Медицинските сестри работят по 40-80 часа седмично за 800-1600 лв.

Над 50% от медицинските сестри работят между 41 и 80 часа седмично за месечни заплати от 800 до 1600 лева. Това сочат данните от анкета сред 543 професионалисти по здравни грижи, представени по време на кръгла маса, посветена на 20-годишнината от основаването на съсловната им организация - Българската организация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която обединява медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и др.

Председателят на организацията Милка Василева съобщи, че броят на сестрите и акушерките у нас е критично нисък. В Европейския съюз се падат средно 750 медицински сестри на 100 000 души население, докато у нас съотношението е 378 сестри на 100 000 души.

“На един лекар у нас се падат 0.97 медицински сестри, което е изключително тревожно и искрено се надявам политиците да решат, че е крайно време да направят нещо за нашето съсловие“, заяви Василева.

Основните проблеми в професията са лошото заплащане, прекомерната натовареност и това, че професията е загубила престижа си и кадрите са недооценени.

Василева съобщи, че медицинските сестри у нас са 24 281 на средна възраст 53 години.

Акушерките са 4 175 на средна възраст 49 години, фелдшерите са 1991 на средна възраст 61 години, рентгеновите лаборанти са са1459 на средна възраст 46 години, а медицинските лаборанти са 3178 на средна възраст 47 години.

В момента в страната работят около 60 автономни сестрински и акушерски практики, а през 2020 г. са извършени над 20 000 услуги в тях, съобщи Василева, но допълни, че те трябва да бъдат финансово осигурени от НЗОК.

Тя каза, че сестринството ще има все по-голяма роля заради застаряващото население.

“Недостигът на медицински сестри компрометира качеството на здравните грижи. Увеличаването на медицинските сестри с една на 10 легла води до намаляване на мозъчните и съредчно съовите инциенти“, посочи тя.

Василева съобщи, че от съсловието настояват за методика за устойчиво нарастване на доходите и планиране на медицинския персонал.

Над 50% работят до 80 часа седмично

Анкетата сред медицинските специалисти показва, че 66% работят на едно място, 30% – на две, а 4% – на три. Стандартна 40-часова работна седмица имат 39% , което е индикация за висока степен на полагане на извънреден труд. Най-голям дял от анкетираните – 54% – са посочили, че работят между 41 и 80 часа седмично, а 6% над 80 часа.

Голямата заетост на специалистите по здравни грижи се потвърждава и от данните за извънредния труд, който те полагат. 46% от анкетираните са заявили, че полагат  такъв, като 32% от тях работят между 16 и 30 часа повече на седмица, а 7% - над 31 часа.

68% работят за между 800 и 1600 лева

По отношение на заплащането 64% посочват, че в лечебните заведения, където работят, не са били постигнати минималните заплати по колективен трудов договор (КТД).

Данните от анкетата показват, че 68% работят за 800-1600 лв. на месец, една пета получават между 1600-2000 лв., а над 2000 лв.–  6%. Според немалко от специалистите по здравни грижи реалните им доходи са по-ниски от очакваните.

Опасно претоварване

Една трета  от анкетираните считат, че е нормално за труда им да получават между 1500-2000 лв., а други 42% виждат тези граници като 2000 и 3000 лв. Кадровият дефицит и прекомерната натовареност на специалистите по здравни грижи влияят негативно върху възможността им да работят нормално.

90% от анкетираните смятат, че липсата на достатъчно кадри е проблем за качеството на работата, а над 70% са на мнение, че дефицитът увеличава риска от медицински грешки. 76% от анкетираните споделят, че са прекалено натоварени, а 76% от тях смятат, че това е влияе негативно на работата.

Искания

Основните възможности за преодоляване на кадровия дефицит и оттам на проблемите, свързани с него, професионалистите по здравни грижи виждат в няколко основни мерки.

Първата сред тях е увеличаване на заплащането им – 88% са на това мнение, подобряване условията на труд – 29%, подобряване на отношение към тях като цяло - 17%, промяна в категорията на труд и възможност за по-ранно пенсиониране – 7%. Ако властите не предприемат своевременни мерки за решаване на кадровия дефицит, 79% от анкетираните заявяват, че биха участвали в протестни действия. Едва 7% от респондентите – не желаят да участват в протести, а 13% на този етап не са взели решение.

Работодатели на прокурор

Лидерът на Синдиката на българските медицински специалисти Мая Илиева коментира, че българското здравеопазване е катастрофирало при настоящия брой на медицинските специалисти.

“Няма как да бъдем адекватни когато работим по 24 часа. Бих казала, че извънредният труд в анкетата е подценен, тъй като той достига до 250 часа на месец при положение, че по закон са допустими до 150 часа на година“, каза Илиева.

Заради това има подаден сигнал срещу работодатели на прокуратурата, заяви тя.

По думите ѝ тези нива на извънреден труд могат да застрашат здравето не само на пациентите, но и на медицинските специалисти.