Меглена Кунева и Стоян Ганев коментират резултатите от срещата на ЕС в Лаакен.

Екип 4, БНТ, 16 декември

Водеща Надя Обретенова : Изненадващо ли беше поименното изброяване на 10-те страни, които ще влязат в ЕС през 2004 -та и отделянето на България и Румъния в отделна група?

Меглена Кунева, главен преговарящ за България с Европейския съюз:

До последно по-вероятна беше тезата, че няма да има поименно изброяване на страните, а ще се изчака 2002 година и завършването на редовния доклад ноември следващата година. Така че имаше някакъв шанс тези страни да не бъдат изброени поименно, но това не променя същностно нещата, защото дори формулировката - тези страни, които са готови да се присъединят към ЕС,да приключат преговорите 2002 и да се присъединят 2004 ясно поставя някакви граници. Така че мисля, че не трябва прекалено много да се фокусираме върху този факт. По-важно е наистина къде стоим ние в този процес и какво можем да направим, за да можем да използваме всичките си шансове и да ускорим хода на преговорния процес по един много реалистичен начин.

Водеща: Как ще стане това?

М. Кунева: С много работа вътре. Значи, някаква коренна промяна от факта дали са изброени тези страни или не, след публикуването на редовния доклад за всички страни оттук нататък, така, нещата са ясни, те са ясни в продължение на няколко години впрочем, в които се вижда, че една група страни напредват с много по-бързи темпове, отколкото останалите. Разбира се, възможни са различни сценарии, възможно е не всички 10 страни да успеят да се приготвят. И аз искам съвсем коректно да цитирам текста от декларацията - ще продължат да се оценяват по заслуги действията на страните и диференцирано отношение към тях, ако се поддържа същия напредък, 10 страни могат да бъдат готови. Така че има няколко условности вътре в този процес. Ние можем само да желаем най-доброто, разбира се, на всички, които са готови, и да направим необходимото ние също да ускорим преговорния си процес, разчитайки отново на принципа на диференциацията и принципа на оценка според заслугите. Така че - не, изненада няма, стимул за работа аз мисля, че виждам много, много активно анонсиран в Лакен.

Водеща: Господин Ганев, днес вестниците излязоха със заглавие, че Европейският съюз ни отряза за членство и че сме полети със студен душ. Споделяте ли тези оценки, крайни оценки?

Стоян Ганев, директор на кабинета на министър-председателя

Аз не бих могъл да споделя такава оценка, защото не може да се отреже нещо, което не съществува. Не може да бъде отрязан шансът на България, след като тя не е била предвиждана в тази група, които имат напредък и темпът им на напредък е такъв, че им дава възможност през 2004 година да могат да бъдат готови за приемането. И ако трябва да го преведа на един съвсем човешки език, ние не бихме могли да се надяваме на илюзии, защото критерият, който в Лакен бе подчертан, и междувпрочем това е нещо, за което българският премиер неколкократно се изказваше, трябва да бъде критерий, и той е критерий според темпа на напредък в преговорите. Темпът на напредък на България през последните няколко години е такъв, че засега ние не можем да бъдем в тази група, която е отбелязана поименно.

Същевременно обаче аз искам да отбележа, че един друг момент е много важен в декларацията - това, че се дава за първи път подкрепа на България, ако тя осъществи необходимия напредък, ако тя има необходимото темпо на напредък, да бъде с гарантиран срок за приемане. Всъщност това е този политически момент, за който премиерът многократно се изказваше, за това, че е необходима една политическа гаранция, за това, че България ще бъде приета за член на Европейския съюз. Искам да ви припомня, че всъщност датата 2007 година беше дата, която бе предложена от предишното българско правителство, а Европейският съюз никога не се е ангажирал с дата. И затова за първи път в тази декларация се говори за това, че има възможност България да бъде политически гарантирана с една рамка, в която ще бъде посочена крайната дата.

