Масовото следене на телефони и интернет продължава

Масовото следене на телефони и трафични данни в интернет от службите продължава, съобщи във вторник в. "Сега", позовавайки се на справка от Софийския районен съд (СРС) за дадените разрешения по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за първите седем месеца от годината.

Според данните, с които изданието разполага, до 1 август районните съдии са разгледали 4862 подобни искания, от които са били отхвърлени 540, което представлява около 1/9 от общото количество. Това означава, че в съда средно на ден постъпват по 24 заявления от МВР и ДАНС, които обаче не засягат само по 24-ма души, тъй като в повечето не се сочи един IP адрес или един телефонен номер, а десетки.

За сравнение за цялата 2010 г. СРС бе разгледал 5121 искания за разпечатки и трафични данни. Откази бяха постановени по около 1/5 от исканията, което очертава тенденцията магистратите все по-рядко да ограничават желанието на службите да се ровят в личната кореспондеция на хората. Не е ясно дали съдът е станал по-благосклонен към службите, или те са започнали по-добре да подготвят заявленията, уточнява "Сега".

Най-голям брой от заявленията за достъп до тези данни по правило се подават от ДАНС, ГДБОП и СДВР. Това е и причината основният дял от исканията в страната да попадат в Софийския районен съд.
0
Според актуализирания през миналата година ЗЕС доставчиците на интернет са длъжни да съхраняват трафичните данни на клиентите си 12 месеца и да ги предоставят на разследващите при наличието на съдебно разрешение за това.

Когато искането не е мотивирано, то получава отказ. Искането се приема за неоснователно, ако в него не се посочи как данните ще помогнат на разследването. Откази се постановяват и когато искането не е подписано от компетентно по закон лице.

Тази процедура обаче е предвидена само в условията на проверка, а когато тя се превърне в досъдебно производство разследващите са значително улеснени от закона. Тогава прокуратурата има право да се сдобие с тази информация без санкция от съда, а по реда на претърсването и изземването.

Според данните от годишния доклад на държавното обвинение за 2010 г. прокурорите са направили 3427 искания за справки с данни по ЗЕС. Предоставени са справки по 3104 от тях.

От доклада на прокуратурата за 2010 г. стана ясно още, че ефективността на използването на СРС е паднала с 15% само за година. От данните се вижда, че за виновни от съда са признати 212 души (55.6%) от хората, срещу които е използвано СРС. Година по-рано обаче този дял е бил 65%. В съда през м. г. са внесени 11 618 искания за прилагане на СРС срещу 3524 души по 1016 дела. Съдът традиционно е безкритичен и уважава около 99% от исканията.