"Медиана" скъси дистанцията между ГЕРБ и БСП до 5%

ГЕРБ води срещу БСП с по-малко от 5%, според последното проучване на агенция "Медиана", обявено в сряда. Отчетените от "Медиана" резултати се разминават с тези на другите агенции, според които дистанцията между ГЕРБ и БСП е около 10 или над 10 процента.

Ако парламентарните изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 23.3%, за БСП – 18.7%, за ДПС – 8.9%, за Патриотичния фронт – 5.0%, за Атака – 4.3%, за Реформаторския блок – 4.0%, за АБВ – 2.8%, сочат данните на "Медиана", която традиционно дава по-малка разлика в подкрепата за първата и втората политическа сила.

Национално представително изследване на агенцията, проведено е с 1004 пълнолетни граждани в периода 12 – 15 юни 2015 г., показва още, че 30.7% не биха гласували, а 1% ще гласуват за друга партия. Под 1% събират формациите на Светльо Витков, на Татяна Дончева и "България без цензура".

Резултатът, който "Медиана" отчита за ГЕРБ, се запазва почти непроменен от март насам и е близък до процентите, измерени и от останалите агенции. За разлика от тях обаче "Медиана" отчита ръст от около в 2% в подкрепата към социалистите, които продължават да се тресат от вътрешни конфликти.

Отношението към кабинета на Бойко Борисов продължава да е силно скептично. Половината от избирателите са по-скоро разочаровани от него, а 25% смятат, че той вдъхва доверие. В основата на този скептицизъм е усещането, че нищо няма да се промени към по-добро, а е възможно и влошаване, показва изследването на "Медиана".

Средната оценка (по шестобалната система) на управлението досега леко се покачва до "Среден" 3.42, но продължава да бъде ниска ( 3.32 през март). Този скептицизъм се пренася и върху основния аргумент на управляващите – "Реформи". Едва 22% от хората смятат, че възможните реформи - в правосъдието, пенсионна, здравна, в енергетиката, ще доведат до позитивни промени за хората. Близо 60% са на мнение, че реформите ще бъдат или във вреда на хората, или просто нищо няма да променят. Този скептицизъм и дори негативизъм по отношение на "Реформи" дава своето отражение и върху потенциала на "Реформаторски блок", посочва агенция "Медиана".

Външната политика на страната продължава да е обект на сериозни критики от страна на избирателите. 2/3 от тях (66%) я определят като "подчиняване на страната на чужди икономически и политически интереси".

Очакванията, че възможен референдум - заедно с местните избори, ще повиши чувствително изборната активност, не намират потвърждение. Една четвърт (24%) дори не са чували за референдум, а 57% не знаят за какво ще бъде той. Към момента референдумът е безразличен за близо половината от избирателите, според данните на "Медиана".

Очертава се по-скоро обратната зависимост между местни избори и референдум. Не референдумът ще повиши избирателната активност на местните избори, а референдумът е възможно да се проведе именно благодарение на местните избори. Ако подобен референдум се проведе, резултатите от него вероятно ще са твърде противоречиви, което ще даде широко поле за политически спекулации. Засега най-вероятният резултат ще е: "За" част от депутатите да се избират мажоритарно; "Против" задължителното гласуване"; Липса на категоричност по въпроса за електронното дистанционно гласуване, посочва "Медиана".

Само преди ден агенция "Галъп" обяви данни от изследването си, приключило на 4 юни, според които 56% от запитаните са заявили, че биха участвали на референдум за изборните правила, проводен в деня на местния вот.

Половината от всички пълнолетни българи твърдят, че биха гласували с "да“ за задължителното гласуване и за дистанционно гласуване по електронен път, а две трети подкрепят мажоритарния елемент.