Медийната свобода в Европа: Код Червено. В България – код "Пеевски"

Журналисти, издатели и международни неправителствени организации се обединиха на конференция в София за борба срещу различните форми на натиск върху медийната свобода.

Това стана по време на конференцията "Свобода на медиите и плурализъм", организирана от "Репортери без граници", Европейската асоциация на издателите на вестници, Организацията на медиите в Югоизточна Европа, Съюза на издателите в България и др.

Журналистиката в Централна и Източна Европа е в риск, сериозни проблеми има и на Запад, алармираха участниците в срещата, чиято заключителна декларация е озаглавена "Свободата на медиите в Европа: Код Червено".

В документа се призовава за спешни мерки на европейско ниво за защита на качествената журналистика, като например създаването на европейски фонд за защита на свободата на медиите. Участниците в дискусията подчертаха, че битката за свободата на словото е битка за бъдещето на Европейския съюз и на демокрацията в страните членки.

Свободата на медиите в Европа: Код Червено

В декларацията се изреждат редица примери за политически контрол върху медиите, което е първата стъпка към управление тип "мека диктатура" или "завладяна държава".

"Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация", изтъква документът.

В него се отбелязва, че "наблюдаваната през последните години ерозия на европейския демократичен модел продължава" и тази тенденция "става все по-тревожна".

"Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава", посочва декларацията, която прави преглед на ситуацията с медийната свобода в Полша, Унгария, Чехия, Словакия и България.

Свободата на медиите в България: Код Пеевски

В частта за България се отбелязва, че според световния индекс за свободата на медиите на "Репортери без граници", България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г.: "Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание".

Документът уточнява, че моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори.

"Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски", се казва в декларацията. Освен това се напомня, че от 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и нейния лидер и премиер с три мандата - Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. "Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии", констатира още документът.

Предложенията

Една от препоръките на форума е създаването на европейски "Фонд за защита на свободата на медиите", който да защитава медиите и журналистите и да подкрепя международни разследвания на случаи на натиск от страна на високопоставени личности.

Предлага се още еврофондовете през новия програмен период да бъдат обвързани не само с върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите членки на ЕС.

Друга идея е да се предвиди директно финансиране от еврофондовете за медии, без да се минава през посредничеството на местните правителства. Декларацията е и категорично в подкрепа на това издателите на медии да получат права сродни на авторските и това да се регламентира на ниво ЕС. По този начин издателите, които инвестират в оригинално журналистическо съдържание, ще имат възможност да търсят по-лесно правата си в отношенията с основните социални платформи като Фейсбук и Гугъл, които в момента прибират към 90% от приходите от дигитална реклама.

Не може политиците да тормозят журналисти

"Днес сме се събрали да защитим правото на свобода на словото. Право на обществото е да има неманипулирана информация и качествени медии. В Европа, която се води люлката на цивилизацията, имаме убийства на журналисти, имаме физически посегателства върху хората на словото. Преди дни беше нападнат журналистът ни от Червен бряг Христо Гешов. Има институционален натиск върху журналисти и издатели, разговори на кафе с намеци. И в същото време - създават се нарочно контролирани медии, които разпространяват манипулирано съдържание", каза при откриването на дискусията председателят на Съюза на издателите в България Теодор Захов.

Пред гостите на конференцията той разказа и за нестабилния финансов модел на медиите, и за това, че свободни медии у нас има благодарение на няколко инат хора, които имат бизнес и инвестират в качествени медии. Налице са обаче и репресивни мерки срещу издатели в България, въпреки че има издател, който се радва на "забележителен имунитет" от преследвания. Като проблем Захов очерта и налагащия се от определени издания вулгарен език, който се е настанил така удобно, че вече съсипва и доброто възпитание на населението.

"Има сериозно влошаване на свободата на пресата и безпрецедентни вербални атаки върху медиите", алармира Паулин Адес-Мевел от "Репортери без граници" – организацията, която наскоро обяви поредния си годишен индекс на свободата на медиите. В него България е на 111-а позиция – последна сред държавите в ЕС, а също и в региона на Балканите. Паулин Адес-Мевел припомни, че през 2006 г. страната е била на 36-а позиция в индекса, почти на нивото на Франция, и оттогава насам се наблюдава драматичен срив до 111-о място. "Това е много, много тревожно", отбеляза тя.

Асен Йорданов, един от създателите на разследващия сайт "Биволъ", заяви по време на дискусията, че в България открай време се виждат "дискредитиращите кампании срещу медиите, които се осмеляват да казват, че 2 и 2 прави 4, а не 5 или 3".

