Мегаскандалът с подслушването в САЩ тръгнал от техник в разузнаването

Агенцията за национална сигурност имала достъп до сървърите на интернет-гигантите

Мегаскандалът с подслушването в САЩ тръгнал от техник в разузнаването

29-годишният техник Едуард Сноудън е в основата на мегаскандала с подслушването в САЩ.

 

Той призна, че е източникът на информацията, че американското разузнаване следи телефонни и интернет комуникации чрез пряк достъп до сървърите на поне девет от най-големите интернет компании като Гугъл, Фейсбук, Скайп и Ютюб, която предизвика мегаскандал в САЩ.

 

Британският вестник "Гардиън" публикува на уебсайта си 12-минутно интервю със Сноудън, дадено от Хонконг, където младежът е от 20 май.

 

В интервюто за "Гардиън" Сноудън казва, че работел в Хавай за консултантската фирма Booz Allen Hamilton като анализатор на инфраструктура за Агенцията за национална сигурност (АНС). Той решил да разкрие пред медиите информацията за следенето на комуникациите, защото шефовете му не обърнали никакво внимание на неговите предупреждения за произвол и нарушения на АНС при наблюдението на комуникациите на частни лица.

 

Сноудън е разкрил самоличността си, защото смята, че трябва да обясни мотивите си на обществото.

 

"Единствената ми цел е да информирам хората за онова, което се прави от тяхно име и се прави против тях. Обществото трябва да реши дали тези неща са правилни или погрешни", добавя той.

 

Бившият технически служител в ЦРУ избрал Хонконг, където е отседнал в луксозен хотел, заради "силната традиция на свободното слово". Той заявява пред в. "Вашингтон пост" че няма намерение да се връща в Съединените щати и ще поиска "убежище от всяка страна, която вярва в свободното слово".

 

Компанията Booz Allen Hamilton заяви, че Едуард Сноудън е бил неин служител по-малко от три месеца.

 

"Медийните съобщения, според които това лице твърди, че е разкрило секретна информация, са шокиращи. Ако това е вярно, действията му са сериозно нарушение на кодекса на поведение и на ценностите на нашата фирма", посочва в декларация компанията.

 

Разузнаване с подизпълнители

 

Вестник "Вашингтон пост" коментира от своя страна, че безпрецедентното изтичане на тайни от Агенцията за национална сигурност от частен подизпълнител на разузнаването, включително "бомбите" за строго секретни програми за събиране на данни за телефонни разговори, имейли и други лични данни, вероятно бе неизбежна последица от мощното разрастване на разузнавателно-промишления комплекс на САЩ

 

Едуард Сноудън е бил един от десетките хиляди частни подизпълнители на разузнаването, които бяха наети след терористичните нападения от 11 септември 2001 г. Те работят рамо до рамо с държавни служители като анализатори, специалисти по техническа поддръжка и контрольори на мисии. Неизвестен брой от тях имат достъп до секретна и строго секретна информация, отбелязва вестникът.

 

За разлика от Брадли Манинг, който предаде на Уикилийкс над 700 000 поверителни документи от обезопасени военни мрежи, разкритите от Сноудън документи са по-малко, но далеч по-деликатни, включително строго секретни материали. Никой от разкритите от Манинг документи не беше строго секретен, отбелязва изданието.

 

Разкриването от Сноудън на десетки страници строго секретни материали за програма за следене на данни с кодово име PRISM и за програма на Агенцията за национална сигурност за събиране на информация за милиони телефонни разговори от оператора Верайзън подчертава една от най-големите тревоги в националната сигурност - колкото повече хора са допуснати до строго секретни материали, толкова по-голям е рискът от изтичания, пише "Вашингтон пост" в статията под заглавие "Аутсорсването на американското разузнаване създава и рискове покрай предимствата".

 

Конгресмени искат Сноудън да бъде екстрадиран

 

Републикански конгресмени призоваха Сноудън да бъде екстрадиран от Хонконг, където е избягал, и да бъде съден за разкриването на строго секретна информация, пише в. "Гардиън". САЩ имат подписано споразумение за екстрадиция с Хонконг, но се допускат изключения за политически бежанци, отбелязва вестникът.

 

Действията на разобличители като Едуард Сноудън може и да поставят правителства в неловко положение. Обаче там, където законодателите и съдът се провалят, разобличителите държат отворен единствения останал канал за обществена отчетност, пише "Гардиън" в редакционна статия със заглавие "Следенето в САЩ и Великобритания: Разпространяване на национална несигурност", цитирана от БТА.

 

Непоследователни реакции

 

Президентът на САЩ Барак Обама и директорът на американското национално разузнаване Джеймс Клапър едновременно осъдиха медийния шум и изтъкнаха, че предизвиканият от изтичанията дебат е "здравословен за демокрацията" и "признак на зрялост". Кое от двете е? Дали изтичанията са "прибързани и безразсъдни", като дават на врага ориентири как да избегне да го засекат? Или сега е нещо хубаво да има обществен дебат, който да доведе до по-подходящ баланс в конфликта на интереси между сигурността и гражданските свободи от сега съществуващия, особено в САЩ?

 

Няма обаче никаква непоследователност в отношението на Обама към разобличителите на държавни тайни. Те трябва да бъдат заловени и съдени с пълната сила на закона. Впрочем Обама мина през няколко превъплъщения по този въпрос. През 2008 г. тогавашният кандидат-президент заяви следното по повод разкриването на тайни: "Проява на смелост и патриотизъм, които понякога могат да спасят живот и често пъти спестяват пари от данъкоплатците. Те трябва да бъдат насърчавани, а не потушавани, както ставаше при управлението на Буш." Като президент неговата администрация атакува повече разобличители на тайни от националната сигурност като престъпници отколкото всички предишни президентски управления взети заедно, отбелязва "Гардиън".

 

Британският външен министър успокоява, че правителството не подслушва

 

Настояването на британския външен министър Уилям Хейг, че законопослушните граждани нямат повод да се притесняват от действията на британските разузнавателни служби няма да успокоят хората, които се тревожат за състоянието на гражданските свободи в дигиталната епоха, пише в редакционна статия в. "Индипендънт".

 

Това, което мнозина от нас намират за смущаващо, са съобщенията, че от години британското разузнаване има достъп до американската шпионска програма PRISM. Проблемът не е в самото съществуване на PRISM, която дава на ФБР и Агенцията за национална сигурност лесен достъп до деветте най-големи интернет компании в света.

 

Проблемът е подозрението, че британските власти използват американската програма за следене на интернет като средство да заобикалят британските законови ограничения над подслушването, отбелязва вестникът.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят