Мегаделото "КТБ" очаквано не тръгна от първия път

МВР продължавало да издирва Цветан Василев, който е в Белград

Съдията по делото "КТБ" Виржиня Петрова. Снимка: БГНЕС

Спецсъдът очаквано не успя да даде ход на мегапроцеса за източването на КТБ срещу Цветан Василев и още 17 подсъдими в сряда. Освен отсъствието на банкера, който е в изгнание в Белград, пречка за тръгването на делото се оказаха защитниците на други двама подсъдими – Рангел Стефанов и Снежанка Велева-Стефанова.

Адвокатът на Стефанов се оказа, че е починал през ноември и той все още не е ангажирал негов заместник. Снежана Стефанова пък е с нов защитник, който има нужда от време, за да се запознае с материалите по делото.

Разпоредителното заседание започна с докладване от съдия Виржиния Петрова на всички справки, свързани с Василев. От тях стана ясно, че нито той, нито членовете на семейството му са забелязвани на адреса им поне от 4 години. По тази причина той се води нередовно призован.

По данни на "Гранична полиция" за последно банкерът е бил регистриран на ГКПП на 5 юни 2014 г., когато пристигнал в страната на летище "София". Оттогава насам няма данни да е минавал през друг граничен пункт. Както е известно, Василев се намира в сръбската столица, където е обект на процедура по екстрадиция, поискана от българската прокуратура, която все още не е приключила с окончателно решение.

Въпреки това МВР докладва на спецсъда любопитно становище, според което "резултатът от издирването е, че той е обявен за общонационално издирване", което продължавало и към този момент. Как точно органите на полицията издирват Василев, не бе уточнено.

Всички останали подсъдими се явиха в спецсъда, като бяха получили и копия от обвинителния акт поне 7 дни преди заседанието. Някои от тях обаче не бяха уведомени за гражданския иск в размер на 4.4 млрд. лв., предявен от синдиците в КТБ.

Прокуратурата опита да връчи обвинителния акт на Василев чрез адвокатите му

Заради липсата на Василев, той така и не можа да получи всички съдебни документи, което е задължителна част от уведомяването на обвиняемия за разпоредителното заседание по делото.

Даниела Начева от спецпрокуратурата опита да елиминира тази пречка, предлагайки на съдия Петрова да помоли присъстващите в залата адвокати на банкера – Константин Симеонов, Лазара Карадалиев и Христо Ботев, да се ангажират с връчването на копие от обвинителния акт на клиента им. Те обаче категорично отказаха с аргумента, че не са упълномощени да правят подобно нещо, а и самият Василев се явява страна в процеса и има правото да бъде уведомен по надлежния ред.

Тогава Начева ги репликира с ироничния въпрос дали това означава, че няма да се явяват повече по делото, на което адвокат Даниела Доковска (защитаваща Маргарита Голева) се обърна към съдия Петрова с думите: "Много моля прокурорът да не води процеса, приключи тази фаза. Предпочитаме Вас, г-жо съдия."

Ръководителят на спецпрокуратурата и наблюдаващ обвинител по делото "КТБ" Иван Гешев очевидно не остана удовлетворен от този развой, което личи от прессъобщението, изпратено до медиите малко по-късно в сряда.

"Защитниците не се съгласиха да приемат книжата, предназначени за Цветан Василев, въпреки законово уредената възможност за това. В случай, че го бяха направили, процедурата по връчване и призоваване на обвиняемия щеше да бъде изпълнена. Това би осигурило възможност за осигуряване хода на разпоредителното заседание, на което всички страни да изложат своите доводи за начина на водене на досъдебното производство и съображения за допуснати процесуални нарушения", съобщиха от държавното обвинение с уточнението, че "наблюдаващите делото прокурори ще продължат да полагат максимални усилия в рамките на законовите си правомощия, за да осигурят провеждането на бърз, справедлив и публичен процес".

Действително законодателят предвиджа подобна възможност, но единствено при условие, че защитниците на подсъдимия дадат съгласието си. В противен случай Наказателно-процесуалният кодекс е категоричен по този въпрос: "По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия. С връчването на обвинителния акт на подсъдимия се съобщава за насрочването на разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал.1, за правото му да се яви със защитник и за възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269."

Адвокат: Щом прокуратурата може да кацне на Луната, защо да няма звукозапис

Друг основен епизод от разпоредителното заседание бе искането на адвокат Карадалиев спецсъдът да допусне звукозапис по време на цялото дело, което обаче бе отхвърлено от съдия Петрова с уточнението, че това е възможност, а не задължение на съда.

Тя допълни, че ако допусне искането на защитника на Василев, това ще означава, че след всяко заседание, независимо колко е продължило то, страните ще трябва да слушат целия запис от него, за да декларират, че нищо не е пропуснато.

"Считам го за излишно", добави съдия Петрова, съгласявайки се,ч е все пак няма пречка да бъде записано поне разпоредителното заседание.

Определението ѝ провокира шеговит коментар от страна на адвокат Ботев, който заяви, че щом прокуратурата можела да кацне на Луната, можело и съдът да записва заседанията по делото.

"Обикновено се цитират само класици", отвърна прокурор Гешев, автор на визираната от защитника на Василев реплика с Луната.

"Задачата пред разследващия екип беше със сложност, близка до това с дизелов двигател да кацнеш на Луната. Кацнахме, а дали ще дишаме, тепърва ще видим", обяви пред медиите шефът на спецпрокуратурата на 20 юли при представянето на обвинителния акт по случая пред медиите.