По думите му той самият е бил нападан няколко пъти заради свои разработки и то от действащи политици и прокурори. "Ето защо проблемът с независимостта на медиите в България не е проблем на журналистите, както напоследък твърди властта. Проблемът е на самата власт", каза Йорданов. По думите му журналистите в България се надяват поне на "морална подкрепа от страна на ЕС".

Юристът Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" изведе тезата, че България има две медийни групи. Едната, по думите му, работи по журналистическите стандарти, а другата обругава всеки опит за критика срещу властта. "Така изглежда формулата на медиите в България", каза той. И изтъкна, че у нас има добри и квалифицирани разследващи журналисти, чиито разследвания често са по-стойностни и издържани от работата на специализираните служи. "Проблемът е, че са твърде малко на брой", каза адв. Кашъмов и обърна внимание на сложното положение, в което се намират репортерите и то особено в местните медии, които са подчинени на "местни феодали".

Кашъмов открои и най-големият проблем – у нас биват атакувани тези, които атакуват статуквото. И в това е впрегнат както държавният апарат, така и законодателната уредба.

"Осъждаме факта, че политически лидери отправят вербални атаки и подлагат на тормоз журналисти и медии. Това е опасно, защото създава враждебен климан, усещане у обществото, че е нормално да се нападат журналисти", посочи Паулин Адес-Мевел. Тя даде примери за груби публични изказвания на политици спрямо журналисти от страна на бившия словашки премиер Роберт Фицо, който нарекъл журналистка "мръсна антисловашка проститутка", от страна на президента на Сърбия Александър Вучич. "Франция не е изключение", добави Адес-Мевел, и отбеляза, че "това се случва в Европа, за която се счита, че свободата на пресата е на най-високите нива".

Евродепутатът Михал Бони като представител на ЕНП, където членува и ГЕРБ, подчерта, че политическата принадлежност не е причина да не се назовават проблемите, а политическите виждания трябва да са максимално близо до общите демократични ценности.

И в ЦИЕ, и в Западна Европа медийната ситуация е тежка

"Ситуацията в цяла Централна и Източна Европа е тежка. В Полша обществото е разделено на два големи лагера, които дори не се изслушват. Има дезинформация, фалшиви новини, пропаганда, медии, които са под контрол. Има вербално и физическо насилие", алармира Марк Декан, главен изпълнителен директор на медийната група "Аксел Шпрингер".

"Фактът, че политически лидери обвиняват журналистите, че разпространяват фалшиви новини, води до недоверие сред гражданите и това подкопава демократичните институции. Това е много сериозно", отбеляза Матюс Берман, съветник към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. По думите му проблеми има и в западните демокрации, като 2/3 от журналистите в Холандия например декларират, че са заплашвани през предходната година. Затова там има специална програма за защита на жените журналисти.

Според Валдо Лехари, германски издател и вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници, професионалната журналистика има много сериозни проблеми и във Великобритания, САЩ, Германия и Италия. "Пресата трябва да се защитава и в западните държави. Проблемът е в цяла Европа", посочи Лехари. По думите му на дезинформацията и фалшивите новини трябва да се отговори с "качество и независимост".

"Какво научихме от Тръмп и Брекзит? Ние понякога забравяме хората. Ние трябва да построим мост към хората, за да ги разберем. Те гласуваха за Тръмп, защото бяха икономически загубени от глобализацията. Ние всички сме отговорни свободата на пресата да оцелее", каза Лехари.

В Словакия корупцията уби журналист

Специално внимание по време на конференцията бе обърнато на реакцията на словашкото общество след убийството на Ян Куцияк. По думите на Матюш Давид, който е бивш журналист в обществената телевизия, отстранен заради критично отношение към властта, политическата промяна в страната е само формална. Но добрата новина е, че се е появила нова солидарност сред журналистите, така че да бъде продължено делото на Куцияк.

В емоционално видео бившият колега на убития журналист Петер Барди заяви, че не може да повярва, че 14 години след членството на Словакия в ЕС "ние сме държава, в която корупцията уби журналист".

Друг словашки журналист – Павол Шалай, коментира, че убийството на Куцияк е предизвикало най-големите протести в страната след 1989 г., но и след правителствената оставка властта отново се държи от приближени до предишния кабинет. По думите му има и положителни промени като законодателни мерки за свободата на словото, създаването на фонд за разследваща журналистика, отпадането на клеветата от Наказателния кодекс, новата солидарност между журналистите. "В момента сме в повратна точка – или ще отидем към Унгария и Полша, или към Западна Европа", заключи Шалай.

