Матео Салвини - лидерът на италианските суверенисти е повален, но още е в играта

С лозунга си "Италианците на първо място" и тирадите си срещу "нелегалните", които не спира да повтаря в туитове и видеоматериали във Фейсбук, Матео Салвини, ръководителят на крайнодясната "Лига", възнамеряваше да вземе властта в Италия, като взриви управляващата правителствена коалиция. Изглежда обаче, че той загуби.

Вчера в Сената Салвини беше упрекнат от министър-председателя Джузепе Конте в "безотговорност" и трябваше безславно да напусне банките в залата, отредени за правителството, преди наперено да репликира, че "би направил абсолютно същото нещо и днес", както и на 8 август. Тогава той взриви нестабилната коалиция, създадена 14 месеца по-рано с "Движение "Пет звезди" (Д5З).

Защото политикът, който преди време бе за отцепване на Ломбардия от Италия, а после стана суверенист (привърженик на по-голям суверенитет на страните в рамките на ЕС - б.пр.), не е човек, който се признава за победен.

Този многословен и решителен 46-годишен мъж от Милано, застанал през 2013 г. начело на партия, която беше на ръба на пропастта, направи от "Лигата" (по-рано "Северна лига") победоносна националистическа формация, която изпревари на изборите десния си съюзник Силвио Берлускони, преди да го изостави, за да формира управляващо мнозинство с антисистемното Д5З.

Син на предприемач, Матео Салвини е роден и израснал в столицата на Ломбардия: католическо училище, скаутско движение и футболни мачове в Милано, по-късно политическа активност, работа тук-там и малко учене в университет.

Той се присъединява към "Северна лига" на 17-годишна възраст и е избран за общински съветник в Милано, когато е на 20 години. По-късно става журналист във всекидневника "Падания" и в радио "Падания либера", два органа, близки до неговата партия, които му позволяват да усъвършенства ораторските си способности. А през 2004 г. този евроскептик влиза в Европейския парламент.

Но докато собствената му звезда грее все по-силно, партията му затъва в криза. Нейният шеф и основател Умберто Боси, претърпял инсулт през 2004 г., е пометен през 2012 г. от скандал с отклоняване на държавни средства. На парламентарните избори през 2013 г. партията се срива до 4 процента подкрепа.

Застанал в края на 2013 г. начело на партията, Салвини променя начина ѝ на говорене, насочвайки към Брюксел тирадите, които неговият ментор Боси отправяше срещу разхищенията и "диктата" на Рим.

"Комунист от стара школа"

Този брадат мъж, който трудно понася костюми и вратовръзки и винаги изглежда ядосан и непоклатимо самоуверен, скоро вече беше по всички медии - прям и незачитащ политическата коректност.

Съюзен с "Националния сбор" на Марин льо Пен, голям почитател на Владимир Путин и Доналд Тръмп, той се нахвърли ожесточено срещу имигрантите, исляма, еврото, еднополовите съюзи. . .

"Чувал съм всичко: че съм престъпник, расист, фашист", възмущава се редовно той. Но "аз съм комунист от старата школа, виждал съм повече фабрики от тези хора (от левицата), които се срещат само с банкери".

Той се представя също като защитник на християнските ценности въпреки яростните си критики към усилията на папа Франциск в полза на мигрантите и бурния си личен живот: има две деца - на 6 и 15 години от две жени. Миналата година се раздели с партньорката си, телевизионна водеща, и сега се появява с жена, която е с 20 години по-млада от него.

След като стана вътрешен министър, той рядко стъпва във Винимале, огромния бял дворец, където се помещава ръководеното от него министерство, предпочитайки непрекъснати пътувания и срещи, винаги в кампания.

Той навсякъде изтъква своята непримиримост към мигрантите, въпреки че потокът вече беше драстично намалял, преди той и неговата политика на "затворени пристанища" да попречат на стотици хора да пристигат всеки месец в Италия.

Сред спазените му обещания са премахването на разрешението за престой по хуманитарни съображения, разширяването на понятието законна самоотбрана, намаляването на възрастта за пенсиониране и укрепването на полицейските служби.

От друга страна, икономическият застой постави под въпрос обещанията му за впечатляващо намаляване на данъците, експулсирането на мигранти без документи е в патова ситуация, усилията му за популистки съюз в Европейския парламент изолираха Италия, а тече и разследване по подозрения за финансиране на неговата партия от Русия.

Неуспехи, които не попречиха на феноменално повишаване на обществената подкрепа: 17-те процента на неговата партия на парламентарните избори през март 2018 г. станаха 34 на изборите за Европейски парламент през май, а допитванията напоследък му дават между 36 и 38 процента от гласовете на решилите да гласуват.

Успех, който той смяташе да превърне в стартова позиция към избори. Но без да вземе предвид италианската система, където мнозинства се раждат и умират в парламента, а не на избори.

По БТА