Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Математикът акад. Стефан Додунеков е новият председател на БАН

Академията "отваря" науката за медиите, финансирането ще дойде от партньорство с държавата и европейски проекти

51 коментара
Математикът акад. Стефан Додунеков е новият председател на БАН

Математикът академик Стефан Додунеков е новият председател на Българската академия на науките (БАН). Той беше избран в понеделник от Общото събрание на академията с 68 гласа “за” от 104 гласували.

Освен него за поста имаше още двама кандидати - физикът акад. Александър Петров, който получи осем гласа, и биофизикът член-кореспондент Андон Косев, който получи 22 гласа.

Додунеков ще замени на поста акад. Никола Съботинов, който оглавява БАН от 2008 година, но не се кандидатира за нов мандат, тъй като е навършил 70 години.

Додунеков е роден през 1945 г. в Килифарево, завършва "Математика" в Софийския университет през 1968 година. От 1986 г. е доктор на математическите науки, а от 2008 г. - академик. Има над 35 години преподавателска дейност в български и в чужди университети. Написал е три книги и 12 учебници и учебни пособия по математика за средните училища.

От изявленията и концепцията за управление на БАН на акад. Додунеков стана ясно, че приоритетите му до голяма степен съвпадат с вижданията за развитието на науката на президента Росен Плевнелиев.

Новият председател на БАН се обяви против “ходенето с шапка от институция на институция“, за да се искат пари. Орязаното финансиране на БАН беше основна конфликтна линия в отношенията между предшественика му Никола Съботинов и правителството и това стана причина учените многократно да излязат на протести. Додунеков обаче обяви, че възнамерява да заложи на ясно и добре мотивирано партньорство с властта и е оптимист, че ще успее да убеди държавните институции, е че БАН предлага “изключително полезни за държавата дейности“.

Акад. Додунеков заяви, че приоритетите на БАН през следващите четири години трябва да се фокусират върху формирането на знания с европейски критерии, с научен потенциал и активни връзки с бизнеса. По думите му академията трябва да развие своя иновативен потенциал, като участва в развитието на новите технологични паркове и разшири мрежата си от регионални центрове.

В концепцията си за развитие на академията той посочва, че БАН разполага с научен капацитет и потенциал за активно участие в оперативните програми на новия програмен период 2014–2020.

Като цяло концепцията на Додунеков се припокрива в голяма степен с вижданията за развитие на науката, излагани неведнъж от президента Росен Плевнелиев като са застъпени темите за клъстърите и триъгълника на знанието, технологичния парк и Европа 2020.

“БАН има опита и чрез редица свои дейности успешно се вписва в "триъгълника на знанието образование–изследвания–иновации”. Това, което предстои, е по-активно включване в иновативни клъстъри, които да създадат условия за внедряване в практиката на иновативни разработки. БАН има капацитет да се превърне във водещ център при изграждане на единна образователна и научна мрежа, с която да се осигури непрекъснат цикъл на развитие“, се казва в концепцията.

“С конкретни резултати Българската академия на науките може да е полезна за реализирането на големи национални проекти, например за изграждането на Технологичния парк в София“, заяви Додунеков.

Попитан как ще се реши финансовият проблем на академията, новоизбраният председател каза, че "ръководството на БАН трябва да "отваря" врати за участие на институтите в приоритетни дейности за държавата". По думите на акад. Додунеков, така ще може да се търси по-сериозен ресурс за развитието на БАН.

Той обяви, че е против това да се "ходи с шапка от институция на институция".

“Това, в което академията е силна и може да убеди държавните институции, е, че предлага изключително полезни за държавата дейности, свързани със сеизмологията, с ядрената енергетика и метеорологията, с националната идентичност и с културно-историческото наследство“, посочи той.

“Трябва да имаме ясно и добре мотивирано партньорство с държавните институции, за да може БАН да участва в реализацията на стратегии, програми и в изготвянето на експертизи“, заяви Додунеков.