И ако ми позволите тук само съвсем накратко да кажа за студения душ, за който някои вестници писаха. Аз не знам в коя страна живеят хора, които говорят за студен душ, след като икономическият напредък, за който би трябвало да бъдем поканени в Европейския съюз заедно с другите, които наистина имат икономически напредък, се измерва с конкретни показатели. На 6 април тази година българският премиер обяви създаването на национално движение, искам да ви припомня, с една основна цел - повишаване стандарта на живот на хората чрез превръщането на българската икономика във функционираща пазарна икономика. Тоест, българският премиер нито за момент не е имал илюзията тогава, че ние сме функционираща пазарна икономика и само с няколко декларации и добри пожелания можем да бъдем благословени и да бъдем поканени. Сега нашата голяма и много трудна цел е чрез много бързи и много съществени реформи в икономиката, в административната сфера, в правосъдието действително да направим онова, което е необходимо - функционираща пазарна икономика, създаване на условия чрез реформи за конкурентност на българската икономика, без това не може въобще да говорим за присъединяването на България, и едновременно с това бързи реформи в административната и в съдебната сфера - това е ключът за приемането на България, всичко друго са приказки.

Водеща: Според вас кой срок е най-реалистичен за присъединяването на България към Евросъюза, коя е годината, бихте ли...

Ст. Ганев: Ако трябва да бъда откровен, аз не бих искал да говоря за срокове, защото за мен даже не е важно дали ще бъде 2005, 2006, 2007. Това, което бих искала подчертая е, че целта Европейски съюз не е самоцел, както ми се струва беше през последните години. Целта Европейски съюз е реформи, промяна на живота в България, създаване на икономическа свобода. Аз днес казах по българското радио... по Уолстрийт джърнъл, индекс за икономическа свобода, ние сме на 95-о място, колкото и да не е приятно на някои, но това е факт, и ред други показатели. За нас важното са материални промени в живота на хората, които ще дадат възможност за приемането. Ние не можем да искаме да бъдем приети, за да ни стане животът по-добър, точно обратното - трябва да променим живота си, за да бъдем достойно поканени в Европейския съюз.

Водеща: Госпожо Кунева, това че останахме в група с Румъния може ли да забави темпа на присъединяването на България с Европейския съюз? Аз тук ще си позволя да припомня за нашите зрители, че ние сме отворили 26 от общо 29 теми и сме приключили 13 от тях, а Румъния е доста по-назад от нас - отворила е 17, от които е приключила едва 9.

М. Кунева: Да, действително цифрите са коректни. Не мисля, че има реална опасност от това да се забавят преговорите, ако се спазват, слагайки ни в една група с Румъния - така, както беше направено в Гьотеборг на 16-и и сега след Лакен в декларацията изрично е упоменато. Това са двете страни, които наистина са посочили различни дати за приключване на преговорите и за присъединяване. Ако се спазват принципите на оценка според постигнатото, според заслугите и принципа на диференцирането, в никакъв случай не бих съзряла в това опасност.

Между впрочем, имаше един много интерес момент на обяда в Лакен, свързан с изказването на румънския премиер, който оповести, че Румъния цели да приключи преговорите си по време на гръцко председателство. Това означава 2003 година средата - един изключително сгъстен срок. Няма нищо по-хубаво от това целият регион да върви по-бързо напред.

Разбира се, смисълът на вашия въпрос се познава най-добре чрез сравнението, което можем да правим от практиката на Европейския съюз досега. Има, така, едно звънче, което тук безспорно в съзнанието ни кънти и това е сравнението Португалия - Испания. Портулагия, която е била много по-бързо готова с приключване на преговорите си, е изчакала 7 години Испания, за да може да се осъществи присъединяването и на двете страни. Аз смятам, че... бих искала да смятам, че този подход е забравен, че той няма да се прилага за други страни в Европа. И сякаш това, което казват нашите партньори говори в подкрепа именно на тази теза. При всички случаи е хубаво двете страни, че ускоряват намеренията си. И това е един много сериозен знак по време на преговорите. Иначе ние действително стоим от времето откогато сме започнали преговорите - от 2000 година, досега, в условията на приемственост, в които работи екипът по преговорите, стои много добре България и ние напредваме с едно много добро темпо. И понеже това е наистина материя, към която ставам все по-пристрастна, искам да кажа, че една страна като Унгария, например, е затворила "Свободно движение на капитали" след 2 години преговори, Полша все още не е затворила тази глава, а България успя да го направи за по-малко от година. Така че ние имаме много резерви в това отношение, имаме вече нещо, което в Лакен се случи... не бива да се концентрираме само в тези 4-5 точки, които се отнасят специално за разширението и за мястото на България, а да видим процеса в цялостния му контекст. Това, което е особено важно за нас е, че Европейският съюз е ангажира с представянето на обща позиция по такива сериозни глави, като "Селско стопанство" и като "Регионална политика". Това означава, че обективно преговорите ще се ускорят, защото ние ще имаме ответната реакция на партньора, ще можем да използваме това, което останалите страни са постигнали, да стъпим на техните позиции, защото ние вече знаем какво мисли европейският ни партньор за тях.

