Медиите в България: Олигопол в собствеността, монопол в разпространението

"Медиите в България са много, но те се притежават от малко хора. Това е олигополна ситуация". Такова е основното заключение в "медийната" част от доклада за България на комисаря за човешките права на Съвета на Европа Нилс Муйжниекс. Той настоява българските власти да покажат "силна политическа воля" и да предприемат мерки за решаване на тежки проблеми като концентрацията на медийна собственост и липсата на информация за финансирането на медиите.

Комисарят припомня, че тези проблеми водят до увреждане на медийния плурализъм, което в крайна сметка прави невъзможно упражняване на основното човешко право да се иска и получава информация.

"Настоящият комерсиален медиен пейзаж се характеризира с присъствието на много малко собственици, което е олигополна ситуация. Проблем има и при разпространението на медиите, в частност с разпространението на вестниците до киоските. Там ситуацията е много близко до монополна. Монополът върху разпространението също заплашва медийния плурализъм в страната", казва Нилс Муйжинекс.

Неговите заключения съвпадат с констатациите на редица европейски институции, независими експерти и медийни организации, подминавани със забележително безучастие от страна на настоящи и бивши управляващи.

През септември 2012 г. тогавашният вицепрезидент на Европейската комисия Нели Крус се срещна в София с представители на българските медии, след което изпрати писмо на премиера Бойко Борисов, който все още караше първия си правителствен мандат.

"Ценя много факта, че вие спонтанно признахте, че ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България е незадоволителна и се съгласихте с мен за необходимостта от спешна реакция. Нетърпелива съм да разбера какви мерки възнамерявате да предприемете вие и правителството", написа тогава Нели Крус до премиера.

Тогавашното правителство не предприе нищо, след това бе заменено от друго правителство – това на Орешарски, което също не направи нищо, а през ноември м.г. Борисов отново стана премиер, този път на коалиционно правителство. В първоначалния вариант на програмата му съвсем бегло бе споменат проблема с концентрацията на медийна собственост и необходимостта собствеността да бъде изсветлена, както и механизмите на финансиране. В самата програма обаче не залегна нищо, свързано с медиите. Досега не са предприети никакви мерки и по отношение на правилата за разпределяне на еврофондове към медиите, като се има предвид, че държавата остава най-големият им рекламодател.

Отделно от това вече две години дребните собственици на киоски протестират срещу проникването на "Лафка" в техните градове. По времето на голямата експанзия на веригата мажоритарен собственик в нея бе "Булгартабак", което доведе до огромни съмнения, че зад всичко това стоят интересите на Делян Пеевски, който официално обаче няма връзка нито с тази компания, нито с която и да е друга. В същото време самият той публично е говорил за медиите на "моето семейство", визирайки майка си.

КЗК не се справя с отговорността да се бори с медийния монопол, нужен е нов орган

Сега представителят на Съвета на Европа препоръчва на българските власти да създадат независим орган, който да отговаря пряко за медиите в страната. Според него тази нова институция трябва да прави всичко по силите си, за да не допуска и разбива концентрацията на собственост, да защитава свободата на изразяване, независимостта на медиите и медийния плуразлизъм. Муйжинекс призовава властите да дадат на този нов орган възможността да налага санкции, за да може да си върши работата.

Комисарят посочва, че сегашното българско законодателство възлага на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отговорността да се бори с медийния олигопол. Той обаче се съмнява, че КЗК разполага с възможности да преодолее непрозрачността на този пазар и да вземе някакви мерки.

"Българските властите трябва да покажат силна политическа воля и да пристъпят напред от обикновеното признание, че има проблем към промяна в законодателството", се казва в доклада за България на комисаря по човешките права към Съвета на Европа.

Медиите на Ирена Кръстева и Пеевски

Без да ги споменава директно, Нилс Муйжинекс посочва като най-голям проблем в българския медиен пазар медиите от групата на Ирена Кръстева ("Нова българска медийна група"), където влияние има и нейния син Делян Пеевски (ДПС). "Най-големите критики (към българските медии) идват по отношение на няколко медии, които всеки път променят своята редакционна политика, когато се смени правителството, в услуга на новото правителство", се казва в доклада на комисаря.

Той допълва, че въпреки правните гаранции, медийната свобода в България е заплашена от комбинация от практики, които взети заедно, създават среда, водеща до автоцензура и външен натиск върху медиите.

"Медийният пазар е нещо повече от обикновен пазар и властите трябва да обмислят въвеждането на независим мониторинг върху тяхната собственост и финансиране, както и правила, които да ограничават възможностите за концентрация на собственост. Всички тези мерки трябва да бъдат насочени към насърчаване на медийния плурализъм", казва комисарят.

Той пише, че "съвсем малък брой медии" в България са признати като свободни от политическо и икономическо влияние.

Правителствен натиск

Нилс Муйжниекс припомня, че управляващите също са обвинявани в упражняване на влияние върху медиите. Комисарят пише как властите използват своите възможности да преразпределят публичната реклама и парите от програмите на ЕС, насочвайки ги към определени медии, за да променят тяхната редакционна политика.

Според него системата на финансиране на обществените медии (БНТ, БНР и БТА) също има потенциал да ги поддържа в политическа зависимост. В доклада се напомня как БНТ се оказала с орязан бюджет за 2014 година след обвиненията от БСП и ДПС, че телевизията е "подкрепяла" протестите срещу кабинета "Орешарски".

Изводът му е: "Българските власти трябва да предприемат мерки, за да адресират липсата на независимо медийно съдържание, включително през разпределението на своите фондове за реклама по един прозрачен и недискриминиращ начин".

Муйжниекс посочва и проблема с постоянното наличие на скрита политическа реклама в медиите, което изпъква на фона на повърхностното отразяване на предизборните кампании като цяло.

Проблемът "Мавродиев"

Комисарят от Съвета на Европа отделя много голямо внимание и на действия на Комисията за финансов надзор под ръководството на Стоян Мавродиев срещу медиите от групата на "Икономедия" и електронните издания "Биволь", "Зов нюз" и Mediapool.

Комисарят е притеснен от множеството тревожни сигнали заради санкциите, наложени от КФН на български медии във връзка с техни публикации след банковата криза от миналата година. Според Нилс Муйжниекс практиките на КФН трябва да бъдат адресирани спешно от българските власти, защото те водят до увеличаване на автоцензурата в медиите, което пряко вреди на интересите на българските граждани.

Комисарят осъжда опитите на КФН да принуди журналистите да разкрият своите източници и смята, че българските власти трябва да променят закона, за да защитят това основно право на журналистите. Той призова българските власти да положат усилия, за да защитят и хората в медиите от физически посегателства и насилието във всичките му форми. Сега действията на управляващите са оценени като недостатъчни.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.