Положението с медиите в Сърбия също е много тревожно, стана ясно от думите на Зоран Секулич, президент на борда на Асоциацията на издателите на вестници в Сърбия. Той разказа, че основните медии в Сърбия не работят в обществен интерес. Има голям брой атаки срещу журналисти, макар от 2001 г. насам в страната да няма убит представител на професията. Според него политическата среда в страната е много враждебна към журналистиката. "Да си професионален журналист в Сърбия е повече диагноза, отколкото професия", каза той.

А какво ще стане, когато фалшивите новини станат видеа

Марк Декан от "Аксел Шпрингер" обърна внимание към изкуствения интелект, който може да създаде нови проблеми пред професионалната журналистика. "Следващата вълна идва – изкуственият интелект. Фалшивите новини сега са нещо написано, а какво ще стане, когато се появят изкуствените видеа", каза той. Декан даде пример с видео на експрезидента на САЩ Барак Обама, което е фабрикувано с помощта на технологиите на изкуствения интелект. "Какво ще стане, когато хората ще започнат да казват: "Но аз го видях с очите си", запита Декан. По думите му ситуацията с бъдещето на медиите в дигиталната ера е много сериозна заради монопола на Гугъл и Фейсбук, които правят приходи за сметка на разходите на традиционните издатели.

"Трябва да сме много внимателни по въпроса дали да дадем правата за сваляне на съдържание на социалните медии, тоест на роботи. Това според мен не е добра идея", коментира Матюс Берман, съветник към ОССЕ.

Представителите на Пеевски го защитиха от "фалшивите новини" в декларацията

В края на конференцията очаквано думата взеха представители на медийната империя на Пеевски.

По думите на главния редактор на "Монитор" Любомира Будакова, вестниците на депутата от ДПС първи били обявили война на фалшивите новини. Ето защо тя се чувствала длъжна да защити издателя си, тъй като "декларацията в частта за България е пълна с фалшиви новини".

Макар че в декларацията няма "новини", Будакова, представяща се за разследващ журналист в миналото, окачестви като "фалшиво" твърдението, че премиерът Борисов от 8 години се радвал на комфорт от контролирани от г-н Пеевски медийни кръгове. "И тъй като г-н Пеевски, който е собственик на издателската група, към която принадлежа, е изключително стриктен в собствеността си и неговата собственост може да бъде проследена през цялото време в Търговския регистър, държа да отбележа, че приемам това твърдение персонално, по простата причина, че "Монитор" е част от групата, собственост на г-н Пеевски. И която, между другото, се състои от 6 издания, а не както се твърди в "Бялата книга" - далеч повече", каза Будакова.

Тя допълни, че изданията на Пеевски съдържат и критични статии – например здравния сектор.

След това Будакова отново оспори оплютата вече от изданията на Пеевски класация на "Репортери без граници" и изтъкна, че "Икономист" - достатъчно престижна анализаторска група, отреждала на България 49-то място по свобода на словото. "Може би е манипулирана анкетата – не знам, аз до ден днешен не познавам журналист, а имам 20-годишен опит, който да е попълвал тази анкета. Но въпросът ми към "Репортери без граници" е друг – чухте ли колегата си от ОССЕ, който каза, че 2/3 от журналистите в Холандия миналата година са се оплакали от заплахи. На коя позиция е Холандия в рейтинга ви? На трето място в световен мащаб. Благодаря за търпението и възможността да кажем нашата истина, защото тя е подкрепена с факти", каза главният редактор на "Монитор".

Единствената неточност е, че медиите на Пеевски преди бяха на майка му

Лаконично ѝ отговори шефът на Съюза на издателите. "Единствената неточност, на която може би можете да се позовете, е, че медиите, които г-н Пеевски притежава към днешна дата, бяха собственост на неговата майка. Но че директното притежание и влиянието върху цяла група медии също така е факт – мисля, че е ясно", каза Захов. След това той ѝ благодари за присъствието на главните редактори на "Монитор" и "Телеграф", съпровождани от свои заместници, "защото все пак някакъв смислен диалог може да има. И малко подобрение да има в медийната среда в България след тази конференция – ще е от полза".

Прикачени файлове
Още по темата
Още от България

Как оценявате нареждането на премиера за отстраняване на Дж Пи Груп от всички проекти?