Масово използван хербицид открит в телата на доброволци, включително и у нас

Близо половината проби на доброволци от 18 европейски страни показват наличие на масово използвания хербицид глифозат в организма им, като в България следи от него има в една от десет проби. Това показват тестове, проведени от екологичните сдружения “За Земята“ и “Приятели на Земята“, Европа.

Страната ни заедно с Македония е с най-малко положителни проби. За сравнение в Германия, Великобритания и Полша 70% от пробите са положителни, а в Малта те достигат 90%.

Всички доброволци живеят в големи градове, като някои имат вегетарианска, а други - месоядна диета и не са боравили с продукти, за които е обозначено, че съдържат глифозат. Не са взимани проби на хора от едни и същи домакинства. Пробите от урина са били изследвани в лаборатория в Бремен, Германия.

Това е първият мониторинг, правен в Европа за присъствие на хербицида в хората, и екологичните организации настояват за по-сериозни изследвания и контрол над храните, откъдето се смята, че е попаднал пестицидът в човешкия организъм.

Глифозатът е един от най-широко използваните хербициди по света, употребяван от земеделците и малките градинари. С него се пръскат и някои от генетично модифицираните култури, внасяни в Европа и в България за влагане във фуражите. Най-големият му производител е Монсанто, който го продава под търговското име “Roundup”. Въпреки неговата широка употреба, присъствието му в храните и водите е рядко проверявано от контролните органи, а по данни на екосдруженията в България – изобщо.

Данни от опити с животни показват, че когато се консумира глифозат, 15-30% от него се абсорбира в тялото. Той може да бъде намерен в кръвта и телесните тъкани и е показано, че може да премине през плацентата по време на бременност. Една малка част може да се разгради до киселина , която е още по-вредна за хората.

Съществуват и доказателства, че глифозатът може да наруши функциите на човешкaта ендокринна система, което може да предизвика необратими ефекти на определени етапи от живота, например по време на бременност. Проучвания върху плъхове показват увреждане на нивата на тестостерон в мъжките екземпляри.

В районите на Южна Америка, в които се отглежда соя, има съобщения за повишение на вродени дефекти. Проучване в Парагвай установило, че бебетата на жени, които живеят в рамките на един километър от полета, пръскани с глифозат, е два пъти по-вероятно да имат вродени дефекти.

Понеже глифозатът е предназначен да убива растенията, той може да има пагубен ефект върху дивата природа, да доведе до намаляване на биоразнообразието на обработваемите земи и да унищожи източниците на храни за птици и насекоми.

Затова екоорганизации настояват ЕС и националните правителства да започнат програма за мониторинг на глифозата в храните и фуражите, включително вносни суровини за изхранване на животни. Нивата на глифозат в околната среда трябва да бъдат наблюдавани, като се обхванат водните системи и почвата, смятат еколоците.

Безопасността на глифозата е трябвало да бъде преоценена в Европейския съюз през 2012 година, но ЕС е отложил прегледа за 2015 година.

Освен това организациите настояват всички преработватели на храни и търговци на дребно да минимизират излагането на своите клиенти на остатъци от глифозат чрез определяне на продукти “без глифозат” от техните доставчици.

Глифозатът е одобрен за използване в целия ЕС през 2002 г., но европейските регулаторни агенции не извършват свои собствени изпитвания за безопасност, а вместо това разчитат на данните, предоставени от производителите. Повечето от тези данни идват от изследвания на индустрията, а не от рецензирани научни изследвания, а първоначалните данни не са на разположение за независим контрол и оценка.