Медицинска експертиза слага тежка въпросителна по делото "Баретата"

Медицинска експертиза слага тежка въпросителна по делото "Баретата"

Ходът на знаковото дело срещу организираната престъпност, по което Златомир Иванов – Баретата е подсъдим с още 20 души, е поставен под въпрос и зависи от една съдебно-медицинска експертиза. Петима медици трябва да решат дали един от съпроцесниците на Баретата е годен да участва в производството.

Златомир Иванов отговаря пред съда като лидер на организирана престъпна група за разпространение на дрога. Повдигнати са му обвинения и за поръчителство на убийство.

Според обвинителния акт Борислав Секулов е сред близкото обкръжение на Иванов и е отговарял за разпространението на наркотици в трети район в столицата заедно с Коста Трифонов. Основателни ли са тези обвинения, ще реши съдът.

Редица други факти около личността на Секулов обаче поставят множество въпроси за функционирането на съдебната система. Най-фрапиращият от тях отново засяга противоречията в дейността на прокуратурата.

Преди да бъде арестуван и обвинен за участие в групата на Баретата, Секулов е освидетелстван от комисия ТЕЛК, че страда от параноидна шизофрения. Това решение е потвърдено от Софийския градски съд и Секулов е поставен под пълно запрещение. Определен му е настойнически състав от четирима души.

Съдебното решение за поставяне под запрещение е базирано на четири медицински епикризи, обобщение от психологическо изследване и решение на лекарска комисия. Всички те свидетелстват, че Секулов се е лекувал в психиатрични заведения с установена диагноза параноидна шизофрения, травмена болест на мозъка, органичен психосиндром, органична промяна на личността с мнестични разтройства.

Освен това по делото е назначена и приета експертиза, която заключава, че става въпрос за пациент с хронични патологични промени в емоционално-волевата, мисловната и когнитивна сфера, дезорганизация, налудности, органично шизофреноподобно разстройство с необратими негативни симптоми, съчетани с психотични симптоми – налудности и халюцинации. Вещото лице, изготвило експертизата, също предлага Секулов да бъде поставен под пълно запрещение.

В делото участва прокурор от Софийската градска прокуратура, който също е на мнение, че Секулов трябва да бъде поставен под пълно запрещение. В крайна сметка именно това се случва.

Съгласно този документ той не може да участва в съдебен процес, а и поставената му диагноза параноидна шизофрения отговаря на член 33 от Наказателния кодекс, който гласи: "Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си". В превод това означава, че той не може да носи отговорност да постъпките си.

Интересен факт е, че решението за поставяне под запрещение не е обжалвано и то влиза в сила. Това обаче не пречи на същата Софийска градска прокуратура да повдигне обвинение на Секулов за участие в групата на Златомир Иванов.

След ареста му в досъдебното производство са назначени три различни експертизи, които оспорват заболяването параноична шизофрения и излизат със становище, че той може да участва в делото. И трите експертизи обаче потвърждават, че Секулов е има здравословни проблеми, но му поставят по леки диагнози от параноидната шизофрения.

Това се случва въпреки приложените документи, че Секулов е претърпял редица черепно-мозъчни травми и има прекарана кома още в ранна детска възраст. Според медицинските документи, той заболява от енцефалит (възпаление на мозъчната тъкан) още докато е на две години. Назад във времето има и два опита за  самоубийство.

Сред медицинските документи има и такива, които показват, че Секулов получава няколко пъти припадъци в следствения арест.

Преди навлизане на делото в съдебна фаза, обвиняемият все още се явява на гледането на множество мерки за неотклонение с искане да бъде освободен от ареста. Желанието му не е удовлетворено, но също и не се изпълняват указанията на съда да бъде настанен на стационарно лечение.

Така Секулов започва да обикаля между затвора, Държавна психиатрична болница "Св. Иван Рилски" (болницата в Курило), МВР болница и психиатрична болница "Свети Наум" (известна като "Четвърти километър"), в която се лекува от 1999 г. В последната болница той постъпва по два – три пъти годишно и е сменил няколко лекуващи доктора. След като е арестуван обаче не е приет за трайно лечение, каквото не може да му се осигури и в затворническата болница.

След като делото влиза в съда, защитата на Секулов прави няколко искания то да бъде спряно по отношение на него. Това не се случва, но в крайна сметка е назначена поредната експертиза, която трябва да определи от какво заболяване страда Секулов. Експертизата е възложена на петима медици. Двама от тях са от болницата "Свети Наум", а другите трима от "Св. Иван Рилски".

Тук също възниква въпрос, а именно защо се назначават експерти от Курило, след като от тази болница са отказали да приемат Секулов за лечение. Освен това при предишни експертизи медиците от Курило са си правили отвод по неговия случай, тъй като лечението му от години е извършвано в "Свети Наум". В същото време в отводите си докторите от Курило са изразявали съмнение, че най-вероятно Секулов симулира. Така те се оказват във взаимно изключващи се позиции – от една страна си правят отвод, от друга страна- дават становище, от което в крайна сметка някой може да реши, че той симулира от двегодишната си възраст до настоящия момент.

Голяма част от изброените "незначителни" факти водят до логичната жалба до Европейския съд по правата на човека, която Секулов подава. В случай, че тя бъде уважена, всички знаят кои са хората, които ще платят обезщетението.

Споделяне

Още по темата

Още от България