Медицината и пациентите губят от прикриването на грешките

Рискът да пострадаш при лечение е 1 към 300, а по време на полет 1 на 1 млн.

Д-р Михаил Околийски от офиса на СЗО в България

Липсата на електронни регистри, информация и статистика у нас за нежелани събития като вътреболнични инфекции, грешки на медицинските специалисти и др. пречат да се извлекат поуки и те да бъдат поправени. В крайна сметка това оказва негативно влияние върху безопасността на пациентите и здравната система като цяло.

Други предизвикателства пред пациентската безопасност са подобряването на комуникацията между лекаря и пациента, увеличаващото се икономическо бреме върху здравните системи, претовареността на медицинския персонал, достъпа до пълна и достоверна информация в ерата на технологиите и дезинформацията. Това стана ясно на дискусия за пациентската безопасност по повод 17 септември, който за първа година се чества като Световен ден за безопасност на пациента.

При 10% от пациентите в Европа се срещат нежелани медицински събития. Става въпрос за различни увреждания, които е можело да бъдат предотвратени – например предотвратими усложнения след операция, грешки при предписването и съчетаването на лекарства, вътреболнични инфекции, различни грешки на медицинския персонал. По данни на СЗО всяка година стават над 134 млн. инцидента в болниците, което води до 2.6 млн. смъртни случая.

Рискът да пострадаш при лечение е 1 към 300

“Оказва се, че индустрии, криещи висок риск като авиацията и ядрените съоръжения имат осигурена много по-висока безопасност отколкото медицинското обслужване. 1 на 1 млн. е шансът пътниците да пострадат при самолетна катастрофа, докато 1 на 300 е шансът пациентът да бъде увреден по време на медицинско обслужване“, каза доц. д-р Росица Добревска, която е председател на Българската асоциация за превенция на контрол на инфекциите "БулНозо" .

Д-р Михаил Околийски от офиса на СЗО в България посочи, че винаги има риск нещо да се случи по време на лечението, но целта е той да бъде сведен до един санитарен минимум.

За да се случи това обаче проблемите пред пациентската безопасност трябва да бъдат осъзнати и да им се противодейства целенасочено и България изостава в това отношение, стана ясно по време на дискусията. Липсата на регистри, информация и надеждна статистика е едно от най-големите предизвикателства.

У нас липсва информация за нежеланите събития

“Подобряването безопасността на пациента няма да е докрай успешно, ако пациентът не бъде включен в този процес. Той обаче не може да бъде ефективен участник в тази борба, ако не е добре информиран. И като казвам информиран няма предвид формалните бланки за информирано съгласие, които получаваме при постъпване в болницата. А имам предвид преди да постъпи в болницата, да знае какво е качеството на отделните болници, за да може да избере информирано къде да се лекува. Такава информация обаче липсва“, коментира д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Той даде пример, че у нас липсва информация например какъв е процентът на вътреболничните инфекции, на повторните непланирани хоспитализации, на повторните непланирани операции. Нямаме информация за процента на настъпилите усложнения след операция. В същото време медицинските грешки са идентифицирани като третата причина за смърт в САЩ след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания с над 250 хил. случая годишно.

Информацията се крие заради страх от наказания

Има и друга пречка – болниците крият тази информация заради страх от санкции. “Тази информация не се крие само заради престиж. Тя често не се показва заради последиците. Ние не сме регламентирали действията по отношение на непозволената увреда и медицинската грешка. Признавайки нещо такова, ти рискуваш да получиш глоба или да бъдеш наказателно преследван. От това медицината губи най-много, защото губи възможността да се поучи от грешките си. В това число и от грешките, които биха могли да подобрят безопасността на пациентите“, коментира Кацаров.

Затова препоръките на СЗО са да бъдат изградени системи за докладване на нежелани събития и по конструктивен начин, а не чрез санкции, да се работи за тяхното предотвратяване. Лекарите и болниците трябва да бъдат насърчени да не се страхуват и крият грешките, а да ги показват и учат от тях.

Липсата на комуникация и информация също поставя в риск пациентите

Пациентски организации обърнаха внимание на затруднената комуникация между лекаря и пациента, липсата на достатъчно разяснения относно диагнозата, методите на лечение, действието на предписаните лекарства и др. Според тях липсата на информация от официалните канали тласка често хората към търсенето на алтернативни методи в Интернет, което поставя в риск тяхната безопасност.

“Това поставя на дневен ред въпроса “Как пациентите да се предпазят сами себе си?, коментира Мария Силяновска, председател на Сдружението на засегнатите от болести на щитовидната жлеза. “Традиционният модел лекар-пациент в този свят не сработва и няма пациент, който да не търси информация в интернет за заболяването си. Но това има доста сериозни последици, включително за хора с висок образователен ценз. Хората експериментират върху себе си по всякакъв начин и това води до увеличаващи се разходи за здравната система, защото накрая отново стигат до болниците и лекарите. И това е проблем, който ще се задълбочава в бъдеще“, посочи тя.

По думите ѝ българските лекари трябва да се научат да говорят с пациентите си и да им обясняват, а също и да ги насочват към подходящи сайтове, от които могат да получат достоверна и достъпно поднесена информация.

Световният ден за безопасността на пациентите тази година цели да насочи общественото внимание към проблема. Той ще бъде отбелязан в цял свят, включително и в България, като сгради и паметници в различни градове ще бъдат осветени в оранжев цвят. В София в 20.30 часа в оранжево ще бъде осветена сградата на Националния дворец на културата (НДК). 

Още по темата
Още от България