Меджидиев vs. Сербезова: Коя е вярната формула за недостига на лекарства

Служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев преди ден отново упрекна предшественичката си от редовния кабинет на Кирил Петков – Асена Сербезова – че носи отговорност за ситуацията с недостига на лекарства. Той я обвинява за това, че по нейно време е променена формулата, по която се изчислява недостига на лекарства в страната и така списъкът със забранени за износ лекарства е намален от близо 400 на 60 продукта. Сербезова от своя страна излезе с позиция, че решението за корекция на формулата е взето въз основа на проверка, която е установила, че действащата към онзи момент е сгрешена. Така промяната на формулата е направена с цел да бъде спазен законът, а "не е плод на моментно настроение, грешка (както я нарича д-р Меджидиев) или интерес".

Самият Меджидиев беше разпоредил проверка за това как и защо е променена формулата през пролетта на миналата година и тя също установи , че новата формула отговаря на закона. Политическите интерпретации по темата, обаче, не спряха и след това.

Mediapool поиска и получи по Закона за достъп до обществена информация документите от одита на "Информационно обслужване" в Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) по времето на министър Сербезова.

От тях става ясно, че първоначалната формула за изчисляване недостига на лекарства е била объркана и не е отговаряла на заложеното в закона. В писмо на директора на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов до министър Сербезова от март месец 2022 г. са описани първоначалната формула, която се оказва объркана и новата, с която малко по-късно е заменена и която отговаря на записаното в закона.

Съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина недостиг има "когато наличните на територията на България количества от съответния лекарствен продукт са по-малко от 65 на сто от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца".

От двете формули се вижда, че втората отговаря на тази формулировка, а първата не. При първоначално заложената формула недостиг се е обявявал в случаите, в които 65% от наличните количества паднат под средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца.

При първоначалната формула действително много повече лекарства са попадали в списъка със забранени за износ, но тя не е отразявала разпоредбите на закона и в забранителния списък са влизали и такива, които не са дефицитни и оттам тръгват недоволството и одита на СЕСПА.

След промяната на формулата, така че да отговаря на закона, списъкът с дефицитни лекарства пада под 100 и в момента в забранителния списък са 58 лекарствени продукта. (Кои са те вижте ТУК) Сега формулата отговаря на законовите разпоредби, но не изпълнява изначалния замисъл при въвеждането на системата СЕСПА, а именно: да бъдат задоволени приоритетно потребностите на българския пазар преди лекарствата да се изнасят за по-атрактивни пазари в ЕС с по-високи цени.

Търси се трета формула

Ето защо в Специализирания съвет за контрол над лекарствоснабдяването към служебния здравен министър преди ден беше обсъдено формулата за недостига отново да бъде редактирана, като този път бъде променен Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Идеята е прагът от 65% да бъде повишен, така че наличностите да могат да подсигурят в по-голяма степен месечното потребление.

Една от обсъжданите опции е повишаване на прага на 90%. Освен това се обсъжда забрана за износ да има и за лекарства, които не са в Позитивния лекарствен списък, но са без аналог. Сега наличностите от лекарствата на свободна продажба, които не се реимбурсират от НЗОК, не се обект на контрол и износът им не подлежи на забрана.

Не е ясно, обаче, ще могат ли законовите поправки да бъдат придвижени експресно докато все още има работещо Народно Събрание.

Износът на лекарства далеч не е единствената причина за дефицита на медикаменти у нас, но определено прави намирането на много от тях трудно и дори невъзможно за пациентите. Това се видя и от публикуваните от Mediapool данни от ИАЛ, които показаха, че за лекарства, които са били изнасяни, пациенти и аптеки сигнализират, че не могат да бъдат открити.

Какви са другите причини за дефицита на лекарства у нас и в Европа и какви са възможните решения през погледа на фармацевтичната индустрия четете утре в интервю по темата с Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), която представлява у нас най-големите фармацевтични компании в света.