Мечтата за Европа: за бившите комунистически страни перспективата за членство в ЕС дава големи надежди

Икономическият срив в Източна Европа след падането на комунизма през 1989 г. може да се сравни с Голямата депресия. Както опашките за супа са символ на Америка през 30-те, така конския плуг днес е емблема на много общини в този край на континента.

В Румъния и в цяла Източна Европа хората, борещи се за оцеляване, са обединени от една мечта - перспективата за членство в съседния клуб на богатите - Европейският съюз. Интеграцията на бившите комунистически държави в ЕС ще довърши процеса, който започна преди повече от десетилетие с падането на Берлинската стена, а един ден може да доведе до създаването на единна икономическа общност от 500 милиона души.

Сватбените приготовления достигнаха решаващ момент - първите вероятни нови членове на ЕС са в края на преговорите и може да се присъединят към ЕС до 2004 г. Прогнозите сочат, че първи ще са Полша, Унгария, Словения, Естония и Чехия. Някъде след тях са Словакия, Литва, Латвия, Румъния и България.

Макар че членството в ЕС няма да е онзи рог на изобилието, който повечето източноевропейци очакват, а по-скоро ще е проблематично в краткосрочен план, то ще осигури и многобройни предимства: лесен достъп до пазарите на другите страни-членки, политическа подкрепа и финансова помощ. Някога бедните аграрни страни Испания, Португалия, Гърция и Ирландия постигнаха икономически и политически напредък след приемането си в ЕС през 70-те и 80-те години.

Петнайсетте страни-членки на ЕС далеч не са единни по въпроса как, а и дали изобщо да се разширяват. Правителствата на отделните страни от ЕС са вкопчени във вътрешни спорове кои страни да приемат, как да разпределят селскостопанските субсидии и помощите за развитие, как да решат проблема за вероятния прилив на евтина работна ръка от изток.

Въпреки всички неразбории разширяването на ЕС изглежда неизбежно. Основните политически партии в сегашните страни-членки подкрепят разширяването. "Quo vadis (Къде отиваш), Европа, е въпросът, който отново бе поставен пред нашия континент", заяви германският външен министър Йошка Фишер. "Има много причини, поради които отговорът на европейците, искащи и техните деца да благоденстват, може да е само един: напред към приключване на европейското обединение", добави той.

Посещенията в три източноевропейски страни - Румъния, Унгария и България, разкриват мащаба на предизвикателствата по пътя към Европа и как тази цел се превърна в определение за светло бъдеще.

Фулгу, Румъния
Европейският съюз е изграден върху идеите за откритост, тесни връзки и свободно движение. Малко места в Европа са по-далеч от този идеал от румънското село Фулгу. Връзката с околния свят е един коларски път, почти непроходим с автомобил. В селото няма телефон. Земята е разделена на малки непроизводителни стопанства, върнати на семействата след падането на комунизма. "Дайте някому един хектар земя и ще го осъдите на вечна бедност", смята Георге Сокол, старши научен сътрудник в букурещкия Институт за изучаване на жизнения стандарт.

Преди 12 години земята във Фулгу е била част от колективно земеделско стопанство, където всеки декар се обработвал с машини - част от показните постижения на комунизма. Днес едва 40 на сто от земята изобщо се обработва и то на ръка.

Въпреки мизерията и изолацията от света селяните виждат първите повеи на европейското бъдеще. Тази есен те смятат да построят шосе от чакъл на мястото на калния коларски път. Създали са група, която да проучи възможностите за финансиране и са убедили спонсорирана от Запад агенция да финансира строежа на пътя. За пръв път от създаването си през 19-и век Фулгу ще има лесна връзка с останалия свят.

Хевеш, Унгария
В края на унгарската равнина, в град Хевеш, мечтаното бъдеще вече се мержелее на хоризонта. По време на комунизма основният завод в града изработвал ключалки за източногерманските автобуси. От 12-те хиляди жители на Хевеш 600 души работели в завода. Строго планираната икономика, обвързана с икономиките на останалите страни от източния блок, бързо се разпаднала след 1989 г. Източна Германия, която стана част от обединена Германия, изоставила производството на автобуси и заводът в Хевеш останал без пазар. Така 2500 от 4500-те работници в града се оказали на улицата. Градът обаче постепенно се възстановявал и за последните шест години там били открити 1700 нови работни места чрез привличане на западни инвеститори и насърчаване на местните предприемачи.

След падането на комунизма Унгария имаше по-добри условия за развитие. Подобно на Полша още преди Втората световна война тя бе постигнала сериозен индустриален напредък и след това получи сравнително лека версия на комунизма, при която се толерираха някои форми на частната инициатива. Реформаторските правителства след падането на комунизма имаха възможността да градят върху тази основа. За последните 10 години Унгария е привлякла чуждестранни инвестиции за над 20 милиарда долара. Брутният ѝ вътрешен продукт отбелязва ръст от близо 5 на сто през всяка от последните четири години, което я превръща в най-бързо развиващата се страна в района. Пазарът за унгарските стоки вече не е в бившия Съветски съюз, а в Европейския съюз. Около 66 на сто от източноевропейския износ е за страните от ЕС. През 1988 г. делът на стоките, изнасяни за ЕС, е бил едва 33 на сто.

Видин, България
Този дунавски град се намира някъде между отчаянието на Фулгу и оптимизма на Хевеш. Видин вече усеща ползата от европейските средства за инфраструктура. Градът, който е основан преди 1700 години от римляните, има късмет, защото е разположен на пътя на транспортен коридор номер 4, както ЕС нарича магистралата, която трябва да свърже Съюза и Турция. За целта ЕС ще финансира част от строежа на мост над Дунава, който ще струва 200 милиона долара.

Старият център на града е оживен от кафенета и ресторанти. Крайбрежните улици са подновени. Кметът Иван Ценов смята, че това е само началото. Мостът и съответният ремонт на пътищата ще създадат хиляди работни места, а Видин ще се превърне в транспортен и индустриален център, предвижда кметът.

За него няма значение, че България все още е сред най-изостаналите страни-кандидати за ЕС. Вътрешният продукт на човек от българското население е едва 22 на сто от средния за ЕС, а безработицата достига 20 на сто. Средната месечна работна заплата е около 100 долара.

Важна е надеждата. "От десет години говоря за миналото", казва Ценов от кабинета си с изглед към реката. "Сега мога да говоря за бъдещето, а това е приятно усещане."