По този повод подсъдимият Гунев коментира саркастично делото пред медиите, отбелязвайки, че "прокуратурата са изобретатели във всяко отношение, включително по отношение на двигатели с вътрешно горене".

"Цветан Василев беше редовно призован от сръбските власти за досъдебнато производство. Ако е добросъвестен и иска да се яви пред правосъдието, няма пречки да даде съгласие за екстрадиция и да се яви в съда. Не виждам никакви пречки да се яви. В България няма смъртно наказание, каза един бивш министър-председател. Част от подсъдимите, поне 7-8 са със същите обвинения като Василев – от 10 до 30 години лишаване от свобода за длъжностни престъпления в особено големи размери. Всеки от тях добросъвестно се явява. Това са обикновени служители в КТБ. Не ги е страх от нищо. Били са задържани по няколко месеца. Не виждам какво пречи на Василев да се яви по същия начин. Задържането под стража не е доживотен затвор", коментира след заседанието и самият Гешев.

Подсъдимите и повдигнатите им обвинения

Освен Цветан Василев, задочно обвинен за създаване и ръководене на престъпната група, отговорна за присвояване на 2.559 млрд. лв, както и за общо 146 престъпления, пред спецсъда ще отговарят още 17 души. Сред тях са бившата шефка на вътрешния одит на КТБ Снежана Стефанова, която е обвинена за участие в престъпната група и за участие в 138 длъжностни присвоявания. Одиторката от "Кей Пи Ем Джи" (KPMG) Маргарита Голева също е посочена от спецпрокуратурата като участник в групата. Тя ще отговаря за 69 длъжностни присвоявания.

Бившият изпълнителен директор на КТБ Александър Пантелеев е подсъдим за 130 присвоявания. Одиторът от KPMG Красимир Хаджидинев е в списъка с 68 присвоявания. Бившият изпълнителен директор Георги Христов е с 99 присвоявания.

Бившият изпълнителен директор на банката Илиан Зафиров също е участник в групата и ще бъде съден за 38 присвоявания. Бившият шеф на управление "Кредитиране" в КТБ Георги Зяпков ще бъде съден за 130 присвоявания. Главен експерт в Дирекция "Анализ и обработка на кредитни сделки" Елка Стойкова също е посочена като участник в групата и ще отговаря за шест длъжностни присвоявания.

Главната счетоводителка на КТБ Мария Димова ще бъде съдена само за участие в организираната престъпна група. По същия начин стоят нещата със заместник-главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова, както и с главната касиерка Маргарита Петрова.

Замесени в делото са и трима бивши високопоставени служители в БНБ. Това са двамата бивши подуправители и шефове на управление "Банков надзор" Цветан Гунев и Румен Симеонов. Те са обвинени в престъпление по служба, защото не са упражнили контрол върху банката. Наред с тях подсъдима е и шефката на екип в "Надзорно наблюдение на кредитните институции" Славияна Данаилова.

Останалите трима изправени пред спецсъда са Светлана Георгиева, Елена Инджева и Рангел Стойчев, за които обаче все още не е ясно каква роля са имали в източването на КТБ според държавното обвинение.

Разпитани са над 400 свидетели, но не и Делян Пеевски

Обвинителният акт и копията му по делото са с общ обем от над 210 000 страници. През лятото спецрокуратурата обяви, че са разпитани над 400 свидетели, сред които обаче така и не бе попаднал бившият съдружник на Цветан Василев – Делян Пеевски. Разследването продължи повече от 3 години, а държавното обвинение твърди, че нанесената щета на банката е около 2.5 млрд. лв.

В представеното на медиите резюме на обвинителния акт се казва, че КТБ е била "финансова пирамида" и "схема тип Понци". Без да се брои Николай Бареков, в схемата не се сочи да има участие на политици, въпреки че КТБ години наред бе известна като "банката на властта" и в нея се държаха стотици милиони левове на държавни фирми. Извън мегаделото за КТБ има 22 други разследвания, които са отделени от него и тяхната съдба остава неясна.

"Дружествата – кредитополучатели без реална търговска дейност (които могат да бъдат наречени условно и "кухи дружества"), са основният градивен елемент в структурата, която обвиняемият Цветан Василев създава за съзнателното присвояване на имуществото на КТБ АД и ползването му по лична негова преценка и за лични негови проекти. "Моделът КТБ" по своята правна и фактическа същност се осъществява чрез конкретна технология на привидно кредитиране, позволяваща средствата на банката да се присвояват по разпореждане и в полза на целево предназначение, разпоредено от обв. Цветан Василев", пише прокуратурата.

Според обвинението Василев е ползвал касата на КТБ като своя лична каса, от която си е осигурявал пари в брой. Това ставало по два начина. В единия случай те се теглели от банковите сметки на кухите му фирми, като се осчетоводявали като постъпили в касата на съответното дружество, което не било факт. Друг вариант бил да се отпускат като привиден банков кредит на съответната фирма, който изобщо не отивал в нея.

Вторият основен механизъм бил директно да се осигуряват пари кеш на Василев от главната каса на КТБ, които дори не се осчетоводявали, а се водели налични. Впоследствие ваденето на пари се прикривало като се осчетоводявали като кредити. Между Коледа и Нова година на 2011 г. по подобен начин е прикрита липса на приблизително 120 млн. лв., смята прокуратурата.

При представянето на обвинителния акт през юли Иван Гешев обясни в характерния си стил на журналистите, че освен Пеевски, по делото "го няма и г-н Путин, и г-н Обама".

Още по темата
Още от България