Мед, масло и доста пелин

Като слуша човек управляващата коалиция, ще рече, че от чешмите вече тече мед и масло. Вярно, масълцето май е малко разводнено, а медът дори не се вижда, но според макроикономическите отчети всичко е наред. До края на мандата и консистенцията ще бъде коригирана – време дал господ.

И още по-наред ще му се стори на човек, като се заслуша и прочете как опозицията критикува правителството.

Но още по-сериозно би се замислил като чуе как същата тази опозиция спори дали е по-добър кандидат за президент този, които печели прогнозните 1.5% от вота на избирателите или този, който печели 1.6%.

И как, загледана в собствените си междуособици и разделения, умира от страх, че нещо не дай си боже ще катурне правителството, ще скара фатално управляващите, ще се тръгне към предсрочни избори и край завинаги с опозиционното им – пък и всякакво – парламентарно битие.

На фона на тази картинка не е чудно, че управляващите отчитат колосални успехи, потупват се усмихнато пред камерите и дори си играят на опозиция.

В БСП са си свикнали с тази роля – нали са я играли цели 8 години. В НДСВ и ДПС пък са уплашени, че може да им се наложи да я заиграят за постоянно, и тогава край с държавните благинки като постове, поръчки за приближени фирми “и всички “екстри” на това да си на власт.

И като заваляха едни компроматни скандали, та цяла година. Тъкмо медийната аудитория запомни името на един главен герой от новините, свикне да го вижда по арестите и да чете какво е казал за него я адвокат, я някой политик и ето, че втори се запътва към следствието, че после трети, че четвърти...

Кой помни, че братята Маргини бяха тикнати в ареста, понеже готвят атентат и докато се обясняваха, че са невинни, някой взе че ги изпревари и гръмна една от мишените им – Доктора?

Помни ли още някой с каква шумотевица проверяваха офисите на Червения кръст и едва ли не шефът на организацията се беше запътил към затвора за злоупотреби?

Ами пълното разследване, което премиерът обеща по повод публикациите, че парите за наводнения са отишли към политически покровителствани фирми?

А скандалите, които разтресоха цялата страна – за досиетата, за “царските имоти”, за убийството на сестрите Белнейски?

Ами, не, ще отговори читателят, зачетен в поредните “компроматни фойерверки” и ще зацъка с език, че управляващите този път са се погнали едни други и “гърмят” техни приближени съвсем по схемата 8:5:3.

Транспортният министър Петър Мутафчиев (БСП) се държи като опозиция, а не като коалиционен партньор, оплака се в петък предшественикът му, сега министър на държавната администрация Николай Василев (НДСВ). Преди около месец пък бившият финансов министър Милен Велчев (НДСВ) бе ядосан от репликата на Румен Овчаров (БСП), че сегашното правителство било далеч по-добро от предишното.

Атаките обаче не свършват на ниво “размяна на реплики”, а продължават с носенето на папки до прокуратурата. И хора в следствения арест, поне засега.

Със скандал и гръм и трясък министърът на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем (ДПС) уволни шефа на Държавния резерв Димитър Димитров, назначен по време на предишното правителство от тогавашния икономически министър Лидия Шулева (НДСВ).

Тези дни, в хода на разследването стана ясно, че най-вероятно покрай Димитров ще “изгори” и бившият изпълнителен директор на сдружението на ДПС-общините “Толерантност” Кирилка Ангелова. В ход е и следствие срещу предшествениците на Димитров, назначени от ДПС – Станислав Копаров и Йовчо Йовчев.

В интервю пред столичен всекидневник едно от свързаните с далаверата по източването на резерва лица, Мирчо Петков, който е свързан с ДПС, завоалирано намекна, че в основата на атаките срещу него стоят хора от БСП.

От няколко месеца енергийният министър Румен Овчаров (БСП) води война с близкия до лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски столичен кмет Бойко Борисов чрез доклади за далавери в столичната топлофикация.

След ареста на шефа на дружеството Валентин Димитров преди малко повече от месец, на никой в държавата не му става ясно чий човек е той – дали на БСП (щом е пращал хора на предизборни събития на Румен Овчаров) или на НДСВ (щом четири години са го крепили на поста и никой не е разкрил далаверите му, въпреки редовните одити на финансовия контрол).

Скандалът разшири обхвата си, след като близкият до ДПС шеф на националното следствие Ангел Александров обвини зам.-министъра на правосъдието Димитър Бонгалов (Коалиция за България) затова, че шефът на столичната топлофикация е извеждан незаконно от ареста и закривал банкови сметки.

За да разсее вниманието от обвиненията, че затъналата в дългове “Топлофикация- София” е спонсорирала БСП, министър Овчаров пое следваща атака срещу НДСВ, оповестявайки злоупотреби със сметките на дружеството в ликвидация “Консолид комерс”.

Все още не е ясно докъде ще стигне прокуратурата в проверките на реституцията на царските имоти. Христо Бисеров (ДПС) обаче не престава да напомня, че там има неправомерни действия на длъжностни лица при реституцията на “родния дом” на НДСВ лидера Симеон Сакскобургготски – резиденция Враня.

В парламента “престрелките” между управляващите също съставляват съществена част от дебатите в пленарната зала, докато опозицията дори не си прави труда да се меси.

БСП прокара закона за енергетиката през ДПС и на пук на НДСВ. ДПС надцака НДСВ през БСП и си прокара закона за управление при кризи и закона за защита на населението при бедствия. ДПС надцака БСП през НДСВ и прокара собствен закон за досиетата, нищо че най-големият коалиционен партньор готви свой. И това само в последния месец.

Във всеки друг момент опозицията би внесла поне вот на недоверие. И би се надявала на успех. Парламентарната опозиция обаче точно сега обмисля дали да не сезира Конституционния съд, че управляващите не са ѝ дали 5 места в ЦИК и дори не мисли за вот.

Във всеки друг коалиционен формат наблюдателят би се запитал кои са центростремителните сили, които задържат партиите една с друга. Тук обаче отговорът е повече от ясен и няма нищо общо със записаните в управленската декларация приоритети като европейската интеграция и отговорността пред избирателите. Това, което държи партиите на власт е самата власт. Засега.