Мая Манолова е на път да стане омбудсман, а част от БСП да подкрепи конституционната реформа

Предстоящи рокади в мандатни органи най-вероятно ще предизвикат размествания в политическия пъзел още преди местните избори наесен. Както научи Mediapool от свои независими източници, червеното "острие" Мая Манолова се очаква да заеме мястото на Константин Пенчев като национален омбудсман, а самият Пенчев, който приключва един успешен мандат на този пост, няма да се кандидатира повторно за същия, а ще поеме към Конституционния съд (КС).

Мая Манолова, която притежава дарбата да вбесява както политически опоненти, така и собствените си съпартийци, сега е в лагера на вътрешна опозиция в БСП, макар да не афишира това демонстративно и шумно както други свои колеги. Решението тя да бъде официално издигната за национален омбудсман ще бъде обсъдено от Изпълнителното бюро на БСП другата седмица, след като ГЕРБ и Реформаторският блок (РБ) са дали картбланш за това, научи Mediapool.

Единият мотив е, че Мая Манолова би се справила добре като обществен защитник. Другият е, че този ход дава шанс конституционните промени за съдебната власт да получат подкрепа на някаква част от червените депутати.

Четвъртата поправка в основния закон в момента се обсъжда в конституционната комисия, но разположението на силите засега е същото, както и при внасянето му – управляващите не успяват да съберат необходимото конституционно мнозинство за приемането му. Още преди внасянето на проекта в БСП се коментираше, че част от червените депутати около Мая Манолова може да дадат подкрепа. Първото четене обаче се очаква да е в края на юли и според ръководството на социалистите едно съвместно гласуване с управляващите щяло да е самоубийствено за кампанията им на местните избори.

Евентуалното издигане на Манолова за омбудсман обаче би имало положителен ефект за БСП поне в две посоки – ще покаже, че затъналата във вътрешни междуособици и губеща подкрепа БСП не е съвсем изпаднала от играта, а освен това ще разхлаби вътрешния натиск спрямо партийното ръководство.

Самата Манолова първоначално не бе открита за коментар, но малко по-късно в петък заяви следното пред Mediapool: "Предложения за омбудстман се правят от парламентарни групи или народни представители. Аз в сделки не участвам и това го знаят както опонентите ми, така и в моята партия. А и би било много тъжно, ако точно безпристрастната фигура на омбудсмана се превърне в повод за политически пазарлъци".

Колегите ѝ от левицата неофициално потвърдиха подготвяната номинация като уточниха, че тя ще бъде обявена в края на следващата или началото на по-следващата седмица, когато се очаква Народното събрание (НС) да стартира официално процедурата за избор на омбудсман.

Според закона за обществения защитник, НС трябва да проведе избора не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия омбудсман.

Мандатът на Константин Пенчев изтича на 20 октомври т.г., така че негов наследник би трябвало да бъде гласуван до 20 август. В този период обаче е редовната ваканция на депутатите, така че изборът трябва да се случи до 31 юли.

Според информация на Mediapool политическото обяснение на ГЕРБ и РБ за избора на Мая Манолова ще бъде, че позицията на омбудсмана е изключително подходяща за опозицията и е добре да се утвърди традиция омбудсманът да бъде излъчван от парламентарното малцинство.

Друг аргумент е, че с избора на Манолова ще успеят да си гарантират гласове в подкрепа на конституционните промени.

От БСП твърдят, че "пост за един депутат" не е пропорционален за подкрепа на съдебната реформа от страна на цялата парламентарна група. "Все още не сме толкова евтини", коментират социалисти и неофициално допускат, че 10-15 червени депутати може да подкрепят промените в основния закон.

Тези гласове са жизненоважни за прокарването на промените, особено като се има предвид сложната конфигурация, очертала се около тях. Партията на Георги Първанов АБВ, която участва в управлението, отказва да подкрепи предложената от правосъдния министър и правителството конституционна реформа, извявайки се като изразител на интересите на Висшия съдебен съвет и прокуратурата. При това положение един от възможните ходове е да се търси подкрепа от ДПС, но Реформаторският блок заяви още в началото, че това не е опция и по-скоро ще се търсят начини за привличане на БСП или поне на част от депутатите ѝ.

Социалистите, които биха гласували в полза на конституционните поправки, имат легитимното политическо обяснение, че дават кредит на съдебната реформа.

На първото четене промените в конституцията не се гласуват текст по текст, а анблок, което дава възможност на социалистите да кажат, че на следващите две четения ще подкрепят само разделянето на Висшия съдебен съвет, каквато препоръка на ЕК има страната ни. За да мине проектът на първо четене, са нужни поне 160 гласа.

По неофициална информация досегашният омбудсман Константин Пенчев, който преди това председател на ВАС, ще бъде номиниран за конституционен съдия. Попълването на КС с четирима нови членове – двама от президентската квота, един от съдебната и един от парламента – също крие големи залози.