Мажоритарното прерайониране: всеки олигарх с парламентарно представителство

Около 7000 души ще са достатъчни за избор на един народен представител при въвеждане на мажоритарен вот в два тура с абсолютно мнозинство. Това показват сметките, направени по проекта за прерайониране на страната, по който работи националният омбудсман Мая Манолова, разписала поправките "Трифонов" в Изборния кодекс. Текстовете, с които Mediapool разполага, предлагат модел за разделяне на държавата на 231 Едномандатни избирателни района (ЕИР) в страната и 9 в чужбина.

Ако методиката бъде приета, това на практика ще означава, че всеки олигарх в държавата ще получи парламентарно представителство, тъй като купуването на гласове ще бъде възможно най-улеснено.

Според проекта "тежестта" на един народен представител ще се изчислява по следната формула: населението на държавата по данни на Националния статистически институт (НСИ) разделено на 231, колкото депутати ще бъдат избирани от територията на България.

Сметката

По последните данни от официално преброяване на населението от НСИ в България живеят 7 364 570 души. Пак по данни на НСИ всяка година населението на държавата се топи с между 40 000 и 50 000 души годишно. Към 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784, сочи статистиката.

Приблизителната сметка показва, че един народен представител в изцяло мажоритарен парламент ще представлява малко над 30 000 души. От тях обаче с право на глас (над 18 год.) са грубо около 80%, което ще рече, че около 26 000 ще имат право да гласуват по списък за даден парламентарист. Традиционно обаче избирателната активност е около 50 на сто, а при нововъведеното задължително гласуване за президентския вот тази година на първи тур бе 57.47%.

В такава ситуация може да се предположи, че на първи тур на парламентарни мажоритарни избори ще гласуват около 14 300 души. За да спечели депутатско място на първи тур всеки номиниран ще се нуждае грубо от около 7000 гласа.

Такава скромна "бройка" гласоподаватели може да бъде напазарувана без особено усилие не просто от олигарх, а от всеки по-едър местен бизнесмен у нас. Подобни резултати са по силите и на местните бизнес партии, като последен пример за това са кметските избори през 2015 година, когато в Несебър партиите "Сила" и "Море" получиха общо 9 мандата в общинския съвет.

По този начин проектът за изборни промени "Манолова – Трифонов" улеснява и без друго не особено сложното купуване на гласове у нас. Според данни на "Прозрачност без граници" на последните парламентарни избори у нас през 2014 г купеният вот надхвърля 8 на сто, а контролираният – 16%. На местни избори, които са сравними с предлаганата мажоритарна система в 231 района, тези проценти със сигурност са по-високи.

По-малко депутати за определени райони

Според разписаните до момента текстове за прерайониране всички 231 Едномандатни избирателни райони (ЕИР) в страната ще бъдат разпределени в 31 Обобщени изборни района (ОИР), съвпадащи с досегашните многомандатни изборни райони (МИР) за избиране на народни представители: по един за всяка област (без София и Пловдив) – общо 26, три за София и два за Пловдив.

Целта е при произвеждане на избори областните администрации на всички 31 области да се грижат за техническата подготовка на вота.

Според проекта се очаква в 22 от Обобщените изборни райони броят на мандатите да съвпадне с досегашния брой мандати в съответния МИР, а в 9 на брой ОИР -- броят на мандатите да намалее с един в сравнение с досегашния брой мандати в МИР. Подобен текст ще рече, че от изборното законодателство ще отпадне традиционното изискване да няма по-малко от четирима народни представители на област.

По неофициална информация ще бъдат намалени народните представители, полагащи се досега на областите Видин, Враца и Габрово.

Многохилядна изборна администрация

Според проекта във всеки от 231-те Едномандатни избирателни райони вотът ще се провежда от 9 души изборна администрация.

Към момента тази работа се върши в 31 комисии в състав от грубо между 11 и 13 души. Тоест, от 403-ма души изборна администрация бройката ще скочи до над 2000 души, без в това число изобщо да се включват секционните избирателни комисии, които традиционно са около 12 000 души за цялата страна.

Въпросът с границите на районите – абстракция

Големият проблем, който проектът за прерайониране не решава, е самото прерайониране. От текстовете не се разбира как ще се изчислява границата на всеки район.

Става ясно, че на територията на големите общини ще се формират по няколко Едномандатни района. Това на практика ще доведе до куриозни случаи, в които, примерно, четните номера на дадена улица да избират един народен представител, а нечетните – друг. Специалистите стигат и доста по-далеч в предположенията си, твърдейки, че в големите градове един блок в жилищните комплекси може да се наложи да бъде разделен.

От друга страна, ще се наложи аритметично събиране на по няколко малки общини, за да се формира район, подходящ за един мандат.

Девет мандата за чужбина

В чужбина се формират 9 ЕИР според броя на гласувалите там на парламентарните избори през 2013 и 2014 година. Това обуславя най-много мандати да се формират в Европа – четири.

Три ще бъдат отредени за Турция, тъй като там традиционно е една от най-високите избирателни активности зад граница. Един депутат ще получи Северна Америка. И един ЕИР се формира за останалата част от света. Като екзотичният въпрос за последния е как кандидатстващите за него ще водят предизборна кампания в Латинска Америка и Африка едновременно.