Масларова: Освобождаваме заплатите в губещите държавни фирми

Заплатите на 240 000 души, които работят в държавните и общинските предприятия, да се договарят между ръководството на фирмите и синдикатите чрез колективните трудови договори. Това предложение ще внесе в МС социалният министър Емилия Масларова, въпреки съпротивата на финансовия министър Пламен Орешарски.

В момента компаниите с над 50% държавно участие и с лоши финансови резултати да не могат да увеличават заплатите на работниците си. Заради това ограничение възнагражденията в някои губещи държавни предприятия, като например БДЖ, не са увеличавани с години.

Ръстът на доходите в държавните и общинските фирми ще зависи от нивото на инфлацията, производителността на труда, данъчното облагане и конкуренцията.

Работодателите настояват да се сключват и дългосрочни мениджърски договори, в които да се заложат ясни икономически задачи.

Ако ръководството не постигне тези резултати, няма да има парични постъпления и така няма откъде да дойде увеличението на заплатите, отбеляза зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян по време на срещата с министър Масларова в четвъртък.

Новата, по-либерална регулация се подкрепя от социалното ведомство, но среща съпротива в лицето на финансовия министър Пламен Орешарски, който също присъства на срещата, но не направи изявление след приключването ѝ.

По думите на лидера на КНСБ Желязно Христов, по време на разговора Орешарски е поставил въпроса как ще растат възнагражденията на губещите фирми. Според синдикатите това зависи от ръководството на предприятието, което се назначава от държавата.

Работодателите и синдикатите искат да се прекрати тази “порочна” според тях практика.

Социалните партньори се договориха освен това да отпадне облагането на парите за храна, облекло и обувки, които работниците получат като добавка към заплатите си. Те няма да плащат данък общ доход (ДОД) за т.нар. социални разходи, само ако техният размер е до 200 лева месечно.

От началото на тази година сумата, която работниците вземат за храна, облекло, почивки, се облага с ДОД, което доведе по намаляване на чистите им доходи за сметка на по-високи удръжки. По изчисления на синдикатите под формата на данъци държавата взема от джоба на работника около една пета от възнаграждението му.

По разчети на КНСБ обаче промяната няма да важи за около 44 000 души, които получават по около 244 лева на месец. Като цяло за страната средно 4% от бюджета за заплати се отделя за социални разходи.

За да няма злоупотреби, решихме социалните плащания да не се облагат, ако те не надхвърлят годишния минимален необлагаем доход, който за 2007 година е 2400 лева. Това важи за бонусите, давани както в натура, така и в брой, обясни Масларова.

За работодателите няма промяна в облагането. Както и в момента те ще плащат 10% данък за надбавките в натура и 15% осигуровки за парите в брой.

Новото предложение е разумно и ние го подкрепяме, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?