Сред любопитните предложения в концепцията на Додунеков е създаването на система за публична научно-популярна информация от агенционен тип, на своеобразна “Научна БТА”. Тази система ще предлага ежедневна лента от кратки анотации за това, което правят в дадения момент различните звена, научни колективи и учени, която е със свободен публичен достъп, а подробните съобщения ще са достъпни на абонаментен принцип. Постоянни корпоративни абонати на тази агенция биха могли да бъдат всички телевизии, печатни медии, държавни институции, дипломатически представителства, частни компании.

Додунеков възнамерява да се заеме приоритетно с подобряване управлението на имотите на БАН като концепцията му включва дори изграждане на 2-3 жилищни сгради за жилища на млади учени и на академична болница по офталмология. Той смята, че реализирането на проектите е възможно да се намери финансиране, въпреки ограничения бюджет на БАН.

През миналата седмица Събранието на академиците и член-кореспондентите изслуша тримата кандидати и проведе тайно гласуване като Додунеков отново събра най много гласове – 38. Акад. Петров получи 20 гласа а чл.-кор. Косев – три.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

51 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #51

    До 48: отвън го подкрепя... Лазарин Лазаров :( Отвътре: бандата на академиците Тенчов и Куманов. Крррасота

  2. Анонимен
    #50

    Когато няма риба и цацата е риба... Всеки случай е по-подходящ от другите двама и най-вече - от цялото предишно ръководство. Трябва да видим кои ще са му заместниците, главния научен секретар и членовете не Управетилния съвет... Дано намери сили и сподвижници за решителни, но смислени реформи, а не на кръгова отбрана на статуквото!

  3. Анонимен
    #49

    До 48: А откъде знаеш, "че се ползва с подкрепа и отвън и отвътре"?

  4. Анонимен
    #48

    Не му знам публикациите, не съм математик. Факт е, че се ползва с подкрепа и отвън и отвътре. Изглежда най-читав от всичките кандидати. Успех!

  5. Анонимен
    #47

    На тези им трябва мениджър а не комунистически номенклатури

  6. Анонимен
    #46

    Компетентен: Стефан Додунеков може да не е някакъв супер-математик, но определено не е слаб, както някои се опитват тук да приказват. Има достатъчно много публикации в силни списания с импакт фактор. А това, че е участвал в писането на учебници е дори похвално. Не са много желаещите да го направят, освен ако не са от мафията, която се опаричва от това.

  7. Анонимен
    #45

    36 "Додунеков е реактивирано ченге, школувано 4 години в бившия СССР в закрит институт по теория на кодирането. Като математик той е определено слаб. И това се знае много добре от гилдията. Впрочем, той никога не е имал нищо общо с истинската наука. Автор на учебници (колко?) за ученици в съавторство и с никакъв принос в науката математика. Е, 2-3 патента със съветските другари в секретния институт. Смешно, жалко, тъжно. За физическите качества да не говорим - хвани Съботинов удари Додунеков. Но покледнете и управляващите. Какви достолепни личности, нали? Накъде, Българио?"

  8. Анонимен
    #44

    Академик - автор на цели 3 /три/ книжки, хахаха!

  9. Анонимен
    #43

    Така наречените "действителни членове" на БАН, демек академиците, бяха тотално и окончателно разграничени от "недействителните" поби като асистенти, доценти и професори с едно решение на правителството на Станишев, което им осигури тлъсти пожизнени пенсии. Така оформената научна каста няма нищо общо с интересите на българската и световната наука, а по-скоро се явява придатък на политическия ни олигархо-мафиотски елит. Тъжна история, която ще отреди достойно място на българската наука сред африканските научни общности.

  10. Анонимен
    #42

    Жалка и обидна работа! Такъв човек писал учебници, със много скромни научни приноси и неясна известност в международната наука ще представлява БАН! По-добре да се разпусне и отново изгради като Българското Книжовно Дружество с по-малобройни членове с ясни приноси към световната наука и към нашата култура!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.