Меглена Кунева: България пропусна да говори

"България пропусна да говори". Така бившият български еврокомисар Меглена Кунева коментира отказът на България да бъде замесвана в европейския спор, избухнал по повод депортирането на около 1000 румънски и български роми от Франция.

Кунева, която в момента е съветник на еврокомисаря по транспорта и през седмицата бе избрана в борда на директорите на Европейския център за политика, припомни драматичните събития около решението на България и други страни от "Нова Европа" да се включат в оглавяваната от САЩ "коалиция на желаещите" за инвазия в Ирак, когато тогавашният френски президент Жак Ширак коментира, тези страни са пропуснали да си замълчат.

"Това се прие много остро в България. Реагира се тогава. Беше засегнато  националното ни чувство за равенство, за достойнство, защо някой ще ни поучава отвън. Сега ми се струва, че България пропусна да говори. Защото тук не става въпрос само за проблема Франция – България", коментира Меглена Кунева в неделя пред БНР.

Тя смята, че еврокомисарят по човешките права Вивиан Рединг, която заплаши Франция с наказателна процедура и съд, няма да спре и ще направи това, което е казала - ако Франция не вземе мерки, ще се стигне до процедура за неизпълнение на договорите. "Това е нещо, което ще накара всички страни да се замислят", допусна Кунева.

"За първи път ми се струва, че имаме такава наказателна процедура за политически права". "Това е много сериозен сигнал", предупреди Кунева.

По думите ѝ това, което се случва сега във Франция, е "слагане на етикет, ...отчетливо групиране на хора по етнически принцип" и Европа не може да толерира подобна политика.

"Европа имаше достатъчно сигнали предварително. Имахме такива случаи в Италия. Между впрочем тогава Румъния реагира много остро преди две години в други страни. Крайно време е да имаме становище и като държави, и като общество, като европейско общество за този проблем", смята Меглена Кунева.

Тя припомни, че правителството на Симеон Сакскобургготски, в което тя бе министър, се ангажира през 2005 г. с т.нар. Декада на ромското включване, финансирана от Световната банка, милиардера -филантроп Джордж Сорос, ЕС.

"Никак няма да е лошо да се види къде сме стигнали", коментира Кунева, като отбеляза, че сега сме по средата на проекта, който продължава 10 години.

Тя цитира изследване на Световната банка, която изчислява, че неинтегрирането на ромите в България, Румъния, Сърбия и Чехия им коства общо 5.7 милиарда на година.

Според Кунева е важно да се види какво е направено вътре в България, след като Франция съвсем отчетливо каза "вижте, проблемът е ваш и ние не искаме този проблем да го решаваме вместо вас".

"Но това са български граждани, ако ние изпращаме самолет или кораб, за да прибере един български моряк - похвално, но какво правим с тези хора, които са жертва на очевидни предразсъдъци тук, у нас, в България и са жертвен агнец пък навън за проблемите", каза Меглена Кунева.

По нейно мнение "голямата битка на Европа ще бъде битката срещу популизма и ксенофобията в различните европейски страни".

Тя посочи, че във Франция се води сериозен дебат по темата и всеки има роля в този дебат – правителството, интелектуалците, църквата, а не само правителството.

"Много ми се иска ние да има какво да кажем в това отношение", отбеляза Меглена Кунева.

Как гледаме на човешките права

Тя не приема тезата на премиера Бойко Борисов, че България не реагира на скандала, за да не дразни Франция, която пък да не направи спънки за присъединяването ни към Шенгенското пространство догодина, дори и отделно от Румъния.

Знам много добре за какво става дума и колко много предварителни условия трябва да изпълним за Шенген, каза Кунева. Тя посочи, че част от договора е полицейското сътрудничество, което не се оспорва, но онова, което в момента дискутира Европа, не е полицейското сътрудничество, а са човешките права.

"И това е всъщност дебатът, в който България трябва да участва, да направи разделителната граница между полицейско сътрудничество и нарушаване на правилата в една страна и как оперира с Франция, как си сътрудничи с Франция в това отношение и защита на български граждани или на които и да било европейски граждани", изтъкна Меглена Кунева.

"Липсва ми оценка точно на това как гледаме на човешките права", каза тя и допълни, че сега е добър момент за един много по-широк разговор. Кунева припомни, че освен ромската етническа група, "която е определено в неравностойно положение, с по-лошо образование, с по-лоши социални условия", имаме много други групи, които страдат от същото.

"Това е добър повод да видим достатъчно добре ли са защитени техните права. Между другото ние имаме Агенция за дискриминацията. Да видим каква е тяхната практика, какво се е случило в последните години, как е реагирал съдът, как е реагирала полицията. В много страни...истинско насилие се е случило и от двете страни. Това ли чакаме?", запита Меглена Кунева.

"Конкретният случай може да получи решение благодарение на ЕК, но ние трябва да си свършим работата вкъщи", допълни бившият еврокомисар.

"Управлението се демодира с бързи темпове"

Запитана какво друго я удивлява в България, Кунева отговори: "Аз мисля, че има малко различия. Мисля, че трябва да бъдем с повече и по-различни мнения, за да може тези мнения да се срещнат, да има платформа, където да се срещнат и да се стигне до решение, в което всички ще са убедени. Нямаме платформа, на която да действаме заедно."

"Управлението ни се демодира с много бързи темпове", каза Кунева, давайки пример с Естония, където гражданска инициатива за почистване на страната, тръгнала от социалната мрежа, постига успех, след като гражданите приканват за участие и правителството.

"Ако ние не намерим начин да влизаме в управлението като граждани от самото начало, когато проблемът се формулира, ние ще бъдем просто едни доста незадоволени потребители накрая", прогнозира Меглена Кунева, за която има очаквания догодина да бъде издигната за президент от НДСВ.