"Мъртви зони" пресушават живота в българските курорти

В курортите Слънчев бряг и Златни пясъци на българското Черноморско крайбрежие се разнасят шумове от строителни работи. И двата курорта, все по-популярни сред чужденците, изглеждат като процъфтяващи градове. Но преуспяващият им вид е измамен.

Според прогнозите на анализатори скоро много от новите хотели и блокчета, които изникват почти ежеседмично, ще се наложи да бъдат разрушени - след като останат празни и собствениците им започнат да губят пари.

Според експертите не е изключено накрая България да се окаже в позицията на свръхзастроената испанска Коста дел Сол от преди 15 години.

Българската туристическа индустрия преживя истински ренесанс за последното десетилетие, като привличаше всяка година все повече чуждестранни туристи, най-вече от страните от Европейския съюз. В резултат рязко нарасна строителството в курортите, които през последните десет години увеличиха капацитета си близо три пъти.

Но не всяко бързо развитие бе "жизнеспособно" и добре планирано. В резултат на слабия държавен контрол и несъвършеното законодателство Черноморското крайбрежие, а напоследък и планинските ски-курорти масово се свръхзастрояват.

Докато в строителството на хотели, ресторанти и други туристически обекти бяха хвърлени много усилия, градската инфраструктура и зелените площи оставаха често пренебрегвани.

Като предупреждение какво ще сполети туристическата индустрия, ако се развива без контрол,  все по-често се цитира мрачният прецедент на испанската Коста дел Сол, където през 60-те и 70-те години цялото крайбрежие бе гъсто застроено с високи сгради. Това накара по-богатите туристи да се насочат към по-малко "развалени" курорти, оставяйки хотелиерите с празни сгради – феномен, известен като "мъртви зони".

В същото време липсата на зелени пространства в претъпканите испански курорти породиха идеи за разрушаване на сгради в "мъртвите зони" и наново отваряне на пространство. В резултат бе създаден подкрепен от правителството на Испания план да се възстановят зелените зони в курортите чрез селективно събаряне на сгради.

Българските експерти се опасяват, че същият сценарий е на път да се разиграе в собствената им страна. Засега предприемачите с лека ръка игнорират въпроса с околната среда; примамени от годишния ръст на цените на недвижимите имоти от 10 до 15 процента, те строят с бясна скорост, за да задоволят апетита на чуждестранните купувачи. Туроператорите, обаче, предсказват, че бумът може да свърши с трясък.

Нова Коста дел Сол?

Агентите за недвижими имоти казват, че "мъртвите зони" – без туристи – стават все по-забележими в българските курорти. Те вече се появиха в няколко от най-търговските места като Слънчев бряг, Златни пясъци и Банско, където предлагането надхвърля търсенето.

Алекс Бебов, съуправител на Българско-Британския фонд за инвестиране в недвижими имоти в България, казва, че събарянето на някои от тези хотели е неизбежно, макар че се надява те да бъдат заместени с по-привлекателни сгради, с повече пространство и зеленина около тях.

Бебов казва, че "мъртвите зони" са особено забележими на места, които са "далече от морето, близо до пътя, или са мръсни и шумни". Той предрича, че все повече апартаменти ще остават незаети в тези райони, които се застрояват все по-гъсто.

Естествено, управляващите курортите се стараят да омаловажат размерите на проблема.

Благой Рагин, председател на Асоциацията на хотелиерите, отхвърля твърденията за лошо планиране и смята, че проблемите от свръхзастрояването могат да бъдат решени с козметични промени. "Планираме широка кампания за озеленяване на курортите през пролетта", казва той.

Фактите, обаче, говорят друго. В резултат на свръхзастрояването хотелските места в някои части от страната вече са повече от търсенето, като разликата е достигнала тревожни размери.

Според Румен Драганов, председател на Съвета по туризъм в София, в момента в българските хотели има 364,000 празни легла и затова 100 000 души обслужващ персонал си стоят вкъщи.

"България развива не туризъм, а строителна индустрия", казва той.

Донка Соколова, председател на Асоциацията на българските туристически агенции, казва, че официално българските хотели имат сключени договори с туроператори за пълния им капацитет за лятото, но добави, че 100-процентова заетост  се случва само в разгара на сезона, който става все по-кратък.

Много германски туристи, които идваха през април, са отменили посещението си заради строителните работи, които продължават през цялата пролет, каза още тя.

Проблеми или криза?

Експертите по туризма и околната среда признават, че е трудно да се определят точните размери на проблема със свръхзастрояването в България, поради липса на прецизна статистика.

Людмил Икономов, директор на Института по екологична модернизация – организация за опазване на околната среда, казва, че е невъзможно да се предскаже с научна точност кога животът на един свръхзастроен курорт ще свърши и кога собствениците на хотели ще бъдат принудени да съборят сградите си.

