Мая Манолова дава промените в Изборния кодекс на КС

Омбудсманът Мая Манолова ще атакува Изборния кодекс пред Конституционния съд заради приетите от депутатите промени, които практически отменят преференциалния вот. Срещу корекциите се обяви и асоциацията "Прозрачност без граници", според която поправки, направени шест месеца преди избори, нарушават международните стандарти и водят до непредвидимост на условията на вота както за политическите партии, така и за изборната администрация и останалите институции;

По думите на Манолова новите промени отнемат правото на българите да гласуват за личности, което те са поискали ясно на референдума през 2015 г. "Преференцията вече става абсолютно безсмислена. Това е все едно да имаш право да си купиш хляб, но той да струва 130 000 лв. 130 000 гласа са нужни за разместване на листата, което е ясно, че няма как да се случи", коментира тя.

"За пореден път се лишават десетки, стотици хиляди български граждани зад граница от правото им на глас, като електронното гласуване отново се отлага за неопределено време. На друг референдум хората поискаха електронно гласуване", отбеляза Манолова пред репортери в парламента в петък.

След 15 часа бурни скандали, процедурни хватки и извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, депутатите гласуваха окончателно през изминалата нощ промените в Изборния кодекс.

Промените в преференциалния вот бяха предложени от ДПС и подкрепени от ГЕРБ и НФСБ. Против бяха БСП, ВМРО и депутати от "Воля", а групата на "Атака" отсъстваше от залата.

Манолова: Посегателство над граждански права

Промените в кодекса са грубо посегателство върху правата на българските граждани, каза Манолова. Това е 13-ата поправка в Изборния кодекс и всяка следваща отнема още и още права, подчерта тя. Няма как да остана безразлична към това посегателство върху изборните права на българските граждани, посочи омбудсманът.

С промените се премахва съдебният контрол върху всички актове на избирателните комисии, достижение, което съществуваше в кодекса, каза още Манолова, която бе автор на сегашния Изборен кодекс.

"Сега реално хората се лишават от право на защита и от право на съдебен контрол върху актовете на ЦИК и на местните комисии. Подсъдността също се променя. Абсурдът решения на ЦИК да се обжалват в местни административни съдилища е огромен. Нарушават се огромни конституционни принципи", изтъкна тя.

Манолова припомни, че кодексът, който е бил приет по нейна инициатива, е дал право на гражданите да гласуват преференциално, да избират кметове на малки населени места и районни кметове, дал е възможност на българите зад граница по облекчен режим да образуват избирателни секции. По този кодекс всички актове на избирателните комисии се обжалваха, имаше съдебен контрол от ВАС, каза тя. "Този кодекс за първи път създаде постоянно действаща ЦИК. И сега виждаме как Народното събрание нарушава закона, като отказва да я замени със следваща, така както е записано в разпоредбите на кодекса", посочи Манолова.

Именно с кодекса "Манолова" бяха въведени преференциите в изборното законодателство. През 2013 година, когато тя беше депутат от БСП и председател на правната комисия, беше написан изцяло нов Изборен кодекс. С него беше дадена възможността на избирателите да пренареждат партийните листи

Само БСП съгласни с Манолова

Сега ГЕРБ, ДПС и "Воля", които в четвъртък среднощ обезсмислиха преференциите, отхвърлят обвиненията на омбудмсмана. Единствено БСП отново обявиха, че вдигането на прага е "голям удар срещу демокрацията".

"Очевидно, че ГЕРБ и ДПС са гласували заедно срещу отнемането на правото на българските граждани. Този висок праг на практика недостижим. Това е отнемане на правото на българския гражданин за преференциално гласуване", каза говорителят на БСП Елена Йончева.

Според ГЕРБ преференциите са "нещо много хубаво, но хубаво е да може партията да си подреди кадрите". "Да, по-висок е сега прагът, но който се е доказал в своя район, в своя град и пред хората, ще намери начин да попадне в политическата система", каза депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски.

По думите му нямало сговор с ДПС, което се виждало от това, че ГЕРБ е отхвърлила редица от предложенията на движението. "Там, където има предложение добро, което е работещо, няма нищо лошо до се обединяваме“, каза депутатът. От НФСБ също отрекоха да е имало сделка за тези поправки.

Зам.-председателят на партията Валентин Касабов разви тезата си, че преференциите се използват от бизнесмени, които си взимат "партии под наем". "Отива един бизнесмен по време на изборите, плаща си на партията, след което го вкарват в листата", каза Касабов и добави, че това било практика на БСП.

От ДПС казаха "отговорно и категорично", че преференциите си ги има в изборния закон и не са премахнати. Джейхан Ибрямов от ДПС все пак се съгласи с Манолова, че с поправките са отнети конституционни права на гражданите, но на българите извън ЕС, а не с обезсмислянето на преференцията.

Прозрачност без граници: поправките нарушават нормите

Паралелно от Асоциация "Прозрачност без граници“ излязоха с отворено писмо до народните представители, в което се изразява своето категорично несъгласие с подхода, при който се извършват промените в Изборния кодекс. Това става непрозрачно и хаотично в ресорната парламентарна комисия, "което не позволява дори на народните представители да бъдат адекватно информирани и да осмислят какви са финалните текстове, които гласуват в пленарна зала".

В позицията се посочва, че в последния момент са прокарани промените, в нарушение на  сроковете, предвидени в Правилника на Народното събрание, без дискусия с експерти, партии и гражданите, без ясни мотиви и оценка на въздействието им върху изборния процес и върху доверието в политическите партии и в институциите;

"Промените в изборното законодателство, извършвани в последния момент, без адекватна обосновка и без висока степен на консенсус, винаги са водели до незадоволителни, често и до обратни на целените резултати – не само за обществото, но и за политиците и политическите партии", пишат от "Прозрачност без граници".

Според организацията "промяната в Изборния кодекс в движение и без необходимата степен на консенсус създава основания за взаимни политически нападки, води до безсмислено повишаване на градуса на обществената дискусия и руши доверието в институциите".