В София, Пловдив, Варна, Бургас

Медици излязоха на предупредителен протест заради орязването на парите за болниците

Орешарски: "Няма протест, а спор, който ще разрешим, надявам се"

Снимка: Mediapool

Лекари и медицински сестри излязоха на предупредителен протест в петък пред болници в София, Пловдив, Варна, Враца, Бургас и други градове на страната.

 

Протестът е срещу плана на НЗОК и здравното министерство до края на годината да се покриват само 80 процента от текущите разходи на болниците, а останалите 20 на сто или около 100 млн. лв., да се прехвърлят за януари догодина.

 

Медиците смятат, че недостигът в болничната помощ не бива да бъде покриван със средства от следващия бюджет, защото това означава, че в края на 2014 лечебните заведения отново ще се окажат на минус.

 

"Следващата година ние и нашите пациенти отново ще живеем, работим и боледуваме, което явно не влиза в сметките на днешните отговорни за състоянието институции", гласи протестният лозунг на лекарите.

 

Протестиращи медици се събраха в 12.30 ч. в столицата пред "Пирогов", "Св. Анна" и Александровската болница. Лекари от "Пирогов" съобщиха, че кризисните мерки на държавата ще увеличат дълговете на лечебното заведение с 60 на сто до края на 2013. За пироговци петъчният половинчасов протест е втори, след като в четвъртък също излязоха на предупредителен митинг пред болницата.

 

Протести имаше и в АГ-болниците "Майчин дом" и "Шейново". Освен за изплащане на пълния размер на дълговете на касата, оттам поставиха и искания за увеличение на заплатите.

 

Най-голямата болница в Перник – "Рахила Ангелова" – също се включи в протеста. Медицинският персонал, който е около 70 души, също излезе за половин час в двора в знак на несъгласие с отрязаното държавно финансиране. Пернишките лекари негодуваха и срещу наложените на лечебното заведение от касата глоби, които за тази година възлизат на 67 хиляди лева.

 

Протестна декларация разпространи и Сдружението на бургаските болници. То призова "властимащите да вземат незабавни и адекватни мерки за разрешаването на проблема, тъй като същият ще има лавинообразен ефект върху всички сфери в обществото".

 

В многопрофилната болница в Благоевград, където отиде да срещне с новоназначения управител Владимир Пандев, здравният министър Таня Андреева коментира протеста на медиците.

 

Според нея "той е по-скоро зов за помощ към тези, които в момента решават проблемите на сектора". По думите на министъра акциите на лекарите са предизвестени, тъй като директорите на болниците още при подписването на договорите с касата през пролетта са знаели, че за октомври и ноември не са заделени никакви пари. По това време самата Андреева беше директор на АГ-болницата "Шейново".

 

"Направихме невъзможното, за да се осигури на здравните заведения финансиране в размер на 80 процента за дейността им, а през януари тя ще бъде доплатена изцяло", каза още министърът на здравеопазването и призова колегите си "да бъдат спокойни в това отношение".

 

Премиерът Пламен Орешарски не прие, че има лекарски протест. В Котел, където отиде, за да посрещне с местната общественост празника в Деня на будителите, Орешарски лаконично отбеляза пред журналисти, че според него няма протест на лекарите, а спор, който "ще разрешим, надявам се".

 

Управителят на здравната каса Румяна Тодорова също намери, че ситуацията в здравеопазването и по-специално в "Пирогов" "не е точно такава", както я представя шефът на лечебното заведение Стоян Миланов. Двамата влязоха в задочен спор по бТВ сутринта в петък. Ден по-рано Миланов описа тежкото финансово положение, в което се намира болницата и натискът на здравната каса да се префактурират извършени дейности, така че да бъде покрито изпълнението им на 80%. Според д-р Миланов касата тласка болницата да извършва закононарушение.

 

Д-р Тодорова обяче обясни, че двамата са се срещнали и са изгладили "недоразумението".

 

"Оказва се, че не е необходимо да се поправят фактурите, а просто отчетената дейност да бъде изплатена в 80 процента, както стана с всички останали болници в страната, които отдавна си получиха парите", каза Тодорова.

 

Тя опроверга също твърденията на други директори на болници, че няма да им стигнат средствата за заплати, защото "няма болница, която да отделя 80 процента от прихода си за заплати", и уточни, че делът на възнагражденията за служители обикновено е около 60-65 процента от финансирането. А недостигът на средства, според здравната каса, може да бъде за сметка на разплащането с доставчици.

 

Румяна Тодорова подкрепи мнението на лекарския съюз, че касата "е препълнена с несвойствени дейности", каквито са ваксините. "Когато някой залага нещо, без да направи добър анализ и без да помисли какво би се случило след време, се получава точно това", каза управителката на здравната каса. Тодорова припомни, например, че от бюджета на касата се заплаща и националната програма за превенция на рак на шийката на матката, и уточни, че за НЗОК е "абсолютно несвойствено" да финансира национални програми.

 

По думите ѝ, вече са водени преговори по въпроса, включително и с премиера. "Просто състоянието на държавата е такова, че не може да отдели пари, допълнителни средства, за да върне тези дейности обратно в държавата", обясни Тодорова.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?