Механизъм за солидарно споделяне на дефицитни лекарства между държавите в ЕС ще действа от 2024 г.

До края на годината Европейската комисия (ЕК) ще излезе със списък с критични лекарства, които са дефицитни в Европейския съюз и въз основа на него в началото на 2024 г. ще бъде създаден механизъм за доброволно солидарно споделяне и обмен на медикаменти между държавите членки. Това съобщи еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакиду, която е на посещение в България и се срещна във вторник с министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков. Кириакиду посочи, че няма вълшебно решение на проблема с недостига на лекарства, от който страда не само България, но и други държави членки. По повод наложената през миналата седмица забрана за износ от България на инсулини и други животоспасяващи лекарства, Кириакиду коментира, че в условията на единен пазар, ЕК не одобрява забрана за износа на лекарства, тъй като това затруднява достъпа до медикаменти в други държави членки.

“Обсъдихме това с министъра и за да се преодолее недостигът ще излезем с този списък за критичните лекарства, които са дефицитни и посочения мехаизъм за солидарност“, каза Кириакиду.

Самият министър Хинков също посочи, че забраната за износ на лекарства не е най-доброто решение и то е временно: "Много по-сигурни и стабилни са решенията, които еврокомисарят сподели и България ще се присъедини към механизма за солидарна обмяна на лекарства“, каза Хинков.

Кириакиду посочи, че предложената лекарствена реформа в ЕС също адресира проблемите с дефицита на лекарства, но тя в момента се обсъжда от Евопейския парламент и предстои да се обсъди и в Съвета, което е процес, отнемащ време.

“Затова преди две седмици излязохме със съобщение, че до края на тази година ще излезем със списък с критичните лекарства в ЕС, който се изготвя съвместно от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), европейския механизъм за реакция при кризи (HERA) и страните-членки. Уточнява се кои са ключово важните лекарства, обект на дефицити и в началото на следващата година ще изградим механизъм на солидарност на доброволни начала, който ще позволява държавите да си обменят и преразпределят лекарства, когато възникне недостиг. В същото време работим с производителите в изпреварващ план, за да уточним къде се появяват дефицити и какви са причините. Когато работим заедно и солидарно по-добре решаваме проблемите и това не трябва да се случва само по време на криза“, посочи Кириакиду.

Три са били основните теми, обсъдени от министър Хинков и здравния еврокомисар. Освен лекарствената реформа на ЕС, другите две теми са били Европейският план за борба с рака и политиките в областта на психичното здраве.

Кириакиду съобщи, че след период от 19 години са актуализирани европейските препоръки за скрининг. “Една от целите е 90% от населението в ЕС, което отговаря на изискванията да получи възможност за скринингов преглед през национална програма за скрининг на рак на гърдата, колоректален рак и рак на маточната шийка до 2025 г.. Освен това предлагаме на правителствата да разширят своите програми за скрининг и да включат рак на белия дроб, простата и стомаха“, съобщи тя. Друго изискване на ЕК е да се въведе контрол на качеството на скрининговите програми. “Занимава ни и въпроса с превенцията. В следващата година ще излезем с пакет за превенция на рака с ваксини“, съобщи Кириакиду.

През първите месеци на следващата година ЕК ще излезе с първия етичен кодекс за правото на онкологичните пациенти да бъдат забравени. Кириакиду посочи, че сега пациентите, преживели онкологични заболявания, са дискриминирани когато търсят финансови услуги и това е неприемливо.

Тя приветства това, че България вече има свой план за борба с рака.

Кириакиду и Хинков са обсъдили и политиките в областта на психичното здраве.

“Нужни са спешни действия за адресиране на проблемите с психичното здраве. Дори преди пандемията знаехме, че един от шест души заявява, че има психични проблеми. Усилията трябва да се насочат към превенция, лечение, ранна диагностика и терапия. Ще работим заедно за въвеждане на превенция на самоубийства и етични правила за психичното здраве. Има и конкретни инициативи за защита на децата в дигиталния свят, където има много заплахи за психичното здраве“, каза здравният еврокомисар.

Тя съобщи, че са заделени 1.2 млрд. евро финансиране за 20 емблематични иницативи в областта на психичното здраве. “Съгласихме се с министъра, че е необходимо да се извърви преходът от предоставяне на услуги в институциите в предоставяне на услуги в общността“, каза тя.

Министър Хинков от своя страна каза, че България ще направи всичко възможно да реализира общите цели на ЕС не само в очертаните области, но и във всички области, които са важни за здравето гражданите на Европа.