Машинното гласуване: обществена поръчка с почти предизвестен финал

Новият състав на Централната избирателна комисия (ЦИК) ще трябва да обяви обществената поръчка за осигуряването на поне 3000 машини за евроизборите на 26 май.

Документите за обществената поръчка са готови и тя може да бъде обявена до 1-2 заседания, обяви председателят на настоящата ЦИК Ивилина Алексиева, която във вторник отчете мандата на отиващата си комисия. Очаква се обаче тази седмица парламентът да избере новите председател, заместници и секретар на ЦИК, а след това президентът да издаде указ за назначаването на останалите членове. Така възлагането на поръчката остава на новата комисия, която трябва незабавно да се заеме с подготовката на предстоящите евроизбори и неизбежно ще се натъкне на проблемите около машинния вот, които се оказаха непреодолима трудност за сегашната ЦИК.

"Едно от основните предизвикателства пред новата ЦИК ще е машинното гласуване", каза Алексиева на прощаване с поста си.

Настоящата ЦИК забави поръчката с мотива, че досега не беше издаден президентския указ, насрочващ дата за изборите. Такова обвързване в закона обаче няма, а парите в бюджета са предвидени. Освен това през февруари бяха приети поправки в Изборния кодекс, с които се ограничава борят на секциите, в които да има машини – от всички над 12 000 до поне 3000.

Къде е проблемът?

От евроизборите през 2014 г. досега машинно гласуване е имало в най-много 500 секции и устройствата всеки път са били наемани. Винаги изпълнител на поръчките е била една и съща фирма – "Сиела Норма". Единственото изключение са последните парламентарни избори. Тогава по закон машини трябваше да има във всички секции, но от ЦИК решиха да са само в 500. Това доведе до дело във Върховният административен съд (ВАС), който отмени решението на комисията и постанови да има устройства навсякъде. Комисията обяви поръчка в кратки срокове за доставка на машини във всички секции. Единственият кандидат – "Лирекс", се отказа и в крайна сметка не беше осигурено машинно гласуване във всички секции.

Краткият срок около два месеца до предстоящия евровот е фактор, който може да откаже потенциални кандидати за доставка на машини.

Която и фирма да спечели поръчката, тя ще трябва бързо да осигури с поне 2500 машини повече от тези, които "Сиела Норма" е предоставяла преди. Освен това се очаква поръчката да е за закупуване, а не както досега – за наемане.

Това обаче променя нещата, защото на местните избори през есента пък ще трябва да бъдат осигурени поне 6000 машини, ако Изборният кодекс не бъде променен отново. Това означава, че до края на годината ще бъдат купени още поне 3000 машини и предимство може има спечелилия поръчката за евроизборите, защото предлага именно този модел машина и може дори единствен да я предлага в България.

Последните поправки в изборния закон предвиждат, че местните избори наесен ще са последните с хартиени бюлетини и след това ще се гласува само машинно, освен в корабите, затворите и в чужбина. Тогава ще трябва да бъдат купени нови над 6000 машини, същите като останалите, които евентуално вече българската държава ще има.

Машинното гласуване и връзката с изборните манипулации във Венецуела

Устройствата, които "Сиела Норма" е предоставяла досега, са били производство на венецуелската фирма "Стартматик", става ясно от пазарно проучване и анализ на организирането на машинно гласуване у нас, поръчано от ЦИК и изготвено от "Сова 5"АД.

"Стартматик" осигуряват машини за изборите в Армения, Белгия, Бразилия, Филипините, САЩ и Венецуела. В много от страните има съмнение за манипулации във вота и договорите с тях са прекратени. Във Венецуела, на последните президентски избори, които бяха спечелени от Николас Мадуро, самата "Смартматик" признава, че 1 млн. гласа са манипулирани. Това става причина за прекратяване на договора за доставка на машини.

"Компанията е единствената, която, чрез своя български партньор "Сиела Норма", предоставя подробна оферта за един от последните си продукти (...) Това показва, че компанията има сериозен интерес за продължаване на сътрудничеството с българската изборна администрация", се казва в проучването на "Сова 5".

За пръв път вот с машини имаше на евроизборите през 2014 година. Устройствата са били 100, а вотът е бил експериментален – хората са гласували с машината, но вотът им през нея не се е зачита и после са пускали и хартиени бюлетини. На парламентарните избори същата година гласуването пак е експериментално, но в 300 секции. За пръв път резултатите от машинния вот се зачитат през 2015 на местните избори, когато само в 50 секции има устройства.