Но аз искам да обърна внимание и на още нещо - че в изказването си българският премиер направи един много ясен акцент, че не трябва да има дискриминация към страните, които са посочили по-късна дата и които обективно остават извън тези 10. Значи, тъй като това са само 2 останали страни, мисля, че беше изключително точен и ясен знакът, който бе даден.

Ст. Ганев: Ако ми позволите, само искам да добавя нещо във връзка с вчерашната среща на високо равнище. Ние двамата бяхме свидетели на някои много интересни развития по време на срещата. Бих казал... българският премиер направи няколко важни срещи там, които според мен могат да ни правят оптимисти за едно действително политическо подкрепяне на България, което всъщност бе и проявено в декларацията в Лакен. Неслучайно преди декларацията няколко министър-председатели, включително и белгийският, казват: очаквайте добри новини. Ние някак си не можем да осмислим факта, че за първи път, както казах преди малко, на България е казано ясно - ако вие продължавате с реформите, които декларирахте, а ние имахме среща, както знаете, българският премиер имаше среща с господин Проди в Брюксел и с други представители на Европейския съюз, преди три дни с канцлера на Германия, ако вие продължавате по този път, то несъмнено ние ще ви подкрепим, специално става дума за подкрепа, която може би ще има и някои финансови измерения за наваксване на изоставането, а има такова изоставане. И чрез дипломацията на премиера вчера в Лакен, преди два или три дни, на 13-и и 14-и в Берлин, няколко седмици преди това в Брюксел, срещата със Силвио Берлускони в Триест, аз мисля, че нашият премиер направи много, макар че той не обича да говори за това, но аз съм длъжен да го кажа - направи много за ускоряването, за политическото ускоряване. Обаче от нас зависи, от правителството, бих казал от обществото, от опозицията в парламента, търсенето на един консенсус за бързи реформи, целенасочени, за да привлечем например инвестиции, защото това е станало една фраза - привличане на инвестиции. Сега в Германия... аз бих казал главният резултат от посещението е това, което се проявява като една промяна в отношението на сериозния немски капитал към инвестициите в България. Не е нормално да имаме за 10 години около 1 милиард инвестиции, когато в една Унгария те са над 10 милиарда.

Водеща: Искам да ви задам и последния си въпрос, защото времето напредна. Какво включва специалната подкрепа, която ни обещаха вчера на форума?

М. Кунева: Направено е в една условна, бих казала, форма това, което се спомена, ако се прецени, че България и Румъния имат нужда от допълнителна подкрепа. Безспорно финансовата подкрепа е част от тази подкрепа, но за нас е много по-важно да получим този шанс за липсва на каквато и да било дискриминация, да получим шанса да не се забавя, затова защото - да, има страни, които са си поставили по-близка дата и 2002 година ще бъде изключително активна за комисията, но нека не се оставят страни, нека не се оставя България конкретно да изчаква да се приключи работата с останалите, за да се разгледа нейната позиция.

Външно министерство, екипът, който води преговорите, действително е много активен в това отношение и ние сме с много добри темпове. Това се признава навсякъде - и в Европейската комисия, и в страните членки. Въпросът е този темп да не бъде загубен и да не бъдем пожертвани в следващата година, за да може да се даде по-силно рамо на страните, които действително приключват. Ако това нещо се запази като начин на водене на диалог, аз нямам основание засега, разбира се, да се съмнявам в това, мисля, че България действително ще успее да направи максималното. Това не е малко.