Мая Манолова се оказа единствен проблем на "скъпата таксиметрова компания" НСО

Охраната на омбудсмана Мая Манолова се оказа най-голямата тежест в многомилионния бюджет на НСО и правителството реши спешно да я премахне. Това ще стане с промени в Закона за държавната охрана, които се прокарват обаче чрез държавния бюджет за следващата година. Това е единствената промяна в работата на спецслужбата, която охранява десетки политици, висши чиновници и магистрати.

Решението бе мотивирано от финансовия министър Владислав Горанов, който обясни тази седмица, че Манолова ползва автомобил с шофьор на НСО, но не и охрана, тъй като срещу нея нямало заплахи. Така НСО се превръщала в скъпа таксиметрова компания.

Горанов каза, че имало и министри, които сами се отказали от услугите на НСО, но не стана ясно защо има законови промени само за омбудсмана при положение, че от този специализиран транспорт се ползват и други.

Самата Манололова заяви, че не е искала кола на НСО, но истината е, че ако иска да си върши качествено работата, трябва да е навреме на всяко място и именно заради това има нужда от шофьор и кола. Все пак тя изрази готовност да замени служебната кола с обществен транспорт и споделено пътуване, но определи темата като "прекалено дребна" за обсъждане на фона на другите проблеми на гражданите.

Промяната не е придружена от финансови разчети и не е ясно колко пари ще спестят на фиска. Със сигурност обаче това няма да са значителни средства, като правителството оставя и сянка на съмнение, че това е целенасочено действие срещу Манолова.

Тя е свръхактивна в ролята на омбудсман, генерира широка обществена подкрепа и според социологическите изследвания има един от най-високите рейтинг в държавата. Неотдавна Манолова коментира, че това притеснява управляващите и дори предложи "успокоителен бартер" на всички, които, по думите ѝ, са разтревожени от високия ѝ обществен рейтинг – да си подаде оставката срещу приемането на законите за хората с увреждания.

НСО – службата, която не подлежи на реформа

НСО периодично се забърква в различни скандали и все още не се е разделила с образа си на социалистическото управление за безопасност и охрана (УБО). Въпреки това все още не се е намерило правителство, което да има политическа воля за реални реформи в службата – вероятно защото всички властимащи ѝ стават по някакъв начин подвластни.

Както и при останалите спецслужби, всичко около НСО е "секретно". Малкото публична информация за работата ѝ е свързана основно със съмнения за злоупотреби, опасно шофиране по пътищата или пропуски в нечия охрана.

Наскоро вицепремиерът Валери Симеонов се оплака, че НСО е отказала да му предостави информация защо охранява почетния председател на ДПС Ахмед Доган и колко средства са изразходвани за тази цел. 

"От службата ми обясниха, че нямам неограничен достъп до класифицирана информация и не съществува обективна нужда аз да знам това. Дори ме предупредиха да не разгласявам това, което така или иначе не знам", сподели Симеонов.

Подобно поведение на службата обаче не е странно, като се има предвид етичния ѝ кодекс, в който е записано, че обществото дължи на НСО "уважение и добра материална осигуреност". 

Колко ни струва НСО?

Бюджетът на НСО за тази година е около 37 млн. лева, а проектобюджетът ѝ за следващата е малко над 40 млн, лева.  

Кой е отговорен за НСО?

НСО работеше дълги години без закон и това позволяваше безпардонно поведение на служителите ѝ. През 2015 парламентът най-накрая извади службата от правния вакуум, но не реши проблемите ѝ. Тя получи на практика безконтролни правомощия да охранява когото и както поиска. 

Службата е "под шапката" на президента. Самият Румен Радев обаче твърди, че с последните законови промени тя от пряко подчинена на президента, е станала служба към президента и той вече има по-малко правомощия. Държавният глава може само да назначава началника след съгласуване с Министерския съвет, да утвърждава щата и да удостоява с висше офицерско звание.

"Така че към момента началникът на НСО по закон няма пряк началник", разясни Радев.

Той обаче успя да наложи за неин началник бившия си съветник и шеф на военната полиция генерал-майор Данчо Дяков. Той замени Ангел Антонов, който подаде оставка след като прокуратурата започна проверка в НСО. Тя бе осветена  от в. "Труд", който съобщи, че се проверяват сигнали за неправомерно ловуване в стопанството "Кричим" и нарушения в автопарка.

Новият шеф на НСО генерал-майор Данчо Дяков започна "обещаващо“ управлението си, успокоявайки служителите на една от най-непрозрачните и силно критикувани структури в държавата, че няма намерение да прави реформи. 

Според него службата функционира много добре.

Дни след като Румен Радев бе избран за президент, издигналата го партия БСП призова той да направи ревизия на НСО, която харчи много и се "ръководи от Бойко Борисов не по правилата". Все още не е публично известно дали такава ревизия е направена и какво е установила. Откакто Радев е президент обаче, БСП загуби интерес към проблемите в НСО, въпреки че парламентът е единственият орган, призван да осъществява някакъв граждански контрол върху спецслужбите.

НСО може да охранява...когото реши

По закон с различна степен на охрана се ползват президентът, председателят на парламента, премиерът, вицепрезидентът и главният прокурор. Специализиран транспорт ползват министрите, членовете на КС, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, омбудсманът, кметът на София.

Службата обаче на практика може да охранява когото реши, ако прецени, че дадено лице е под заплаха. Законът дава възможност да се дава охрана на "други лица,свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило,отслабило или създало затруднения на властта в Републиката".

Решенията се взимат от комисия, в която влизат началникът на НСО, председателят на ДАНС и главният секретар на МВР. Работата ѝ е секретна и не дължи никакви обяснения за преценката си.