Асоциация на европейските журналисти – България:

Материалът за “зеления октопод” оглави класацията за псевдожурналистика

Поредицата за даренията в МВР на в. “Сега” е добрият пример в професията

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) класира най-доброто и най-лошото от българската журналистика за 2011 г., съобщиха от организацията.

В класация за качествена журналистика са отличени поредицата от материали на в. “Сега” за даренията в МВР с автори Доротея Дачкова, Диян Моркин и Диaна Петрова. Те са на първо място в категорията “Журналистически материали, изиграли ролята на коректив в обществото”.

Фактът, че въпросът, повдигнат за пръв път от вестника, намира място в два последователни доклада на Европейската комисия е доказателство не само за значимостта му, но и за професионалния подход на журналистите, обосновават се от АЕЖ. Адмирации заслужава и решението на вестниците “Сега” и “Дневник” да обединят усилията си, за да доведат това разследване до край. Качествените журналистически разследвания обикновено са трудоемки, скъпи, а често могат да бъдат и опасни. “Затова, независимо от конкуренцията в медийния сектор, намираме, че e изключително важна солидарността между отделните медии и журналисти, когато водещ е общественият интерес”, коментират от АЕЖ.

В категорията “Материали, отразяващи оригинални теми извън медийното внимание” първото място си делят поредицата на Нева Мичева и за чуждите култури за вестниците “Култура” и “Капитал”, и Светла Енчева за неуморното ѝ отстояване на лична гражданска позиция и текстовете в нейния "Неуютен блог" по проблемите на бежанците и чужденците без легален статут в България.

Програма “Христо Ботев“ на БНР е отличена от АЕЖ за цялостен принос за поддържане на високите стандарти в медийната среда в България. “Във време на засилваща се комерсиализация на медиите, националното радио успява да изпълнява функциите си на обществена медия и предлага програма, която не е насочена към преследване на икономически интерес, а отделя ресурси за културна журналистика и за важни теми, които по ред причини остават извън вниманието на частните медии. На мнение сме, че БНР се утвърждава като една от най-независимите големи медии, която, въпреки че получава финансирането си от държавния бюджет, си позволява критичност и безкомпромисност спрямо управляващите”, мотивират се от АЕЖ.

В тази категория е редно да бъде споменат и сайтът reduta.bg, чието създаване маркира надигането на нова вълна на независимата журналистика през изминалата година. За приноса ѝ за поддържането на високите стандарти и свободата на словото в българските медии АЕЖ отличава и журналистката Любослава Русева. “Приветстваме и последователността и отговорността в отразяването на проблемите в съдебната система, които демонстрира Росен Босев, журналист от в. “Капитал“, през изминалата година”, коментират от организацията.

Класация за псевдожурналистика също е разделена на няколко категории. В първата - “Материали, обслужващи властта и/ или определени бизнес интереси” победител е Анелия Иванчева с нейния материал “Зелен октопод точи 10 млн. лв. с рекет“, публикуван на сайта vsekiden.bg. “Във въпросния текст се отправят тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения. За жалост, реалността в България е такава, че засегнатите от негативни медийни кампании лица трудно могат да изчистят името си и да бъдат подходящо овъзмездени”, коментират от АЕЖ. Според организацията материалът е израз на организирана негативна кампания срещу представители на екологични движения в издания като в. “Република”, в. “Стандарт”, в. “Телеграф”, в. “Уикенд”, в. “Класа”, frognews.bg, vsekiden.bg, и др

В категорията “Материали, погазващи журналистическата етика и/ или нараняващи достойнството на определени групи хора” челната позиция е за недопустимия начин, по който бе отразено убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина от някои медии – вестниците “Монитор”, “Стандарт”, “Телеграф” и “24 часа”.

Трябва да се отбележи, че след категоричната обществена реакция тези издания побързаха да променят тона си”, уточняват от АЕЖ – България. Организацията припомня и изказването на Николай Бареков от TV 7 по адрес на протестиращите в центъра на София зърнопроизводители. “Отбелязваме с тревога и множеството сигнали, които получихме от хора с репродуктивни проблеми, относно публикации във в. “Стандарт“, които са засегнали чувствата им. Въпросните публикации не са редакционни коментари, а отразяват гледната точка на представители на Българската православна църква. Затова не можем да говорим за пряко нарушение на журналистическата етика. Но самият факт, че толкова много хора ни писаха за статии като “Коланче от Атон вместо ин витро“, говори, че е добре журналистите да подхождат с по-голямо внимание при засягане на подобни деликатни теми”, пишат от АЕЖ.

Нова българска медийна група” е отлична за “Принос за влошаване на българската медийна среда”. “Намираме за особено притеснителни подозренията, че медиите, зад които стоят Ирена Кръстева и синът ѝ Делян Пеевски, народен представител от ДПС, демонстрират едностранчивост в редакционната си политика. Необяснимо е, че праволинейната подкрепа за правителството на ГЕРБ, политически противник на партията на Пеевски, замени същата категоричност, с която преди парламентарните избори от 2009 г. се нападаха сегашните управляващи. Няма как да останем равнодушни и към разкритията, че държавните институции щедро подпомагат банката, финансираща тръста на Кръстева и Пеевски, който продължава експанзията си и заплашва да монополизира българския медиен пазар”, обосновават се от АЕЖ – България.

Въпреки нарастващия брой на медиите, на които трябва да се припомня, че журналистика се прави в полза на обществото, ние, членовете на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) сме категорично несъгласни журналистическата професия да бъде заклеймявана заради негативните примери, които безспорно съществуват. Напротив, убедени сме, че медиите имат неоценима положителна роля за развитието на демократично общество”, се казва в изявление на организацията.

От там съобщават, че всеки читател има възможност ежемесечно да номинира положителните и отрицателни примери в журналистиката на сайта www.aej-bulgaria.org.

Още от