Показателен, обаче, е фактът, че в момента на пазара в България има повече от 200 хотела, обявени за продажба непосредствено след завършването им. Това може да се дължи на това, че собствениците им се съмняват, че някога ще имат печалба от тях.

Елена Иванова, оглавяваща съвета на местни бизнесмени в Слънчев бряг, смята, че много от инвеститорите са били недалновидни.

"Години наред експертите предупреждават за опасностите от прекомерно строене на хотели, - казва тя - но българите не вярват на прогнозите. Искат на собствен гръб да изпитат последствията от необмислени инвестиции."

Междувременно строителството в Слънчев бряг продължава. В строеж за 15 хотела, всичките в най-заселената част на курорта, който бездруго е пълен с високи сгради.

Иванова казва също, че общината е издала още 70 нови визи за строеж.

Проблемът не е ограничен само по крайбрежието. В Банско заместник-кметът Ивайло Рухов казва, че общината е издала 668 разрешителни за строеж само през последните две години, от които 465 са били за издигането на нови хотели.

Освен, че разруши чара на това някога сънливо градче, свръхстроителството в Банско вече доведе и до много празни легла в хотелите и апартаментите.

Рухов каза, обаче, че градският съвет още няма намерение да спре строителството.

"Нямаме законови основания да откажем строителни визи на инвеститори, които идват с изрядни документи и желание да инвестират парите си в общината ни", обяснява той.

Румен Драганов от Съвета по туризма в София казва, че хората, които строят хотели, "имат нужда не от критика, а от помощ". Той се бои, че България вече е загубила доста туристи, които очакват да прекарат ваканциите си сред зеленина и в относително спокойствие. Последното често липсва, особено след като властите дори не асфалтират улиците край новите сгради.

"За да върнем туристите, ни трябват инфраструктура и правила", казва Драганов.

Преподавателят по туризъм и бивш заместник-министър Димитър Хаджиниколов смята, че България не е оценила навреме важността на околната среда за туризма.

"Туристическият продукт е комбинация от сгради и околна среда, - казва той - и когато цялата площ е покрита със сгради, качеството и цените са много по-ниски."

Ако печалбите падат, обяснява той, единствената възможност за някои собственици може да се окаже да съборят съществуващите сгради и да ги заместят с друго, както се случи в Испания.

"Онези, които са инвестирали, трябва да са си направили предварително сметка, тъй като на пазара няма милост", добавя Хаджиниколов. Той се опасява, че много от инвестиралите в нови курортни апартаменти ги чака или фалит, или перспективата никога да не си върнат вложенията.

Може ли туристическата индустрия да си помогне сама?

Някои представители на бизнеса смятат, че правителството трябва да разработи и да приложи по-добри механизми за контрол, докато според други законите на икономиката ще решат проблемите на индустрията по естествен път.

Във всеки случай, парламентът изглежда не бърза да действа. Депутатите повече от три години отлагат приемането на закон за Черноморието, който би принудил предприемачите да спазват по-високи стандарти в областта на екологията и планирането.  

Засега институциите продължават с безкрайното прехвърляне помежду си на законопроекта, казва Донка Соколова.

Според Савин Ковачев, заместник - министър на регионално развитие, законопроектът ще реши много от съществуващите проблеми. Но вероятността парламентът скоро да го приеме е нищожна.

Междувременно, казва Савин Ковачев, просто "няма юридическа база за отказ за издаване на визи за строеж". "Плановете на инвеститорите може да са неразумни, но, ако не са незаконни, не сме в състояние да ги спрем", обяснява той.

Мнението на Благой Рагин, оглавяващ Асоциацията на собствениците на хотели, съвсем разбираемо, е по-умерено. Той смята, че широкомащабните строителства ще спрат от само себе си, когато свършат празните терени.

"Щастлив изход от ситуацията би бил, ако голям инвеститор купи целия курорт, събори неефективните хотели и ги замени с чисто нови", казва Людмил Икономов от Института по екологична модернизация. "Но засега това е само мечта".

Бебов споделя това мнение: "Бъдещето принадлежи не на онези, които строят грозни хотели, а на онези, които инвестират в интересни решения – и в сгради с големи зелени пространства между тях".

Румен Драганов обаче се опасява, че българският бизнес още не е достатъчно зрял за такива далновидни и креативни решения.

Отрицателните тенденции в българската туристическа индустрия най-вероятно ще продължат още някоя и друга година в очакване на драматична промяна в политическия или икономическия климат. Междувременно феноменът "мъртва зона" рискува да затегне още повече хватката си около крайбрежните и планинските курорти в страната.

*Татяна Димитрова е журналист в "Дарик Радио", София.
Статията е първаночално публикувана в Balkan Insight, изданието за аналитична и разследваща журналистика на BIRN, Балканска мрежа за разследващи репортажи