Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Мечтата за разширяването се превръща в кошмар

0 коментара


7 май 2001
Стивън Касъл , вестник Индипендънт

Малкият шведски град Нюкьопинг даде възможност за бегъл поглед към бъдещето на Европа. Малко след пладне външните министри от 15-те страни-членки се събраха в местен ресторант около маса, по-голяма от обичайното, за да побере и колегите им от 13-те държави, кандидатстващи за членство.

Срещи в такъв формат са били изпробвани само няколко пъти досега и не се нравят на привържениците на ефективното управление. Както се изрази един от присъстващите на срещата на финансовите министри в Малмьо неотдавна: "Бяхме се събрали не само министри от Европейския съюз и от страните кандидатки, но и управители на централните банки - почти 60 души. Сами направете сметката - ако всеки говори по няколко минути, ще трябват два часа и половина само за да се изредят всички около масата".

Швеция, която е председател на ЕС, е ревностен застъпник на разширяването. Срещата се състоя в родния град на министъра на външните работи Анна Линд, където кмет е нейният съпруг Бо. Още преди да е започнал обядът, бъдещото присъединяване на 13-те кандидати вече бе скарало старите членове.

Разтревожени от заплахата от прииждане на евтина работна ръка, Германия и Австрия подкрепиха предложенията на Европейската комисия да се предотврати свободното движение на източноевропейските работници за седем години, което предизвика гнева на Полша.

В същото време Испания, подкрепяна от Гърция и Португалия,намекна, че може да приеме плана на Комисията само ако получи гаранции, че ще продължи да получава изгодното регионално финансиране и след разширяването.

ЕС стана жертва на собствения си успех. Толкова много са желаещите да бъдат приети в клуба, че от подписването на договора в Рим през 1957 година, историята на ЕС представлява почти непрекъснато разширяване.

Но при всяко разширяване Съюзът само нагаждаше, вместо да преустройва структурите си. Системата, която работеше добре при шест членове и успя да се справи и при 12, почти стигна до парализа, когато членовете станаха 15. Сега кандидатстват още 12 страни, дори 13, ако прибавим и Турция, с която още не са започнали официални преговори.

Увеличавани броя на работните езици
Да вземем един основен въпрос - за езика. Срещата в Швеция бе сред малобройните министерски срещи, които работиха само на английски и френски. Това винаги се е приемало на нож в Германия и Австрия. Имало е случаи на бойкот в знак на протест. Затова се прилага сложна система от редуване на езиците на заседанията в Брюксел - понякога британските дипломати говорят на френски, а френските им колеги - на английски.

Когато Великобритания бе домакин на конференция за разширяването преди няколко години, Мадрид настояваше за испански превод и отказа предложението за преводач, който да шепне на ухото на испанския премиер. Но да се осигури превод на испански, но не и на италиански, гръцки, шведски и още на куп други езици, беше дипломатически невъзможно, така че в крайна сметка на конференцията се превеждаше на 22 езика.

Европейският парламент работи с превод на всичките 11 официални езици на ЕС. Трупат се купища документи. Системата все още се справя, макар и едва-едва, но кой би могъл да превежда от португалски на латвийски или от български на финландски?

Най-малкото ще трябва да има повече двуетапни и дори триетапни превода - през английски, френски или немски, при което нараства рискът от погрешна интерпретация.

Езикът е само един аспект на нарастващата сложност на европейската конструкция. Дейността на ЕС се дели на три различни категории със сложен процес на взимане на решения. Например една от процедурите, известна като комитология, е толкова сложна, че понякога затруднява дори самите чиновници. Обикновено са нужни две-три години, за да мине един европейски закон през различните етапи, преди да се върне при националните правителства, за да бъде инкорпориран в националното законодателство, което обикновено отнема още две години.

Бавното предвижване на документацията
Някои предложени директиви остават вътрешно блокирани години и дори десетилетия наред. В някои сектори като финансовия понякога се налага да се заобиколят нормалните структури, за да не се окаже, че когато залегне в устава, новият закон вече е безнадеждно остарял.

Фактът, че нещата вървят толкова добре, е заслуга на многобройния и изобретателен технически персонал на ЕС. Но полека-лека европейските лидери осъзнават последиците от евентуалното удвояване на броя на членовете, което ще усложни още повече и без това вече достатъчно сложната машина. Трябва да бъдат решени основополагащи въпроси - за целите на ЕС, за отношенията между различните равнища на властта.

Според френския министър на външните работи Юбер Ведрин психологическата повратна точка е била срещата на високо равнище в Хелзинки през 1999 година, когато лидерите на ЕС официално одобриха идеята за разширяване на съюза. Последиците от промяната, която трябва да настъпи до 2004 година, проличаха, както можеше да се очаква, още на самия банкет, когато се наложи домакините да внесат допълнителни маси, за да се настанят всичките 28 делегации.

Урокът бе особено нагледен за французите, които винаги са смятали ЕС за своя рожба. След три речи на английски, френският президент заговори на родния си език и всички лидери от страните-кандидатки, с изключение на един, посегнаха към слушалките за превод.

Срещата в Ница през декември миналата година се проточи пет дни като доказателство колко трудно е да се постигне съгласие дори само между 15 членове.

Събитието привлече вниманието към необходимостта от по-фундаментална реформа и разчисти пътя за по-общо преустройство, което се очаква през 2004 година. Но макар да има консенсус, че нещата повече не могат да продължават така, липсва единодушие по въпроса накъде трябва да върви ЕС.

Предложения за реформи
Великата идея на Герхард Шрьодер, изложена миналата седмица, е само един от поредицата опити на националните столици да пригодят ЕС към вътрешнополитическите си параметри.

Миналата година Жак Ширак призова за здраво ядро от няколко страни-членки, склонни да се интегрират по-бързо, като изоставят останалите в по-бавното платно. После Тони Блеър предложи своята концепция за разширена Европа с втора камара, прибавена към Европейския парламент, съставена от национални представители, които да пазят страните членки от посегателства срещу правомощията им от страна на Брюксел.

Най-новите германски планове погрешно бяха изтълкувани от британските евроскептици като опит за налагане на свръх държава. Те наистина засилват ролята на Европейската комисия, но в същото време връщат ключови области на политиката, като селскостопанската и регионалната политика, в компетенцията на националните власти /или в случая с Германия - на регионалните лендери/.

Питър Лъдлоу, основател и директор на Центъра за изследвания на европейската политика, твърди, че това връща назад дебатите. Германците, посочва той, отново поставят на дневен ред фундаменталния въпрос: националната държава или регионалното управление е градивната основа на ЕС, дали няма да се наложи процедурата за взимане на решения да се приспособява за нуждите не само на 25 или 26 нови страни-членки, или може би за 250 регионални единици?

Великобритания и Франция са твърдо против идеите на Шрьодер, въпреки че по отношение на по-нататъшната европейска интеграция мненията им инстинктивно и коренно се различават.

Дали толкова противоречиви идеи от Берлин, Париж и Лондон някога биха могли да се помирят? Въпросът витаеше над банкетната маса в Нюкьопинг. Поне дебатите започнаха, и то съвсем навреме.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.