Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Масовото убийство в Норвегия изважда на дневен ред опасната тема за имиграцията

0 коментара
Масовото убийство в Норвегия изважда на дневен ред опасната тема за имиграцията

Норвежецът Андерш Беринг Брайвик заяви, че е убил 93-ма души, за да предизвика "революция" срещу мултикултурализма, който според него унищожава наследството на Европа, а експертите казват, че един откровен дебат за имиграцията може би ще е най-добрият начин да се предотвратят подобни изблици на насилие.

В някои скандинавски страни, а и другаде в Европа, политическите партии се възползват от нарастващата загриженост на обществото от имиграцията в момент на влошаване на икономическите условия, а спорадични атентати на ислямисти подклаждат страха и подозрителността към новодошлите.

Според експерти обаче прекалено агресивната политическа реторика и тактиката да се насаждат страхове по-скоро разпалват страстите, вместо да насочват вниманието към многото комплексни, скрити проблеми.

Противоречивите послания и политическото тесногръдие в подхода към имиграцията и мултикултурализма объркаха обществото и предоставиха поле за изява на твърдолинейните идеолози, казват те.

"Ако двата атентата в Норвегия не успеят да предизвикат откровена дискусия по въпроса, излагането на често пъти целящи да насаждат страхове аргументи, които крайнодесните използват, може да маргинализира радикалните групи и да влоши ситуацията, което от своя страна може да доведе до още подобни атентати в бъдеще", казва Лилит Геворгян, европейски анализатор от изследователския център "Ай Ейч Ес Глобъл инсайт" /IHS Global Insight//

"Това не е само проблем на Норвегия. Из целия Скандинавски полуостров, а също и в Западна и Източна Европа има много хора, които са разочаровани от липсата на откровен дебат", добавя тя.

Британският премиер Дейвид Камерън, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози обявиха през последните месеци, че мултикултурализмът се е провалил в речи, в които все пак отбелязаха приноса на имигрантите за това.

Но според критици подобни изявления в най-добрия случай не предлагат решения за справяне с икономическия и обществен натиск, произтичащ от все по-голямата имиграция и глобализация, и съвсем не допринасят за извличането на ползи от мултиетническото общество.

В най-лошия случай според тях подобни коментари рискуват да превърнат често пъти уязвимите имигрантски общности в жертви, както и да влошат междурасовите отношения.

"В резултат на неотдавнашните речи и последвалите национални дебати за мултикултурализма се роди усещане за обърканост, безпокойство и често пъти противоречиви послания", казва Сара Силвестри, преподавател по религия и международна политика в Сити юнивърсити в Лондон, в статия от 8 юни.

"Затова ние търсим лесни отговори, представени като прости възможности за избор, например умерен срещу радикален ислям, мултикултурализъм срещу асимилация... И все пак, подобно опростенческо назоваване и категоризиране още повече разделя хората и причинява враждебност", добавя тя.

Редица скандинавски политически партии директно атакуваха имиграцията, но подстрекателският тон, използван от някои политици, може и да е разпалил антиимигрантската и антиислямска омраза у Брайвик.

Доста крайнодесни групи в Европа се отказаха от откровено расистката си реторика и вместо това се съсредоточиха върху това да подчертават, че за тях ислямът и европейските ценности са несъвместими.

В подтикващ към насилие манифест от 1500 страници, публикуван от Брайвик, 32-годишният мъж изразява своята подкрепа за холандския антиислямски настроен политик Геерт Вилдерс; в обемистото четиво са включени и изявления, за които се твърди, че Вилдерс е направил в парламента. Въпреки това в края на миналата седмица Вилдерс осъди действията на Брайвик.

Антиимигрантските и антиислямски настроените партии набраха подкрепа в северните и скандинавските страни през последните години, възползвайки се от страховете от относително новия феномен на масова миграция, особено на мюсюлмани, към техния регион.

Антиимигранткски настроените Шведски демократи миналата година за първи път влязоха в шведския парламент, въпреки че партията води началото си от неонацистките движения от 80-те и 90-те години. Партията критикува мюсюлманите и исляма, обявявайки ги за "нешведски".

Шведското антифашистко списание "Експо", в което най-продаваният писател Стиг Ларшон пишеше доста активно, твърди, че може и да не съществува непосредствена връзка между насилието и изявленията на политиците, но реториката им създава благоприятна за нападения на етническа основа среда.

"Партията Шведски демократи лансира много агресивна идеология спрямо мюсюлманите... все по-широко се приема да се говори по този начин за мюсюлманите", казва репортерът от "Експо" Йоханес Якобсон.

"Разбира се, ако си в шведския парламент и сочиш с пръст мюсюлманите и казваш, че те са опасни, разбира се, че това ще повлияе на хората да се настроят по-враждебно към тях", добавя той.

Харалд Стангеле, редактор в консервативния норвежки вестник "Афтенпостен" смята за нечестно да се обвинява норвежката Партия на прогреса, че е разпалила страстите у отделни хора като Брайвик, който някога е бил неин член.

Според Стангеле Брайвик е напуснал партията, защото тя не е била достатъчно крайна за неговите възгледи; така той очерта една дилема за онези, които казват, че партии, отблъскващи хората с крайни възгледи за имиграцията, рискуват да предизвикат създаването на подземни войнстващи групировки.

"Напълно погрешно е Партията на прогреса да се държи отговорна за действията на подобни екстремисти. Няколко по-малки, настроени против имигрантите и мултикултурализма групи, са се отцепили от партията, защото те смятат, че тя е твърде сдържана, твърде обикновена", казва Стангеле.

Стангеле предпазливо обрисува Брайвик като самотен екстремист, нямащ почти никаква връзка с по-широката дискусия за имиграцията в Норвегия. Години наред той е бил маргинална фигура и сега разчита на широк отзвук чрез процеса.

Брайвик описа извършените от него взрив на правителствена сграда в Осло и масовия разстрел в младежки лагер на Норвежката работническа партия като нещо "жестоко", но "необходимо" в кръстоносния му поход срещу либералните политики спрямо имиграцията и разпространението на исляма.

"Сега той иска да се появи в съда, иска открито съдебно заседание и защо? Повечето престъпници се борят за закрито заседание, но той гледа на себе си като на кръстоносец", казва Стангеле.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.