Математикът на щаба проф. Витанов: Спечелихме време до следващия есенно-зимен сезон

"Благодарение на мерките се борихме с гущерче вместо с Годзила", казва той

Математикът на щаба проф. Витанов: Спечелихме време до следващия есенно-зимен сезон

В средата на юни ще сме приключили с медицинската част на кризата с Covid-19 за тази сесия. Оттук нататък сме купили известно време от няколко месеца за намирането на ваксина или лекарство. Ако това не стане до следващия есенно-зимен сезон, ще трябва да се върнем към ограничителните мерки и физическото дистанциране. Тази прогноза направи математикът на Националния оперативен щаб проф. Николай Витанов, който изнесе лекция за математическото моделиране на Covid-19 и как то помага да се проследи развитието на епидемията при откриването на Софийския фестивал на науката.

Той обясни нагледно, че мерките за физическо дистанциране влияят изключително ефективно за хода на епидемията, защото колкото по-малко хора среща един човек, толкова повече се забавя разпространението ѝ. "Когато намалите броя на хората, които даден заразен среща, вие забавяте епидемията", посочи той и показа как за един и същи период от 60 дни можете да се стигне до 105 млн. заразени или до 400 000 заразени.

Ранните мерки у нас позволиха да се борим с гущерче вместо с Годзила

По думите му ранното прилагане у нас на ограничителни мерки, е било ключово за това да не се допусне голям брой заразени. "Важно е как ще тръгне една епидемия, защото ако хванете гущерчето докато е малко, много по-лесно е да се борите с него. Оставите ли го да стане Годзила, трудно ще се борите с него", коментира той.

Той избягваше да говори с конкретни данни за разпространението на епидемията в България, но заяви, че прогнозите, които прави за оперативния щаб, са изключително точни, щом още ползват услугите му.

"Щом главата ми не е отрязана, значи прогнозите са ок", заяви Витанов.

По думите му моделът отчита много фактори, включително и психологическите особености на българските граждани.

Имаме клъстери, които бързо се хващат и ограничават

Витанов потвърди изнасяните от щаба данни, че в момента у нас се наблюдава клъстерно разпространение на заболяването, като клъстерите (отделните огнища) биват бързо ограничавани и не се допуска по-широкото разпространение на заболяването. Витанов посочи, че премиерът Бойко Борисов вече е обяснил какво ще стане ако "изтървем два-три клъстера" и се стигне до по-голяма заболеваемост, визирайки предупреждението, че по-строгите мерки ще бъдат върнати. От щаба уточниха по-рано, че наличието на 100 новозаразени в рамките на три дни ще са сигнал за връщане на по-строгите мерки.

"Имаме клъстери. Появява се, заразява около себе си, но се взимат мерки и клъстерът спира и няма разпространение на епидемията. Клъстерът се спира чрез ограничаване възможността за контакти. Вие бяхте свидетели, че имаше едни села и градове, които бяха поставени под карантина... Другото важно нещо е недопускане на дълги пасове. Това не успяхме много да го направим в България, защото се прибираха хора от чужбина и някои от тях бяха заразени и пренесоха заразата. Но новите клъстери бяха хванати, бяха въведени карантини в някои области и ситуацията беше овладяна. С потискането на клъстерите нямаме експоненциално разпространение, то се ограничава и в момента е почти линейно", обясни Витанов.

Той припомни, че около и след Великден сме имали два варианта, както самият той е прогнозирал, и се е реализирал по-неблагоприятният, при който дълго време сме поддържали високо ниво на новите случаи. "Имахме вариант да слезем на 10 случая с драконовски мерки като Гърция, но тук не бяхме с такива, или да отидем на неблагоприятния сценарий. И доста време стояхме с 50-80 нови случая и броят на заразените започна да нараства", каза той.

Печелене на време

По думите му оттук нататък мерките лека полека ще отпадат, защото благодарение на отличната работа на лекарите, здравните и други власти в България клъстерите се удържат и вирусът не се разпространява, като по този начин се "задушава".

"С механични мерки ние купуваме време на биолозите и химиците, за да може да се измисли лекарство или ваксина. Защото съвсем друго ще е ако до следващия есенно-зимен сезон имаме лекартсво или ваксина. Ако не, пак ще трябва да прилагаме тази механична технология, която на някои хора от народа не им харесва", посочи Витанов.

Лятото и коронавируса

Доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, завеждащ отдел "Вирусология" на Националния център по инфекциозни и паразитни болести, също изнесе презентация, посветена на Covid-19. Тя коментира, че има страшно много логика един коронавирус през лятото да затихне, но все пак не трябва да очакваме много, защото в природата на вирусите е да ни изненадват. Тя обясни, че вирусът се нуждае от влажна среда, за да се пренесе от един гостоприемник на друг, а през лятото слънцето изсушава. Ултравиолетовата светлина също има способност да унищожава вируса. Но от друга страна предишни подобни вируси като MERS са показали, че топлото време не ги спира.

Тя посочи, че естествената физическа дистанция през лятото, когато на човек му е горещо и избягва близкия физически контакт с другите, ще играе ролята на бариера за вируса.

Според нея е малко вероятно да има коронавирус в солената вода, както и в басейните, където се ползват много дезинфектантни, но напомни, че в морската вода може да има други вируси, като например норовирусите.

Поведение на Covid-19 

Като цяло, проф. Николаева-Гломб обясни, че рискът от зараза идва от хора и повърхности, затова дистанцията и дезинфекцията са от съществено значение. Дезинфекцията на помещения с ултравиолетови лъчи също е вариант.

Тя даде пример колко издържа коронавирусът върху различни повърхности.

Противно на общите очаквания, не всички хора от едно домакинство е задължитено да се заразят, защото наличието на болен повишава вниманието и хигиената в дома. Тя дори цитира проучвания, според които колкото по-многобройно е едно домакинство, толкова по-малко се заразяват хората в него.

Тя коментира, че няма как вирусът да се адаптира към физическото дистанциране и да си намери други начини за достигане до гостоприемник, защото вирусите се адаптират към биологични особености, а в случая става въпрос за физически величини. Ясно е че предава по-въздушно-капков път и е ясно колко далеч могат да стигнат капките при кихане и кашляне. 

Тя показа и къде се намира коронавирусът според способността му да заразява в сравнение с други познати вируси, като за момента той е позициониран някъде по средата – т.нар. репродуктивно число - колко души ще се заразят от един инфектиран. Един болен от хепатит С ще зарази двама, един болен с с грип – между двама и трима души, с ХИВ – 4, за Covid-19 вече има данни за 5, заради все по-големия процент безсимптомни. Най-заразни са заушката, при която един инфектиран може да зарази 10 души, и морбили, където 1 заразява 18.

В момента по данни на оперативния щаб отпреди два дни репродуктивното число на коронавируса у нас е около 1.

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта

Какво очаквате да свърши служебното правителство?