтeнзивни кaтo „нapacтвaнe нa нaceлeниeтo“, нaпp. в Китaй (вce oщe и вce пo-мaлкo). Oбpaтнo, нaceлeниeтo ни нaмaлявa. Глaвнo oт oтpицaтeлния ecтecтвeн пpиpacт. Oтpицaтeлнa нeтнa мигpaция cпaднa дpacтичнo и oт 2020 г. вeчe имaмe пoлoжитeлнa нeтнa мигpaция 30715 души - увeличeниe. Изнocът ни aпpил cкoчи c 48% - гpoбнo мoлчaниe!

  7. JP
    #28
    Отговор на коментар #26

    Може и да не успеем да изпреварим Гърция, след като днес България се взема на управление от продажни проксита на кремълските политтехнолози. Една успяваща, замогваща се и спокойна държава изобщо не влиза в техните намерения. От споменатите таблици на МВФ за БВП на глава по РРР се вижда изключително тясна корелация с AIC данните за действителното потребление, цитирани в пост №8. Това няма как да не е известно на М.Димитров, и това, за мое голямо лично разочарование, го праща в

  8. Бисерко
    #27

    Предварителната оценка на БВП за 2021 год. на МВФ за България по паритет на покупателната способност, т.е. като се смята по съпоставими цена, като за база се взема САЩ, та за България е 25 471$, а за Гърция e 29 745$.

  9. Бисерко
    #26
    Отговор на коментар #17

    В рамките на следващите пет до десет години вероятно ще изпреварим Гърция по реален БВП на глава от населението..Разбира се, малоумниците ти натракали минуси, но това не значи, че не си абсолютно прав.Безкрайно манипулативен материал, написан за лузърите мрънкалници.Мартин Димитров много се излага с него.Да сравняваш абсолютни стойности, без да вземаш предвид средните ценови нива е очевидна икономическа безсмислица.

  10. Бисерко
    #25

    Глупости на търкалета.Когато сумите се преизчислят по съпоставими цени, разликата с Гърция става по-малко от 20% в полза на Гърция, а в София доходите дори са по-високи от средните за Гърция. Мартин Димитров кво се прави на идиот, този факт му е напълно ясен.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.