Експерти пред Дойче веле за класацията на "Репортери без граници":

Медийно пропадане заради случая "Пеевски", концентрацията и липсата на "хигиена"

Назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС в много голяма степен е повлияло на наблюдателите на "Репортери без граници" да преоценят доверието си към българските медии с безпрецедентно ниски оценки. Така шефът на правния отдел на програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов оценява пред Дойче веле в сряда класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото за 2014 година, в която България се е сринала с още 12 места до 100-ното място. От 2007-ма година насам този срив се измерва с цели 49 места.

"Голяма част от "прираста" на недоверие на българите към собствените им медии през изминалата година се дължи именно на тази случка. Последвалите я протести повишиха рязко значението на изградените в интернет социални мрежи като комуникационен заместител на традиционните медии. Последните загубиха доверието на голяма част от средната класа, хората с добро образование и интелектуалците, които влияят върху формирането на общественото мнение. Това в крайна сметка имаше решаващо значение за българското медийно пропадане през последната година", коментира Кашъмов.

Той не е изненадан от тази факт. "За първи път ми се струва основателна оценката на "Репортери без граници", защото през последните години малко бе насилено това усещане за падане. Но сегашното място номер сто вече напълно съответства на вътрешното ми усещане за несвобода в българските медии", казва Кашъмов.

Роля за пропадането според него имат увеличаващата се концентрация на медии в ръцете на все по-малко на брой собственици и размиването на етичните правила в журналистиката. Особено драстична роля за нарастването на медийната несвобода играят разкритията за пряка обвързаност между медии, олигархия и власт.

Според Кашъмов нарастването на медийната несвобода може да се обясни с един български феномен, а именно с напълно сринатата дистанция между медии и власт.

"Освен задължителното представяне на поне две гледни точки, етичните правила за работа на журналистите изискват спазване на хигиена и дистанция във взаимоотношенията им с властимащите, с опозицията и с бизнеса. Очевидно е, че журналисти, които са се оказали неспособни да спазват тези правила, влизат в българската политика. След като са пренебрегнали професионалните стандарти на журналистиката, явно е, че очакванията те да спазват някакви подобни стандарти в политиката, са просто нереални", допълва юристът от програма "Достъп до информация".

Друг парадокс, който корозира българската медийна среда според него, е обстоятелството, че журналисти, които са осветени като доносници на Държавна сигурност, присъстват постоянно в публичното пространство като ментори и експерти по всичко. "Оказва се, че прозрачността и достъпа до информация в България се използват като легитимация за хора, уличени във връзки и зависимости от репресивния апарат на тоталитарния режим", казва Александър Кашъмов пред Дойче веле.

Пред същата медия политологът Първан Симеонов от агенция "Галъп" посочва, че българското медийно пространство е "разграфено" на лагери не от вчера. "Ето защо знам къде и какво не мога да прочета и това понякога ме измъчва. Защото всеки медиен лагер поставя акцент върху точно определени заглавия и в това отношение няма добри или лоши, няма невинни. Изключение от това правило са може би само националните медии - телевизия и радио, които остават като някакви острови на плурализма", смята Симеонов.

Той е притеснен от огромното количество политика, което запълва съдържанието на повечето български медии през всички часове на денонощието. "Вижте само с колко тежки политически предавания са натъпкани дори съботните и неделните програми. Въпреки това качествена публицистика няма. Липсва и сериозна външнополитическа журналистика. В медиите преобладава работата на конвейер", твърди Първан Симеонов.

Спадащото доверие на българските зрители и читатели към медийната продукция в страната той свързва със смаляващия се авторитет на елита. "В България липсва доверие към публичността. Налице е презумпцията, че всичко е платено или може да се купи. Дефицитът на морал е повсеместен. Това твърдение се отнася и за политиците, и за медиите, и за всички, които имат допир с тях. "Свободата" на изразяване в българските медии достига абсурдни измерения. В предаванията често чувам цинизми, заради които в други страни допускащите ги медийни екипи щяха да бъдат веднага разформировани. Нашите медии не се свенят и да ни показват отвратителни гледки като масови и жестоки побоища между ученички", казва политологът пред Дойче веле.

Още по темата
Още от Общество

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?